Седмицата: Колко бидона къта др. Радев в „червено“

Има или няма как да продължава той - категорично бившият президент Радев, по настоящем партиецът без партия др. Румен (от другаря, различно от д-р – доктор по каквото и да е) - да го играе „юмрук номер 1“. За какъвто се самоназначи, откакто се наюмручи в лятото на 2020 г. Отговорът някак си, но пък видимо и слухово май също категорично, идва от фолклора, при това безпартийния. От, както се пее в онази шопска песен: „Имааа-немааа, има-нема. Море, има, има, кога нема. Море, нема, нема, само лаже“. В политико-уждържавнически превод: и да има, и да няма начин, начинът е кой ще се върже да го лъжат.

„Връзването“ тепърва предстои. Но и през изминалата седмица – първата „работна“, откакто президентът Румен Радев се саморазпусна година предсрочно (изпълни си втората соц „петилетка“ за 4 години), но Румен Радев, гражданинът с колелото – пардон, с изтребителя-парашут, смята (пресмята ли пресмята), че продължава да владее 111 000 квадрата (точно оразмерено 110 994 km², а соц поетично изчислено „земя като една човешка длан).

Въпреки че и в момента, и в предстоящото предсрочно избиране на следващата ни парламентарна четирилетка по конституция (дето ще се „изпълни“ максимум за година, най-вероятно за няколко месеца) вече гражданинът (не)партиец все още Румен Радев кацна принудително, та да се набута спешно в тясното откъм партийо-население „квадратче“ на парламента. Което само изглежда мастито, че нали е разположено в уж бившия мастит Партиен дом. Иначе е наблъскано с достатъчно, съвсем „преносно“ казано „маститни говеда“ – дето ветеринарно, съвсем непреносно, означава опасно възпаление – „най-често резултат от лоша хигиена, несъответствие между доилния апарат и физиологичните особености на вимето, както и квалификацията на обслужващия персонал“.

Преди това обаче просто Румен Радев ще се наложи да се сблъска с друго квадратче, още по-дребно за уцелване, особено с парашут и без изтребител. Онуй квадратче в дъъългата интегрална бюлетина, през което преди да се мушне в парламента, трябва да се промуши на избори. Ей сега, някъде през април.

Ама накъде сме се разбързали, то и самият Румен Радев хич не бърза още ей сега, веднага след Великден, да става от г-н президент на др. партиец. Иначе защо в „цееелиии“ 45 минути интервю – почти час, ако не астрономически, то ученически, няма нищо да каже. Пък после и „слаб 2“ никой няма да му отвърти в стария, все още президентски бележник, дето продължава да размахва.

Е, тук-там някой се сеща да подсеща, че може и нещо от конституцията (ни) да прочетем, докато се взираме в празната тетрадка на „отличника-президент“. Примерно конституционалистът Борислав Цеков ето какво написа: „1 февруари 2026 г. Еврото вече е националната валута на България. Миналата година руският сектор се опита да превърне своята геополитическата борба срещу неговото въвеждане в мащабна политическа кауза. „Позиционира“ Радев в тази посока, ангажира цели партии („Възраждане“), пробва да провокира жакерии по улиците и осигури излаз на провалено ретроградие от типа на Мистър Хиперинфлация Гечев и подобни из медийните студия, които да вещаят „хаос“, щото „България не е готова“. Смятаха, че това е умна политическа стратегия, която ще им носи устойчиви дивиденти. Тогава писах, че такава стратегия е нефелна, защото е чисто конюнктурна и ще бъде анихилирана в секундата, в която еврото бъде въведено. Няма как да се генерира трайно социално недоволство и системен протест срещу парите, с които си плащаш сметките. Просто е противоестествено“.

Ми да, за нула време (само за един месец) и вече, особено „най-уязвимите на хаоса възрасни хора по селата“ хич не се стряскат от „новите пари“. Е, а ако има някои дето по-добре са се оправяли със „старите пари“ от соца, щото Георги Димитров е бил като ориентир за най-едрите банкноти, а целокупно по всички „сърп и чук“, то в момента има лек и за тях.

Е да си погледнат в портмонето евроцентовете и ще видят нещо уж дребно. Най-дребните ни нови стотинки – така да се каже „основата“ на превалутирането, от тях започва „новото броене“ са „червени“. По-червеникавите „номинали“ са 1, 2 и 5 евроцента. И то не само у нас, а и по света. Тъкмо най-носталгически да се виждат моменталически и с дребен „разход“ - спестяване тип „капка по капка вир става“, да ги отделят по буркани, шишета и друга случайна стъклария, освободена от туршия, та да им се радват „в червено“.

Така „електорално“ отдадени вече дори и на еврото, могат пък ей така, сравнително да видят, че и „новата партийна стотинка Румен Радев“ с червенеенето си за пред единствено възможния си електорат, все някога, ама скоро, ще попадне на тясно в стъкларията под собствен сос. Ако не сега през април, то на следващите предсрочни избори някъде през юли, както „се пада“ и по конституция първата следваща съвсем реална „възможност“. Тъкмо ще съвпадне и с честване -  точно 6 години след началото на наюмручването през юли 2020-а. То като не си президент да въртиш служебни рулетки за изпълнителната власт, изборната рулетка бързо те настига. Особено пък ако е „руска рулетка“, като първо сам се надробяваш на партийна „руска салата“. И така заминаваш забравен по буркани, шишета и „друга случайна стъклария“… за непотребности. Еле пък когато за „бъдещето си“ продължиш да залагаш „на червено“ в копейки. Че то, колкото и бидона да напълниш с руски копейки, които да конвертираш в политпартийна от бившо-президентска власт, няма как да ги обмениш (еле пък безплатно) в каквото и да е. Че то 1 копейка даже и в лева беше като да „нямаш, нямаш нищо“ - 0.0002 лв. А е в евро е самото нищо: 0.0001 €. Това означава, че и 100 копейки (1 „цяла“ рубла) да имаш, и те са си „кръгла“ нула - около 0.01€.

А, за сведение на носталгиците, курсът на Румен АнтиЕврото и със 121 лични депутати също толкова клони „под нулата“. 121 копейки и за 2 евроцента не стигат, но пък и 1, и 2, даже и 5 евроцента са червеникави. Може цял бидон, даже няколко да се напълнят като спомен за кой да е непрезидент Румен.

Но внимание! В БНБ не се обменят безплатно, едва ли ги обменят и в ЦБР (Централна банка на Русия) без плащане на практика в евро. Би могло в „Госбанк“ - Държавната банка на СССР, ама нея я закриха на 20 декември 1991 г. Е, не като едното нищо, а „поради разпадането на Съветския съюз“.