Седмицата: Как (ще) се (ни) мята Румен Радев... на кънки

Отдъхнахме си! Румен Радев (не)президентът сам самичък е решил да скочи от облаците си, по-точно да се изстреля изтребително в политпартийността. За кого ще изтребващо – само за държавния глава два мандата без една година ли, за цялото политпространство ли или пък за държавността ни накуп, тепърва ще го усещаме сеира. Важното е, че никой не го е принудил Румен Радев да се мята, каквото трябваше по конституция Конституционният съд да определи. В частност, но като цяло де юре вече според конституционните съдии, дори не жена му, нито приятелската му тайфа от президентството нещо са го принуждавали в тази посока. Сега предстои да видим, че и да гледаме „как се мята“ в „купона“ цялата тази компания на вече уж новия политик-партиец. Примерно, както пее Криско, барабар с Мария Илиева в хита им „Видимо доволни“, където текстът „се фокусира върху необузданото забавление, популярна фраза от който е „Искам да се мятам“.

Ето какви ги говорят засега политолозите, докато социолозите рекоха, че им е рано, по въпроса за мятането на парашутиста-изтребител – вече поне без президентски пагони: „Президентът с оставка ще трябва да се определи недвусмислено по въпросите за корупцията и цените“, „Радев има заявка да води, т.е. да се налага и отстоява нещо. Главният въпрос е дали ще има смелост, защото са ни нужни големи реформи“, „Влизането в политиката не може да бъде като „на подиум“. Хората около Радев трябва да излязат с лицата си и чистите си досиета, вместо да разчитат на примадонско поведение“. Като „дебатите в България тепърва ще се пренасят от световната сцена към реалните проблеми на вътрешната политика“.

И още: „Румен Радев не е ново лице, той просто е в нова роля, в която той ще изразява същите позиции“. А „Неговите позиции са един баланс между убеждения, които категорично са проруски, и от друга страна необходимостта, когато ходи някъде извън България той да се адаптира към рамката, която домакините са поставили за постигане на определени цели в областта на европейската интеграция, атлантическата интеграция и т.н.“. Като „Ще видим един Румен Радев, който няма да ни изненада. Той ще се държи по същия начин, по който се държа и в президентството. Ще бъде проруски, антиукраински настроен, ще държи България да заема позиция, която дава приоритет на руските интереси и същевременно, където ходи в чужбина, ще се опитва да се адаптира към конкретната рамка, която се задава на тези форуми за позиции на страните“. Така да се каже „Радев е човек с авторитарен тип мислене. Той не е партньорски ориентиран, не е ориентиран към споделяне на власт“. Само дето „От друга страна обаче ще му се наложи някакъв тип партньорство“.

Политпартийността пък засега „посреща“ Румен Радев на изчакване „във фризера“ с разни „кънки“ от сорта на: „Влизането на Радев в активната политика със сигурност ще размести политическата сцена“. Като част от партиите (ама само тия „малките“) щели да изчезнат, а други (може и „по-едричките“) ще се стопят. Но било категорично, че Румен Радев не е нов фактор. Примерно от ПП веднага или пък чак сега са преброили, че „той е на политическия терен от 9 години“. При това „не е новият месия, който идва отвън“. Като „Дали Радев ще се окаже фалшив спасител, зависи от него. В момента липсва яснота какво точно иска и какви позиции заема“.

Този „лед“ (засега ли, завинаги ли?), през изминалата седмица плъзгаво вървеше успоредно с „връзването на кънките“ за много не просто потенциални избиратели, които изведнъж усетиха, че през зимата може да има лед под краката им, въпреки, даже на пук на глобалното затопляне. Но фрактурното пързаляне си е дело на самите пързалящи се. Точно както е изпързалването на избори, еле пък на нередовни. Но пък там всеки сам си прецЕНЯ, как да се опесъчи. Не чака нито общината, нито дори бившия от президентството да му спасява задника, примерно като му обуе зелени многоупотребявани чорапи върху обувките, докато непрестанно предизборно-изборно-следизборно отвътре си е бос.

* СНИМКАТА (ИЗОБРАЖЕНИЕТО) не е от тази зима - нито от коя да е, дело е на AI (ИИ)