Седмицата: Клатят ни като „статукво“ - пак с интереса на феса
„Изборите са борба на живот и смърт за статуквото“. Не го е рекъл примерно Сократ, който е казал: „Тайната на промяната е да съсредоточите цялата си енергия не върху борбата със старото, а за изграждането на новото“. За „живота и смъртта“ на „статуквото“ се изказа през изминалата седмица лично едно от големите парламентарни „статуква“ – Явор Божанков. Беше „статукво“ от БСП, напоследък е „статукво“ от ПП-ДБ. Ама все тая в кое статукво ще е после. Важно е борба да има, така де, и според Еврипид е така: „Животът е борба“. Толкова за „олимпиеца – депутат“ Божанков поне според Пиер дьо Кубертен, че най-важното на Олимпийските игри е не да спечелите, а да вземете участие. С „малката“ все пак разлика, че в политпартийността ни баш печалбата, интересът „клати феса“. Няма данни кой го е казал, но означава „Върша само неща, от които имам някаква полза, изгода“.
Тъкмо както „интересът“ с т.нар. статукво, дето в последните години ни клати не просто шапките, а кво ли не, най-вече кухината под шапките, все предизборно-изборно-следизборно. „Статуквото“ за всичко (ни) е виновно. Ми да – ама по простата причина, че то у нас всичко е „статукво“ – от латински status quo - „състоянието, в което...“. Като исторически, политически и дипломатически терминът означава „настоящето, съществуващото състояние на взаимоотношенията“. А „запазване на статуквото“ е оставяне на нещата така, както са. Т.е. – всичко е статукво, всички са статукво партийно-политически, доколкото, освен в близкото ни и/или в малко по-далечното ни минало, са всичките вкупом в настоящето ни. Без особено бъдеще, ако трябва да сме точни, гледайки тъкмо настоящото им статукво.
Значи борбата на статуквото и със статуквото си е просто битка със самите себе си, даже не с вятърни мелници. То и мелници няма – такива, политпартийни, дето нещо политическо, камо ли държавническо да смелят. Само вятър има да ги вее… на куцо магаре. Всичките в парламентарния „дружен строй“ – дето, като не могат да се натаманят поради изборните резултати кой точно да клати феса, задружно клатят държавата.
Е, иде „алтернативен фес“, така да се каже, под формата на цял „президент“, дето го чакат да „скочи“ я с парашут, а със свободно падане право в двора на статуквото ни. Нещо като „пършинг“ примерно, според (не)смешките ни по време на въздушните удари срещу остатъчна Югославия от страна на НАТО през 1999 г., когато се случи остатъци от въздушни балистични ракети да се посипят и у нас. При което се роди като виц онуй: Говорят си две нашенски баби. – Абе, Пено, ма то един пършинг милиони струвал, ма! – Пу, да ми пане и на мене у двора“.
Къде точно в двора на статуквото ще падне президентът-партиец или пък вече партиецът-президентът Румен Радев то ще се чуе, даже и ще се види. Някои го чакат като бял дим, други като червена мъгла, трети като Дядо Коледа да им изчистел комина. Без значение, че и Радевата „алтернатива“ отдавна е статукво, с малката разлика, че е подскачащо все още статукво тук-там, там-онам. Чакал се уж да скочел, след като отколе си скача по площадите, подскача ли подскача откъм президентството с изскачания - където му попадне, уж като президент. А то политпартиец, яко завързан с предпазния колан на държавен глава вече два мандата без една година.
Така че, да – статукво е Румен Радев, най-малкото поради служебно-премиерското клатене на собствения си фес и сега с домова, и преди без домова книга. Ей го – на, дори „статуквото“ Божанков рече за „статуквото“ държавен глава, че „не очаква нищо от президента Румен Радев“ и го определи като „риск за европейския избор на България“. Като натърти, че „Радев е на политическия терен от близо десетилетие чрез служебни кабинети“, а освен това е „крайно геополитически позициониран“ и не се вижда сигнал за „завой, който да го направи приемлив за демократичната общност“.
Ето и нЕкои съображение - политологически и социологически, как точно си го клатим феса тия дни. В момента в публичното пространство течели две паралелни интерпретации - че „ще скочи“ и че „не, няма да скочи“ Румен Радев. Докато „въздушният президент“ (под налягане или пълен въздух) „чисто политически той вече получи подарък в лицето на тези изненадващи предсрочни избори - те пренаредиха терена, отвориха нови възможности и създадоха различна политическа динамика“. И така, на базата на тази ситуация „рационалният политически избор обикновено е да капитализираш момента“ – демек феса. И „Именно затова вероятността да се възползва от този прозорец на възможност изглежда по-голяма, отколкото да се въздържи“. А „Цялата му реторика през последните месеци - особено след 9 май с искането за референдум за еврото - е подчинена на една ясна логика: трупане на политически капитал и политическо позициониране“ и нямало толкова лесно да пренебрегне това „натрупване“ така да се каже в собствения му „фес“.
Кво друго от изминалата седмица, ли? Ами нищо, да живеят всичките ни статуква по всичките ни политпартийни кълбета – и скачащи, и площадно подскачащи, и пренадути и вече спукани и т.н.! Докато като един ни клатят, кроят ни шапка след шапка, за да си запазят „статуквото на феса“.
