Седмицата: Я, Костов ли да слезе от крушата да им опече ябълките?

Коментар
10:48 - 08 Юли 2024
6896
Седмицата: Я, Костов ли да слезе от крушата да им опече ябълките?

Брей, брей, брей! Като да е слязъл лично екс премиерът, бивш лидер на СДС и създател на ДСБ Иван Костов от драгалевската си улица „Крушова градина“ право долу в бившата си, но все още настояща централа на тъмносините на улица „Кърниградска“. То в Драгалевци наблизо до „Крушовата“ има и улица „Ябълкова градина“. Така че Командира съвсем уместно може да е рекъл: Опичайте си най-после ябълките, за да не си обирате крушите.

Това разбира се – толкоз политпартийно красиво, може да се случи само в някаква „Приказна градина“. Не и в тая политпартийна плодова салата, в която сме накиснати до прокисване със задаващата се смърдяща саламура на седмите парламентарни избори за едва три години.

Ама защо го споменаваме тъкмо пък Иван Костов? Ами понеже в Българските политически приказки точно той е бил оня приказен герой, дето може да е и Славният юнак, и Змеят Горянин. Според както му наложи именно политпартийността. Тъкмо както се случи навремето. Първо юнакът в Иван Костов партизира СДС – преработи го от съюз в единна партия, пък като се видя, че така не става единение, а разцепление, изскочи змеят от него и изпепели СДС-то. От която пепел изскочи ДСБ, което и досега продължава да се прави на птицата феникс.

Но пък ги умееше тия работи Иван Костов – бързо да си преподрежда в щайгата крушите във вид на ябълки или ябълките във вид на круши, според както го налага политпартийният плод и зеленчук. Затова и сега като се разчу през изминалата седмица, че най-после баш по инициатива на ДСБ нещо ще се разбърква тоя компот под формата на коалицията ПП-ДБ, как да не си помисли човек, че тъкмо Костов е слязъл от Витошката яка на пъпа на София.

Така де, как да си помисли човек, че „Демократична България“ (ДСБ + Да, България), въпреки че загуби де факто по-малко гласове (даже хич) на последните засега избори, не смее да гъкне на т.нар. „Продължаваме промяната“, дето просто продължават единствено сами да си вярват.

Та именно Костовата партия ДСБ от няколко дни показва някаква уж ненаръфана ябълка, след като лидерът на другата част от ДБ – Христо Иванов, си обра крушите. ДСБ предлагат ПП-ДБ все пак „да обсъдят и приемат механизъм за излизане от настоящата политическа криза“, а не да си играят на опозиция срещу всъщност липсваща власт. Като идеята им е да поискат третия мандат, „който да бъде разглеждат като “национален”. А „създаденото с него управление под формата на „технически кабинет“, трябва да гарантира европейския демократичен, правов и антикорупционен ред, и съхраняването на парламентарната република“. Съвсем по Костовски обединително звучи, ама и по Командирски разединително. Щото в случая „силната лидерска ръка“ пак няма да сработи, този път не поради разрушаване на цял съюз, а поради липса с какво изобщо да се гради. След като ДСБ трябва да разчита на тоя „харвардски“ пясък в пустинята – тая пълната политическа пустиня в главите на „харвардците“.

От което ето какъв нов стар компот се получава. До преди само няколко дни „непримирамата опозиция“ изведнъж се кани да се накани да поиска властта. И то технически-национално. Което някак си, даже съвсем, звучи като тоя лозунг от оня социализъм, дето се канеше да ни прави „нация техническа“.

Ама няма нужда да се връщаме толкоз назад исторически. „Технически“, както сега на момента се отчете тъкмо сред десебарите, през последните четири години се е видяло, че формулата им, „политическо лидерство в парламента - експертност в правителството“, не работи. Не води до реформи, еле пък до отговорност за управлението. Демек, прясно доказано, „няма как политици, които не могат да се понасят помежду си, заедно да „провеждат конкретни политики, сформирани около програмни цели“, както гласеше същата формула.

Изводът е, че каквото и правителство да се сформира, то няма да е никак „техническо“, камо ли „национално“, а ще е на партията, с чийто мандат е съставено, изпълнявайки волята на лидерите й – в случая, както също е доказано в последните години, това ще са предводителите на ПП – не на ДБ.

И повече от видно е, че ДСБ явно не иска, щото вече не може да е главният пълнител на бурканите в дясната консервна фабрика – сами се избомбиха жълтопаветно по „харвардската“ куца пързалка . Затова допуска автентичното дясно всякакви само уж (не)леви прасета да го ядат.