Сеизмологът проф. Емил Ботев: Засега няма опасност от силен трус у нас

Проф. Емил Ботев е роден през 1954 г. През 1979 г. завършва физика в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките. Ръководител е на департамента "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Интервюто на проф. Емил Ботев е за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

- Проф. Ботев, имате ли обяснение защо зачестиха земните трусове?

- Защото много дълго време ни бяха оставили на спокойствие, що касае територията на България. А като казваме, че сега са зачестили, става дума за много слаби земетресения с магнитуд около 3. И веднага трябва да споменем датата преди около десетина дни – 16 януари, когато през нощта хората в Перник, някои по-чувствителни хора бяха усетили едно земетресение с магнитуд 3. В 3.42 часа през нощта ги е разбудило това много слабо земетресение с магнитуд 3. Само че през деня в 13.30 часа грубо, 13.32 часа май беше, стана едно друго земетресение, което в Перник беше усетено достатъчно силно, след него имаше още една поредица, така че хората, много хора от Перник ни се обаждаха да питат за ситуацията.

А всъщност по обедно време на същата дата се разви един процес в Халкидики с най-силно земетресение, разположено южно от Атон, от този ръкав на Халкидикския полуостров, с магнитуд около 5,5 – 5,6 максималното определение. А тогава поредица от няколко следтруса с магнитуд 4,7-4,5 също бяха усетени едва-едва в района на Перник, като предизвикаха и това безпокойство. Като че ли това са поредица от пернишки земетресения. Но всъщност, както споменахме, тук става дума за развиване на един процес по Северноегейския разлом, който процес много по-силно въздейства върху нашата южна периферия и в района на Петрич и Сандански тези трусове на 16 по обяд бяха усетени значително по-силно. Бяха усетени и в Пловдив, и в Хасково, и в Кърджали от значително по-висока степен на сътресяемост.

- Трябва ли да ни притеснява това активизиране?

- Ами, какво да ви кажа. Значи дайте да говорим още веднъж, че земетресението беше с магнитуд средно около 5,5, с това въздействие, като нямаше такива последствия, да кажем някакви сериозни повреди в района на Халкидики и съответно сериозно ранени хора и такива, които са пострадали то земетресението. Но нека да си припомним едно земетресение по този, както ние го наричаме, Северноегейски линеамент или ров, който идва от Мраморно море и се спуска към Халкидики и завива към Атина надолу. Това е контактът между да го наречем Рило-Родопския голям континентален масив на север, в Северно Егейско море и Егейската зона на юг. По този контакт само 2014 г. точно на 24 май, на празника стана едно земетресение с магнитуд с около 7 – 6,9 бяха максималните определения.

Това означава, в сравнение с 5,5, че е няколкостотин пъти по-силно по енергия земетресението. И тогава Кърджали, Хасково хората бяха излезли на улицата, защото имаше достатъчно сериозни повреди по много от сградите. Десетки сгради бяха с изпочупени стъкла – говоря за Хасково и Кърджали тогава. Т.е. един магнитуд с няколкостотин пъти по-голяма енергия преди години не доведе до сериозни да кажем въздействия върху здравето, да не говорим за живота на хората в България. В Северноегейската зона няма такива възможности за магнитуд да кажем 8, който би се отразил много по-сериозно на територията на нашата страна.

- А този трус, който онзи ден почувстваха жителите на Сатовча, пак в Родопите.

- Той е относително изолиран в т.нар. Родопска зона, която се характеризира с множество такива слаби земетресения. Нека да кажем, че категорията от 3 до 4 в европейската класификация се наричат много слаби земетресения, от 4 до 5 – отново слаби земетресения. Едва от 5 се появява думичката „силни“, като се казва умерено силно – от 5 до 6, което говори действително, че няма сериозна опасност за такива земетресения, както това, което беше в Халкидики.

Нека да напомним, че имаше едно и във Флорина на 9 януари, ако помните, до Битоля – хайде, ако Флорина не говори нищо на българските слушатели, но Битоля говори. Във Флорина на 9 и на 10 януари хората не се прибраха, защото земетресението беше пак с 5 и 6, но там много рядко има земетресения и къщите не са пригодени, не са устойчиви и бяха с много повреди. Хората бяха много изплашени в гръцкия град, също и в Битоля не са спали тази нощ, 9-и срещу 10-и. Други земетресения много силни станаха примерно на 5 януари имаше в Кипър, на 29 декември, месец назад говорим, имаше близо 6 на остров Крит. Също в Албания имаше едно земетресение на 14 януари. Действително вие сте права, че що касае целия да го наречем Балкански полуостров, имаше една активизация, която горе-долу се развива около средата на месец януари.

- И тя продължава.

- Тя продължава специално в остров Халкидики, където това земетресение с магнитуд 5,5, тъй като то е повърхностно по този разлом, то ще продължава още известно време, ще има достатъчно много следтрусове или афтършоци, както ги наричаме. Ето тази сутрин имаше едно такова микроземетресение да го наречем, защото беше с магнитуд около 2,5, сутринта в 4.00 часа българско време. Но дори и там едва ли хората са го усетили.

- Вие споменахте, че са ви се обаждали от Перник хора разтревожени, и то именно защото всички си спомняме едно земетресение в Перник отпреди 10 години.

-  2012 г., да, отново, май месец. Точно същият като сега в Халкидики, във Флорина, около 5,5. 5,6 бяха средните стойности по някои сеизмични вълни, определени от различни центрове, стигаха до 5,8, но се приема, че 5,6 е средната стойност за това земетресение, подобно на всички останали. Трябва да си припомним, че само на 20 км се намираше да го наречем епицентърът от широка София, от Княжево, а пък нямаше в района на Княжево сериозни повреди.

В Пернишко имаше основно по селата, разбира се, и някои сгради и съоръжения, както беше кулата на „Топлофикация“ там тази, на ТЕЦ-а в Перник. Но тя е била напукана преди това и са я чакали да тръгне. А пък бяха повредени много, в селата Мещица имаше сгради, защото там болшинството селски къщи са строени без план, без утвърден предварително проект и вторите етажи обикновено са даже и без колони, без железобетонни колони, че и твърде често и първите етажи. Т.е. свободното строителство, особено по селата, не е съобразено с изискванията на Правилника за строителство в сеизмични зони, а се знае, че…

- То като казахме свободно строителство, и в София го има много това свободно строителство. Наричаме го безразборно.

- Ами, не би трябвало да го има, защото вече контролът е доста по-сериозен и след съответното картиране след 2014 г. имаме и хармонизация с европейските стандарти и норми, съответните изисквания вече се спазват от съответния център. Би трябвало да има контрол достатъчно сериозен, но винаги има изключения в съответните проценти, както в много дейности други обществени на територията на нашата страна.

- Така е, безспорно. Не дай си боже такова нещо да се случи.

- Моето мнение е доста категорично бих го нарекъл – че ние в момента, специално за територията на България, откъдето биха могли действително да произтекат по-сериозни последствия, в сравнение със земетресенията, които ни заобикалят от съседните страни, засега нямаме такива данни за движения на повърхността, които да говорят за вътрешноземни процеси за много близко земетресение по време.

- До нас. Когато се подготвях за интервюто с вас, прочетох едно ваше мнение от 2020 г., където казвате, е ние трябва да се плашим, ако отново се активизират процесите във Вранча. Защо бихме ги усетили толкова силно?

- Да, това е свързано с факта, че тези земетресения са с много по-висока повторяемост, катастрофалните, разрушителните земетресения. Това са земетресения, които са най-малко с магнитуд 7, с много по-висока повторяемост, в сравнение със земетресенията в нашите сеизмични зони. Отделните сеизмични зони на територията на страната при нас не са изследвани съвсем детайлно, но две от тях имаме много сериозни изследвания за развитие в далечното минало и горе-долу имаме данни, че при нас повторяемостта на такива земетресения с магнитуд 7 и по-голям, каквито сме имали цели шест в началото на миналия век.

От 1901 до 1928 г., стават такива шест земетресения с магнитуд около 7 и по-голям – стигаме дори до 8 – 7,8 1904 г. под Симитли, там т.нар. Крупнишки или Кресненски разлом го наричат много хора, въпреки че не са идентични, двата са даже перпендикулярни. Но става дума, че вранчанските земетресения са с период на повторяемост около 30-40 години с магнитуд от 7 средно. Това не означава, че задължително се случват между 30-40. Напротив, твърде често стават през 5-10 години ,пък после ги няма 70-80, но средно за период от 200 години най-малко, когато са добре изследвани техните енергийни характеристики, на тези земетресения, се получава, че са много повече на брой само за това огнище и затова…

- От кога е било последното земетресение във Вранча сериозно, за да можем да сметнем 30-40 години?

-  Да, че доста време не е имало. То беше 1996 г. с магнитуд около 7 – то беше 6,9 примерно. Значи все пак са минали близо 30 години. Това са средни стойности, статистика. То се случва тогава… Разбира се, точното време на предсказване трябва веднага да подчертаем, че е почти невъзможно, защото успешните прогнози са до 5% в световен мащаб, и то действително само за такива земетресения, които са много силни и които се подготвят на голяма площ. И веднага искам да кажа за последното силно усетено в България земетресение – с магнитуд 7,4 беше на 4 март 1977 г., когато беше разлюляна София тотално и всички бяха на улицата до сутринта, дето се казва, в една неделя вечер. Такова много силно земетресение се подготвя в много голям район, да кажем 700-800 км наоколо.

Например аз тогава бях студент трети курс и участвах в един проект, даже там водех някакви неща, свързани със събиране на източници на радон на територията на Софийското поле и бяхме убедени във Физически факултет, че се подготвя дългоочакваното софийско земетресение, каквото е имало през 1858 г., 1818 г. И си мислехме, че това е софийско земетресение. Оказа се, че високото израстване на аномалиите, на еманациите на радона в минералните извори, които изобилстват в Софийското поле, е свързано с Вранча, защото веднага след 4 март моментално спаднаха тези високи концентрации на радон в тези източници.

- Да. Знаем, че вие, сеизмолозите, обичате да казвате, че не можем да прогнозираме земетресението. Защо земните трусове не могат да се прогнозират, за разлика например от вулканите, от метеорологичната обстановка?

- Да, защото в повечето случаи те стават внезапно, а не както при вулканите, с дълговременни такива микротресения, които съпътстват подготовката. Освен това вулканите се знаят точните им местоположения. В този смисъл е много по-лесно, като говорим за вулкани, да се прогнозира една бъдеща ерупция на тези вулкани. Но за земетресенията проблемът е, че всяко едно огнище всъщност може да се подготвя от планетарни, т.е. глобални някакви движения, които са факт, или дори от въздействия и от космически характер, да го наречем, но конкретно точно къде ще се случи и точно по какво време зависи от конкретния разломен линеамент, който ще бъде задействан за в бъдеще.

Аз пак казвам – има успешни, и то немалко, за по-силните земетресения, да кажем десетки на брой успешни земетресения. Те са прогнозирани, но в сравнение със стотиците случващи се земетресения с магнитуд 7 годишно, това е нищожен процент, както споменахме, далече под 5%. Така че да говорим за една прогноза, а по-точно за оперативно оповестяване на бъдещо земетресение сме много далече все още, въпреки че ето, работим. Аз приключвам с един такъв проект, с който имаме доста успешни няколко публикации в много висок импактфакторни списания, с много широк отзвук, но това са единични случаи, които не могат да бъдат въведени в системни такива оперативни наблюдения.

- Можете да ни успокоите на този етап, че не се извършват процеси.

- Да, това искам да кажа, че нещата и наблюденията, които водим в България всъщност, реагираха на всички тези по-силни земетресения. Не знам дали помните, имаше едно в Лариса миналата година с магнитуд над 6 – 6,3, и нашата система тук за наблюдение на атмосферно-йоносферни аномалии, свързани със земетресения, сработи. Дадох ви пример със земетресението 1977 г. с Румъния, когато радоновите изследвания показаха връзка с над 400 км подготовка на земетресение. Ето сега тук говорим… Така че времето, точното време занапред много трудно и самото местоположение ще бъде предсказвано с над 50% вероятност говорим. Това е много трудно да го доведем до там, че да приличаме поне малко на метеорологичните прогнози, да познаваме кога ще се случат сеизмичните катастрофи.

Автор: Евелина Бранимирова