Сензационният роман „Петрови в грипа и около него“ вече и у нас

Най-добрият роман, излизал през последните години в Русия, вече е и в българските книжарници. „Петрови в грипа и около него“ от Алексей Салников става литературна сензация още преди да излезе в книга. Публикуван е за първи път през 2016 г. на страниците на списание „Волга“ и предизвиква такъв възторг сред читателите и критиците, че година по-късно излиза в самостоятелна книга. Тя пожънва най-престижните литературни отличия – наградата на критиката НОС и „Национальный бестселлер“, а авторитетният литературен критик Галина Юзефович подпечатва възторга си с изречението „Гогол и Булгаков ръкопляскат“.

Режисьорът Кирил Серебренников пък се вдъхновява за едноименния си филм, чиято премиера предстои до края на годината. Така, по ирония на съдбата, „Петрови в грипа“ ще заразява със смях в киносалоните в годината на коронавируса.

Когато романът среща първите си читатели, авторът му Алексей Салников е 38-годишен и със статут на поет, публикувал свои творби в „Литературная газета“, „Уральская новь“, алманаха „Вавилон“. Големият му пробив обаче става именно с романа, чийто сюжет се разгръща в два плана – реалистичен и дълбоко митологичен с препратки към царството на мрачния Хадес и съпругата му Персефона.

Основните герои на разказа са автомонтьорът Петров, жена му – библиотекарката Петрова, и синът им – Петров-младши, които се разболяват от грип. Борят се с температурата и очакват новогодишните празници. В нормалното ежедневие само понякога се появява и носи неприятности Игор – познат на Петров с неизвестно занимание и дух-покровител на Свердловск.

Сезонният вирус променя светлините на сивия неприветлив град и постепенно разбираме, че нищо не е такова, за каквото го мислим, и не бива да прибързваме с изводите. Защото по думите на друг авторитетен критик – Константин Милчин, „не съществуват никакви средностатистически хора, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с първото му име, човек със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнен с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ.“

Корицата на книгата е дело на Калоян Илиев-Кокимото, а преводът на Боряна Даракчиева.