Що за дебили подариха Кристо на Франция?

Коментар
21:33 - 20 Септември 2021
17090
Що за дебили подариха Кристо на Франция?

Едва ли някой има сили да оспори, че Христо Явашев в заника на живота си имаше отблъскващата аура на крайно неприятно старче, затънало в абстрактния си снобизъм и фъфлещо езотерични безумици на развален френски. Отвращението му към родината добавяше към ненавистния му образ, но всичко това не променя факта, че Кристо беше абсолютен гений.

Да оценяваме артист от неговия калибър по чувството за патриотизъм е малоумно, то е все едно да преценяваме Алберт Айнщайн по уменията му в час по физкултура или Моцарт по способността да умножава на ум трицифрени числа. Когато една такава личност се изхрачи върху България, проблемът е у нас, а не у нея.

Опаковането на Триумфалната арка в Париж отново извади наяве всичките ни аграрни комплекси, парадоксално комбинирани с напълно неоправдано чувство за превъзходство по отношение на жителите на Стара Европа. Тези малоумници, които се редят на опашка да се снимат с кашоните и велпапето на Кристо за 14 милиона евро. Какви наивници, че в обществените кенефи край НДК сме виждали по-авангардно изкуство без пари! Точно както им се смеем, че се ваксинират и ще умрат в адски мъки до три години от 7-8 вида рак, докато ние гордо отказваме да сме опитни мишлета и висим на вентилаторите в интензивното.

Когато една държава има гений като Кристо, неин дълг и отговорност е да си го прикотка и да го приобщи, да го превърне в част от културното си наследство. Ние обаче плюем и се подиграваме на големите си личности и зорлем ги подаряваме в чужбина. Франция с огромно удоволствие приема Явашев за свой творец и се гордее с произведенията му, без дори да си е платила трансферна сума. А ние, умниците, се гордеем с акварелчетата на Зуека. Всъщност, вече не, защото и той се сети да си набие камшика.

Спортната алюзия съвсем не е случайна. Тя е абсолютно актуална покрай изборите за президент на Футболния съюз, където Митко Бербатов се опитва да измете Авгиевите обори на алкохолическата, крадлива и болестно нагла бандичка на Боби Перуката. Този вече не толкова млад мъж е икона в Англия, но тук някакви тлъсти селяндури като сикаджийската издънка Венци Стефанов се гаврят с него, а тарикати с двуцифрени висящи дела като Данчо Лечков му въртят съдебни пинизи.

По тази причина Джон Атанасов е нюйоркчанин, Райна Кабаиванска е италианка, Захари Карабашлиев е калифорниец, а самият Христо Стоичков стана мексиканец. Вярвайте ми, не е защото са скапаняци, ама им е писнало да се молят родината им да ги потърси. В крайна сметка България има нужда от тях, а не те от България. Представете си за сравнение да кажете на някой  сърбин, че Никола Тесла е американски изобретател, или на грък, че Никос Казандзакис е френско-германско-паневропейски писател. Ще ви прережат гърлото от ухо до ухо и ще друснат едно сиртаки върху трупа ви.

Не, че съм голям почитател на самоцелното патриотарство, но когато нещо си е твое и е ценно, трябва да си много тъпо копеле зорлем да го пробутваш някому на аванта. Като туземците от островите Кук, които приветстват гостите си, като им предлагат да опънат жените им. Че и се сърдят при отказ. Е, ние няма какво да се сърдим. Макрон и неговите безкултурни поданици нямат нищо против да ни вземат Кристо. А опънатите даже не са жените ни, а сме всички ние воглаве с вечно незагащената ни култура.