Скандинавци дойдоха в Санкт Петербург, за да се сдобрят с Путин

Европа окончателно сложи край на политическата пауза в отношенията с Русия. Това е основният, макар формално страничен резултат от Международния арктически форум в Санкт Петербург. Участието на премиерите на Швеция и на Норвегия в проявата е знак за коренна промяна в позициите на страните им относно сътрудничеството с Москва.

* * *

Пет години след като Западът наложи санкции на Русия, смайваща промяна се вижда и с невъоръжено око. И най-последователните европейски защитници на идеята "Русия да бъде наказана" вече не могат да си позволят пренебрежение към страната ни. Което пролича нагледно в дейността на Международния арктически форум (МАФ) "Арктика - територия на диалога" в Санкт Петербург.

А МАФ даже не е международна организация, а руска инициатива и площадка. Международна форма, обединяваща арктическите страни, е Арктическият съвет. Той включва осем държави - Русия, САЩ, Канада, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия, но през всичките години, откакто работи, не е имало нито една среща на най-високо равнище. Преди около две години Финландия оглави Съвета и нейният президент Нинистьо планираше да проведе първия съмит на Арктическия съвет, даже да уреди в кулоарите му среща между Тръмп и Путин.

В крайна сметка президентите на Русия и на САЩ наистина се срещнаха в Хелзинки - впрочем едва през есента на 2018 г. и без никакъв Арктически съвет. Опитите да бъдат събрани главите на осемте страни, за да обсъдят проблемите с Арктика, все не успяват. Във вторник финландският президент пак призна, че "все още има шанс за среща на върха, но точно сега условията не са благоприятни".

Затова пък руският МАФ работи вече девет години (и се събира на всеки две). Поредната среща в Санкт Петербург бе най-мащабна от всички. Във форума никога не бяха участвали повече от трима лидери на страни от "арктическата осморка" - главите на Русия, Финландия и Исландия; сега обаче се включиха още премиерите на Швеция и на Норвегия. На най-високо равнище не бяха представени само Дания, САЩ и Канада. Колкото до американците и канадците, нещата са ясни. Политическите отношения между страните ни практически са замразени, в случая със САЩ - по вътрешнополитически причини. Датчаните пък се наказаха сами.

Дания остана едва ли не последната европейска страна без контакти с Русия на най-високо равнище. Защото за шведския премиер Стефан Льовен и министър-председателката на Норвегия Ерна Сулберг посещението в Санкт Петербург бе не само първа визита в Русия през епохата след Крим, но стана и първата им среща с Владимир Путин.

След март 2014 г. политическите контакти на Швеция и на Норвегия с Русия на практика бяха преустановени - то се знае, под твърдия натиск на САЩ и Великобритания, - но другите страни от ЕС постепенно размразяваха връзките си с Москва. Не става дума за Германия, Франция, Италия и Австрия - срещите на най-високо ниво с тях не спряха дори през 2014-2016 г., когато в Белия дом все още стоеше Барак Обама. Президенти и премиери на Гърция, Португалия, Белгия, да не говорим за източноевропейците, идваха в Русия за срещи с Путин. Северните страни обаче издържаха най-дълго. С изключение на Финландия и Исландия те игнорираха Русия. Нищо че Норвегия примерно не влиза в ЕС (но членува в НАТО, което е по-важно в случая).

И ето, ледът се пропука - в Москва пристигнаха едновременно цели двама арктически премиери. Факт, отбелязан дори от американския журналист - модератор на форума. Той запита Путин може ли да се смята за пробивен момент идването на лидерите на Швеция и на Норвегия и това, че руският лидер се среща с тях за пръв път от години насам:

"Може би лошите отношения на Русия с Евросъюза през последните няколко години сега се подобряват и започва "затопляне"?

Путин реши да не говори за цяла Европа:

"За жалост в Арктика тече затопляне, вярно е. Температурата в Арктика расте четворно по-бързо, отколкото на планетата като цяло. Но колкото до затоплянето в политическите отношения, то безспорно е позитивен процес."

Забавно бе как скандинавците представиха участието си - ами бяхме поканени на международния форум и решихме да използваме сгодния случай. Каниха ги обаче всеки път - и през 2017-а, и през 2015-а, но премиерите им не идваха. А сега не само че пристигнаха, но поискаха и отделни преговори с Путин, както направи Ерна Сулберг.

При все че бизнесът и в Швеция, и особено в Норвегия отдавна е възмутен заради загубите от санкциите - само спирането на рибните доставки ощети норвежците с няколко милиарда долара. И мудните скандинавци лека-полека схванаха, че докато спазват икономическото и политическото ембарго върху Русия, останалите европейци се мъчат от доста време да подновят връзките с Москва. Италианците впрочем откога упрекват за същото нещо Франция и особено Германия - ето, забраняват ни да търгуваме с Русия, а те самите строят заводи и прокарват "Северен поток-2".

Скандинавците безспорно са повлияни и от Брекзита - излизането на Великобритания от ЕС отслаби влиянието на Лондон върху традиционно реещите в орбитата му северни страни. Казва си думата и антиевропейската политика на Тръмп. За скандинавците вече няма смисъл да държат несъществуващия антируски фронт. Още повече с оглед предстоящите идния месец избори за Европарламент. Очаква се там осезаемо да нарасне делът на евроскептиците, мнозина от които директно приканват да спре конфронтацията с Русия.

Украинската ситуация също е в явна безизходица - в Европа дори вярващите, че може да откъснеш Украйна от Русия, разбират, че няма да дочакат от Москва отстъпки не само за Крим, но дори и за Донбас. Сиреч украинският трън в петата няма скоро да излезе - размишляват северняците, - а с Русия не е зле да се работи отсега. Докато други, по-оправни европейци не са преварили бавноподвижните скандинавци.

Стефан Льовен стана премиер на Швеция през есента на 2014 г., Ерна Сулберг ръководи Норвегия вече пет години и половина - и ето че двамата за пръв път можаха да си позволят разговор с Путин. Занапред светът им със сигурност няма да е същият. Освен брюкселското началство (за Швеция) и атлантическото командване (за Норвегия) пред тях се открива възможност да разговарят с ръководителя на съседната държава. Нещо не само интересно за тях като за политици, но и безспорно изгодно за страните им.

Да плашиш шведите с "руските подводници", както обича да прави бившият им премиер Карл Билд, или дори шеговито да цитираш пушкиновото "оттук ще плашим враговете шведи" *, както направи в Петербург Льовен, отдавна не е добър тон. Но да работиш с Русия - това е единственото разумно решение за арктическите страни. Дори в по-голяма степен, отколкото за останалата Европа - нали сме съседи.

--------------------

* А. С Пушкин, "Медният конник", пр. Любен Любенов.

 Пьотър Акопов, "Взгляд" 

(От БТА)