Скопски цървули, елате да ни денацифицирате!
Само допреди година тихият, очилат скопски политолог Стево Пендаровски посрещаше в Охрид и Битоля и Бойко Борисов, и Румен Радев с фамилиарното „Къде си, красавецо!“ и ги мляскаше по всички лицеви отвърстия като Ерих Хонекер, друсан с виагра. Откакто обаче министър-председател ни е „нетрадиционният“ по думите на македонския президент Кирил Петков, Стево внезапно се втвърди и започна да легитимира психонационалистическите бълнувания на измекярите от ОМО „Илинден“. Онзи ден пък директно скочи в путинските опорки и започна да бълнува за фашисти и хитлеристи. Какво следва, да ни прати единствения си танк, дето му е подарък от нас, да ни денацифицира като Донбас ли?
Пребоядисаният в преподавател от Американския колеж в Скопие комунист Пендаровски може да ви изглежда смешен, но сега е моментът за проблясване на червената лампичка. Използването на кремълската реторика на първо място доказва, че през 2022 година на Балканите все още съществуват болшевишки динозаври, които се крият зад лозунги за „борба срещу нацизъм и фашизъм“. А всъщност точно тяхната идеология е национал-социалистическа. Без да навлизам в сложен исторически анализ на личността на Иван Михайлов, каузата на Ванчето винаги е била независима държава Македония със съхраняване на българското самосъзнание и култура на нейния народ. И е разбираемо, че неговата борба за изпълнение на тази цел срещу сръбските асимилатори и техните сърбомански слуги не може да бъде по вкуса на техните последователи.
Играта на Пендаровски е колкото прозрачна, толкова и опасна. Формално Северна Македония заклейми руската инвазия в Украйна, като от 120 депутати само трима копейкиновци подкрепиха съветските орки – политическо единодушие между управляващи и опозиция, което можем само да сънуваме у нас. От друга страна за никого не е тайна, че в Западната ни съседка в последната година се шири застрашителна вълна от разочарование и евроскептицизъм, породени от затворените врати на Европейския съюз.
Бавно, но сигурно Кремъл настъпва в получилия се обществено-политически вакуум и точно чрез представители на македонския социален елит с болшевишки корени като Пендаровски завзема позиции с изгодни енергийни и оръжейни сделки и покани за лъскави международни икономически и културни форуми.
Скоростта, с която Путин настъпва на Балканите, е повече от плашеща. Три дни след последното вето за присъединителни преговори на Сърбия, поставено от френска страна, Русия проведе съвместно военно учение с комшиите, на което дългучът Александър Вучич беше заснет с олигавена усмивка да гали нежно ракетна установка С-400. Влиянието на Путин обаче съвсем не се изчерпва с традиционните руски подлоги от Белград, а се простира току до Гюешево.
Първо бившият премиер Зоран Заев, който се оплакваше от план на кремълските спецслужби да бъде свален и отровен, обърна палачинката на 180 градуса и откри с фанфари и червени килими Руско-Македонски икономически форум, като славословеше до небесата предпоставките за търговско сътрудничество с Москва. После и Стево Пендаровски, избран за президент с проевропейска, ако не и откровено русофобска платформа, се завъртя и застана редом до Владимир Путин на последния парад за Деня на победата на 9 май.
Зад европейската идеология, с която Пендаровски спечели изборите, прозира грозната глава на едва прикрития путинизъм, чрез който македонският президент се опитва да надцака националистическите си опоненти от ВМРО-ДПМНЕ. Зловещ балет, в който изнасилена като девойка от Мариупол първа пада в жертва историята.
