Следователка за кошмара на "Тракия": Момчета помагаха на дете с разцепена глава, дърпаха мъж със заклещени крака
Видях огромни пушеци, смачкани ламарини, разпилени тела, описа ужасната картина Любомира
Потресаващо зловеща картина от кошмара на "Тракия" разкри от първо лице следователят Любомира Минкова, която е пътувала към София и се е оказала непосредствено до мястото на катастрофата.
Огромни пушеци, смачкани ламарини, които са в срещуположното платно, и кълбо от автомобили са част от описанията на свидетелката на черното събитие.

Внезапното спускане на гъста мъгла и рязко намаляване на видимостта вероятно са сред причините за тежкия инцидент на автомагистрала „Тракия“, заяви тя в ефира на Нова.
Минкова обясни как малко след Карнобат видимостта рязко се променила. Мъглата се спускала и вдигала на вълни, като на моменти видимостта ставала изключително ограничена, а след това внезапно се изчиствала.
Юристката обясни, че първата гледка пред очите й била с хора, които отчаяно махали отстрани на пътя. Малко след това видяла спрял товарен автомобил, а мъж със светлоотразителна жилетка подавал сигнали на останалите водачи да намалят и да спрат.
„Първото, което възприех, е, че вляво от мен, в пътното платно в посока Бургас, има автобус, който беше перпендикулярно на нашия автомобил и в него се беше врязал товарен автомобил. Отстрани имаше може би 30-40 човека с големи куфари и всички гледаха отчаяно в земята. Тогава не разбрах какво се е случило, защото се оказва, че се налага аварийно спиране в моята пътна лента, а всъщност в другото платно за движение е възникнало произшествие“, разказа жената.
Автомобилът на Любомира бил трети поред в колоната. „Нямах никаква видимост за ужаса на тази трагедия от мястото, на което се намирах. Инстинктивно излязох от нашия автомобил и реших да отида напред, за да разбера какво се е случило.
Нямаше и 30 крачки напред и изведнъж се сблъсках с една ужасна картина, която трудно мога да опиша с думи. Имаше огромни пушеци, смачкани ламарини, които са в срещуположното платно, и кълбо от автомобили в нашето платно“, каза Любомира.
В този момент тя вижда два автомобила - жълт и сив, обърнати обратно на посоката на движение. „Моят личен човешки ужас, който преживях, е, че в първия автомобил - жълтия, стоеше един мъж, невероятен покой излъчваше лицето му, главата му беше в кръв, но предницата на неговия автомобил беше абсолютно смазана“, разказа тя.
„Инстинктивната ми реакция, като следовател, който шест години се е сблъсквал с ужаса от смъртта, беше да отида и да помогна на този човек, но с периферното си зрение видях, че хората го дърпат и не могат да го извадят, защото краката му са притиснати от ламарините. Аз прецених, че хора в такова състояние не трябва да бъдат дърпани, защото може още повече да се увреди здравословното им състояние“, добави Минкова.
Жената била изправена пред тежкия избор на кого да помогне.
„В този момент вдясно от мен видях разпилени тела в дерето долу - вероятно спътници на този човек.
Те бяха изключително млади и ми съобщиха, че били тръгнали на работа. Някой ми каза, че един от тях е със счупен крак и го видях, че лежи в тревната площ. Друг от тях крещеше отчаяно за помощ и за линейка, а две момчета на видима възраст от 15 години се опитваха да помогнат на свой приятел, който се гърчеше с видимо нечовешки болки“, разказа жената.
По думите ѝ при всички случаи е изминал известен период от време до идването на линейките, защото момчето изпаднало в хипотермия.
„Не искам да коря спешна медицинска помощ, защото цялото пътно платно беше задръстено от автомобили. Видях, че имаше кръжащ хеликоптер, който така и не кацна. Тези момчета протягаха ръце към него и се молеха за помощ, защото едно от тях беше в изключително тежко състояние. Главата му беше разцепена от челото със зейнала рана. Ние се опитахме да спрем кръвта, която бликаше“, каза още тя.
По нейния разказ пътят бил мокър и хлъзгав. „Очевидно е, че е имало някакво поднасяне при толкова много завъртени автомобили“, смята жената. „Не съм снимала с телефон, защото излязох да помагам. Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент“, добави тя.
Свидетел на катастрофата на „Тракия” е и Тодор Пенев. Той разказа, че от Зимница натам мъглата станала много гъста. „Караше се бавно. Аз карах с 60-70 км/ч. Хората от другата страна на магистралата ръкомахаха много усилено. На 10-15 метра успях да видя и спра”, разказа мъжът.
Когато спрял, сложил сигнална жилетка и се върнал назад, за да спира колите, които идват. „С още двама-трима души успяхме да спрем много коли, камиони, микробуси”, разказа Пенев. Малко по-късно идват и първите спасителни екипи. „Нямаше как да дойдат по-бързо, пътят беше задръстен”, категоричен е Пенев.