Смолян с най-много починали от COVID-19

Над половината от областите в България са дали по над 100 жертви на 100 хил. души население от началото на пандемията. Неочаквано столицата, в която са съсредоточени 1/3 от всички случаи на заразени с COVID в България (186 246 регистрирани), е на последно място по брой починали.

Това показват обобщените от анализатора Тихомир Безлов данни, които проследяват смъртността от вируса за целия период от началото на епидемията у нас през март до 16 декември.

Със 160,3 на 100 хил. население първенец с най-висока смъртност от COVID-19 за периода се оказва Смолянска област. София е на последно място с показател 51,9 на 100 хил.

Проследявайки данните през тези 10 месеца, Безлов изчислява, че средната смъртност за страната от коронавирусната инфекция е 84,6 на 100 хил. население.

Освен Смолян смъртност над 100 души на 100 хил. население има в областите Монтана и Разград - съответно на второ и трето място, както и Русе, Търговище, Кюстендил, Видин, Габрово, Шумен, Сливен, Силистра, Ямбол и София-област. Това са и областите, в които през последните седмици ситуацията остава критична, като в Шумен и Ямбол заетостта на леглата в болниците от седмици е между 80 и над 100%.

Освен столицата пък с най-ниска смъртност и под 60 починали на 100 хил. население е Кърджали.

Доста по-различна обаче е картината при смъртността през последния месец и половина, когато кривата и на заболелите, и на починали вървеше рязко нагоре. При средна смъртност 50,8 на 100 хил. население едва 5 области задържат нива под нея, като този път на последно място е Благоевград с 12,6 починали на 100 000, а първенец е Монтана със 113,4.

Благоевград е сред областите, които от началото на епидемията остават сериозно засегнати през всички месеци досега, но нивото ѝ на смъртност е малко над средното за страната.

Заедно с Монтана в първите пет области с най-висока смъртност от началото на ноември са Русе, Разград, Видин и Габрово. 

Освен на 100 хил. население експертът прави сравнение на смъртността по области и на базата на това какъв процент от диагностицираните с COVID-19 са починали. Тази справка обаче отчита само установените с PCR тест случаи и не включва далите положителна проба с антигенни тестове, нито например докладвани случаи на починали след усложнения от пневмонии, при които тестът е бил отрицателен. Но общата картина за страната за периода март - декември не се променя значително и при този критерий. Отново води Смолян с 9,05% починали при 1898 заразени в областта до 16 декември. Средният процент за страната е 3,31, а най-малко са в София - 1,37% починали от 51 188 позитивни.

Стара Загора, Бургас, Варна, Благоевград и Пловдив са другите области с по-нисък от средния процент смъртност, а в първата петорка влизат отново Разград, Видин, Търговище и Монтана с между 8,01 и 6,57% починали.

По същия показател, но за времето от ноември досега на челно място е пак Смолян с 19,83%, а на последно - София с 2,03%. Тук втора по смъртност спрямо заразените излиза област Търговище (15,74%). В Кърджали, Разград и Видин през последния месец са починали между 10 и 12%от новите болни.

За ноември - декември под под средната за страната остава смъртността в Стара Загора, Бургас, Варна, Габрово, Враца, Пловдив, Перник и Кюстендил - между 3,26 и 4,64 на сто, пресмята Безлов. “На мен ми изглежда шокиращо, ако от 100 диагностицирани умират примерно 20 човека, както в Смолян, или 16, както е в Търговище”, коментира той. Уточнява, че за 124 починали няма посочено населено място.

Въведените мерки дават подобрение, но то продължава да е плахо, обобщи главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев на седмичния брифинг на здравното министерство. България остава на второ място в ЕС след Словения, а сред съседите на Балканите сме първенци. За последните 2 седмици средната ни смъртност е 21,4 души на 100 хил. население.

Има обаче спад в заболяемостта, която вече е 438 души на 100 хил. Така България вече е на 14-о място в ЕС. При ръст от 4,8% на новите случаи в Европа средно у нас за изминалите 14 дни има 4,5% спад, обяви доц. Кунчев. “Започваме да виждаме как това започва да се отразява на хоспитализациите, но все още не на тежките случаи и смъртността - нещо, което очакваме да стане факт до края на годината”, надява се той. По области обаче картината остава много различна.