Споменът: 23 години по-късно Магдалена още чува писъците от "Индиго"
Момичето оцелява като по чудо измежду стотиците затиснати деца
21 декември 2001 г. - датата на трагедията в българската дискотека "Индиго" се върна в съзнанията на мнозина след като Северна Македония потъна в 7-дневен траур заради пожара в клуб "Пулс". Живота си загубиха 59 души, а над 100 бяха ранени.
Преди повече от 23 години, само няколко дни преди Коледа, дискотека "Индиго" в София организира концерт на рап дуета Колумбиеца и Мъглата.
Заведението се помещава в бившия стадион "Юнак". Концертът е предназначен за тийнейджъри между 12 и 18 години. Коридорът е бил препълнен с хора, които не могат да се движат наникъде. Някои от децата падат в блъсканицата и са стъпкани. Други започват да се задушават от натиска и липсата на въздух. Седем деца загиват, тринадесет са тежко пострадали.
Магдалена Миткова е в дискотеката в злополучния ден. И оцелява по чудо.
"Помня всичко сякаш е било вчера. Това ми беше първата официално позволена дискотека. Преди това се бях шмугвала 2-3 пъти без родителите ми да знаят, но излизах набързо, защото имах ранен вечерен час. Решихме да отпразнуваме началото на зимната ваканция. Пред "Индиго" имаше доста хора, с приятелите ми чакахме с нетърпение да влезем.
В един момент тълпата започна да ни притиска, а импровизираният вход беше доста преди стълбището. Там събираха такса от 2 лева, за да ни допуснат. След това имаше решетка, от която се преминаваше към тясно извито стълбище с покрив - като тунел. После се влизаше във входа на дискотеката, който беше заключен, защото се бяхме събрали много рано - към 18:30 ч.
От натиска на тълпата полека започнахме да влизаме навътре. Охранителите се хванаха за ръце и направиха нещо като жива верига, но множеството беше много по-мощно. В един момент някои от децата паднаха и се получи ефекта на доминото - всички отзад паднаха върху хората пред тях", спомня си Миткова.
"В един момент усещах, че под мен има деца. Аз бях по средата, като над мен също имаше деца. Спомням си писъците и опитите да се измъкнем. Дъвчех дъвка, която изплюх, за да не се задавя. Лакътят на едно момиче беше в устата ми. След това изпаднах в безсъзнание, не знам как са ни извадили. Охранител попита добре ли съм, едната ми маратонка липсваше. Виждаха се лежащи деца, дори още си спомням ясно как правиха електрошок на едно момиче. Беше доста страшна картинка, която не се забравя", разказва още тя.
