Сталин взима фамилията на своя любовница?

Йосиф Джугашвили, обикновено момче от бедно грузинско семейство, през 1894 г. влиза в духовната семинария и е трябвало да стане свещеник. Само че, когато е на 15 години, той се запознава с марксизма, влиза в нелегални революционерски групи и започва съвсем друг живот. Някъде по това време Джугашвили започва да си измисля "имена". Години по-късно изборът му се спира на най-сполучливия - Сталин.

Този негов псевдоним е по-известен от истинската му фамилия и с него той се записва в историята. Какво е станало, че Джугашвили да се нарече Сталин, и какво означава тази измислена фамилия - отговорите на тези въпроси търси Russia Beyond по повод рождения ден на генералисимуса. Според официалните данни болшевишкият лидер е роден на 21 декември (по нов стил) 1879 г. в грузинския град Гори, който тогава се намира в Руската империя.

Традиция 

В Русия псевдонимите са нещо обикновено и разпространено, особено сред интелигенцията и революционерите. Всички партийни членове и марксисти в нелегалност са имали по няколко, така че полицията да не може да върви по следите им. Ленин например е имал към 150. Широко разпространен обичай е било псевдонимите да се образуват от най-използваните руски имена.

"Това е било просто, лишено от всякаква интелектуална претенциозност, разбираемо за всеки работник и, най-важното, изглеждало е като истинско име за всички", отбелязва историкът Вилям Похлебкин в книгата си "Великият псевдоним".

Например Джугашвили избира псевдонима Иванович (от името на Иван), за да се регистрира на IV-я конгрес на партията. Такова производно от името е псевдонимът на Владимир Улянов - Ленин (от името Лена). И дори онези членове на партията, чиито истински фамилни имена са получени от руско име, също са вземали псевдоними - получени от друго име.

Втората най-силна традиция е била да се използват "зоологически" псевдоними - от породи на животни, птици и риби. Избирали са ги хора, които са искали по някакъв начин да откроят ярката си индивидуалност чрез подставеното име. И, най-сетне, специална група са били кавказците – грузинци, арменци, азербайджанци. Те твърде често да пренебрегвали правилата при избора на псевдоним с кавказки "оттенък". Коба – така най-често се нарича Джугашвили в партията до 1917 година. Това е най-известният му псевдоним след Сталин. 

Коба

В Грузия името Коба е много символично. Сред редица чуждестранни биографи на Сталин битува мнението, че той го е заимствал от името на героя на един от романите на грузинския класик Александър Казбеги "Отцеубиец". В него безстрашният Коба, който е селянин планинец се бори за независимостта на своята родина. Вероятно на младия Сталин този образ му е бил близък, трябва обаче да се има предвид, че за самия Казбеги името Коба е вторично.

Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който покорява Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години.  И именно този исторически прототип, като политическа фигура и държавен деец, допада на Джугашвили много много повече. Поразително сходни са дори и техните биографии. 

Още през 1911 г. обаче възниква необходимостта той да смени главния си псевдоним – налагат го историческите обстоятелства. Дейността на Джугашвили започва да излиза далече извън пределите на кавказкия регион, неговите амбиции и връзките с руски партийни организации  нарастват, а Коба като псевдоним е бил удобен само в Кавказ. Друга езикова и културна среда са изисквали и други обръщения. За първи път псевдонимът Сталин се появява през януари 1913 г. под труда "Марксизмът и националният въпрос". „

Откъде се появява псевдонимът Сталин? 

Отговорът на този въпрос дълго време наистина е бил неизвестен. Докато Сталин е жив, всичко, свързано с биографията му, не е можело да бъде предмет на обсъждане, на изследвания или дори на хипотези на който и да било историк. С всичко, свързано с "вожда на народите", се е занимавал Институтът по марксизма-ленинизма, в който се е съхранявал фондът на Йосиф Сталин със специално пазени засекретени материали. Фактически, докато Сталин е жив, никакви изследвания по тези материали не са правени. И дори след смъртта му дълго време нищо от тях не е проучвано заради осъждането на култа към личността на Сталин. 

При все това, вече след революцията, в началото на 1920-те години в партийните среди се разпространява мнението, че "Сталин" е просто превод на руски език на грузинския корен на неговата фамилия "Джуга", която уж също означавала "стомана". Отговорът като че ли е тривиален. Именно тази версия многократно е упоменавана в литературата за Сталин и въпросът за произхода на псевдонима се е смятал за "решен". 

Всичко това обаче се оказва измислица или по-скоро просто неточно (и погрешно) мнение, битуващо дори и сред грузинците. През 1990 г. грузинският писател драматург и бивш затворник в сталински концлагери Кита Буачидзе пише по този повод следното: "Джуга" изобщо не означава "стомана". "Джуга" е много древна езическа грузинска дума с персийки оттенък, вероятно, разпространена през периода на иранското владичество над Грузия, и означава просто име. Значението, както е с много имена, е непреводимо. Име като име, като руското Иван. Следователно Джугашвили означава просто "син на Джуга" и нищо друго". 

Излиза, че произходът на псевдонима няма никакво отношение към реалната фамилия на Сталин. Когато това става очевидно, започват да се появяват различни версии. Сред тях е и историята, че Сталин е взел псевдоним, основаващ се на фамилията на неговата партийна съратничка и любовница Людмила Стал. Ето и друга версия: Джугашвили си е избрал за никнейм в партията единствения съзвучен с псевдонима Ленин.

Историкът Вилям Похлебник обаче излиза с най-любопитната хипотеза, плод на изследователска работа. Според него прототип на псевдонима е фамилията на либералния журналист Евгений Стефанович Сталински, един от видните руски издатели на периодика и преводач на руския език на поемите на Руставели "Рицар в тигрова кожа".  Сталин много е обичал тази поема се е възхищавал на творчеството на Шота Руставели (неговият 750-годишен юбилей се отбелязва тържествено през 1937 г. в Болшой театър).

По някаква причина обаче той се е разпоредил да бъде скрито едно от най-добрите издания. Многоезичното издание от 1889-а с превод на Сталински е иззето от изложбените експозиции и библиографските описания и не се споменава в статиите на литературни критици. Историкът заключава: "Сталин, давайки разпореждане да бъде скрито изданието от 1889 г., е бил загрижен на първо място "тайната" за избора на неговия псевдоним да не бъде разкрита". Така дори "руският" псевдоним се оказва тясно свързан с Грузия и с юношеските спомени на Джугашвили.