Стефан Вълдобрев празнува 50 с „Книга за песните”
На 20 май Стефан Вълдобрев празнува 50-годишен юбилей. Певец, композитор, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени”, актьор. Той ще отбележи юбилея си по малко по-различен начин – с „Книга за песните”, съобщава БГ радио. Красивият том от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки.
„Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните”, обобщава намеренията си авторът.
„Книга за песните” е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес.
Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста може да се създаде хит.
Стефан Вълдобрев в ролята на Че в мюзикъла на Държавна опера - Пловдив "Евита"
"След време сегашната реалност ще изглежда като сън. След време ние ще сме тези, които ще изиграем стотиците спектакли и филми, посветени на този сън. Това, което после изиграем, ще остане за хората от бъдещето като истинската реалност. Помнете всичко, за да сме достоверни и вълнуващи. Имаме най-невероятната професия“, обърна се Вълдобрев към своята гилдия.
„България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не ходи на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба между хаоса и реда. Това страшно ми харесваше, понеже прекаленият ред по света беше започнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкова много разнообразна красота, побрана на толкова малко място, както у нас. Когато шофирах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха изцяло и ставаха различно хубави от предишните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш“, излива душата си Стефан.
„Когато си на двайсет, мислиш за „големите“ неща - как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги“, пише Вълдобрев.
