Стига Мине(Т)ковщина за МаяМа!

Дясната професура май напоследък е заменила евроконсервативните халюциногени с червеното хапче на болшевишката реставрация. Един по един градските академични гурута прегръщат Мая Манолова, къде явно като Велислав Минеков, където скрито като гей в градската баня през 1966 г. като Евгений Дайнов и Антони Тодоров. Тенденцията обаче е видна като дупка в новия участък на магистрала „Хемус” – припознаване на МаяМа като лице на промяната и клатушко №1 на статуквото.

Може да не съм завършил социална психология по Европата, но поне от припознавания разбирам. И съм се парил лично, ако ме извините за спортно-техническото отклонение. Точно по подобен начин преди 3 години верните почитатели на най-великия столичен клуб ЦСКА припознаха микренския аграр Гриша Ганчев за спасител и благодетел, който ще ги изведе до континентални върхове и международни триумфи. А какво се оказа в крайна сметка – селската кохорта мячещи мутри на далавераджията превърна клуба в евтин битак за куци негри, ръководен от впиянчени сръбски наемници със симптоми на Алцхаймер.

Точно така ще стане и с кюстендилската боркиня срещу фалшивите бюлетини и още по-фалшивите болнични. Специално за всички Мине(Т)ковци и Дайновци, видни борци срещу статуквото и белите автобуси от лятото на 2013-а година, цитирам Мая Манолова от същия зноен политически период относно протестиращите срещу кабинета на Орешарски: „Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която ако продължи през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести.”

Приказката, че червената Мая е граждански, а не комуноиден кандидат, не почива на никаква фактология, освен на краткия й и с нищо незапомнящ се престой на обществената длъжност омбудсман. А единственият аргумент на „дясната професура” за подкрепата към перфидната и арогантна провинциалистка с партизански корени е „Да разбием феодалния модел на ГЕРБ по места”. Демек – Весислав, Евгений, Антони и подобните им се виждат като сиви кардинали и инженери на промяната, които ще употребят антипатичната, но удобна Мая за лидер на селско въстание от рода на онова на Ивайло Свинаря.

Само че ако бяха чели малко история, вместо да се мажат с глина в ателието или да подрънкват некадърно на кухарка на мегдана в Миндя, щяха да видят, че подобни префинени сметки винаги излизат криви. И в крайна сметка селякът и народен вожд Ивайло е продал родината ни на татарския хан Ногай. Точно както гражданската и независима Маяма веднага ще покаже болшевишко-кремълските си зъбки още преди Коледа. И тогава умните професори могат да си сложат английските дипломи знаете къде. Там, където завряха истинското дясно с малоумните си пируети.