Стига сте седели, по-лошо е от пушенето!

„Седенето е новото пушене – ако то е над 8 часа дневно, увеличава сърдечносъдовия риск с над 120%. Той нараства рязко при седене над 4-6 часа дневно“, обясни проф. д-р Иван Груев, следващ председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Той бе един от лекторите на Longevity Forum, който представя различни стратегии за постигане на дълголетие при добро качество на живот, организиран от в. "Капитал" и цитиран от "OFFNews". 

Проф. Груев изтъкна ролята на спорта и физическата активност за здравето на сърцето. „Сърдечносъдовите заболявания остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в ЕС и това се дължи на тези заболявания.

Ако изпълняваме 8 прости неща, сред които достатъчна физическа активност, спиране на пушенето, здравословен начин на хранене, познаване и овладяване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот“, каза експертът.

По думите му проблемът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечносъдовото стареене. „Не можем да спрем стареенето, но трябва да го оставим да бъде физиологичен процес“, каза още проф. Груев.

На помощ идва спортът, който доказано удължава живота. Необходими са упражнения за издръжливост, които да се съчетават с тези за сила, защото с годините се губи мускулна маса, подчерта той. Кардиологът представи различни варианти за физическо натоварване според сърдечносъдовото заболяване, както и комплекс за здрави хора с различно ниво на интензивност.

Акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология изтъкна факторите за добро мозъчно здраве.

„Голям проблем у нас е инсултът, основната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е смел: „Имам високо кръвно, но инсултът на мен няма да ми се случи“. Вече е приет Националният план за инсулта, има и нова клинична пътека „Преходно нарушение на мозъчното кръвообращение“ за състоянията, които още не са инсулт, но без лечение ще станат“, обясни той.

Тези мерки трябва да подобрят ранното откриване и лечение на рисковите фактори, както и обхвата на съвременното лечение на инсулт и прединсултни състояния.

Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лечението на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови терапии и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „Много сме далеч още от това човек да бъде в отлично мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решаване като инсулта“, отбеляза акад. Миланов.

„Зрение и остаряване в добро здраве“ бе темата на проф.д-р Ива Петкова, дм, председател на Българското дружество по ретинология. Не само качеството на живот, но и самото оцеляване е свързано със зрението.

„Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 г. На 1-во място е катарактата заради добрите резултати от лечението. При глаукомата обаче не е така, уврежда се зрителният нерв. Макулната дегенерация и диабетната ретинопатия също са предизвикателство“, каза тя и добави, че рискът от ускорен когнитивен спад, депресия и социална изолация е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания.

Недостиг на обучен персонал, неравномерен достъп до специализирана помощ, недефинираната докрай роля на оптометристите, слабата здравна грамотност са сред основните проблеми при овладяването на очната заболеваемост у нас.

Проф. д-р Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска", национален консултант по психиатрия, представи темата „Ментално здраве. Тревожност и депресия – как да се справим“.

„В последните години психичното здраве се превърна от личен въпрос в част от управлението на стратегическия човешки капитал. 12 млрд. работни дни се губят всяка година в света вследствие на депресия и тревожност по данни на СЗО“, каза тя.

Хормонът на стреса кортизол при продължително въздействие води до забавено действие, умора, нарушение на паметта. Присъствие с намален капацитет – това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психичен проблем в Европа, в България привидно те са по-малко, но всъщност става дума за по-късно откриване на проблема.

По думите ѝ липсата на сън и информационното претоварване увеличават тревожността. Работодателите чрез ранно разпознаване и достъп до помощ могат много да подобрят ситуацията. Психичното здраве е ключовият ресурс за запазване на доброто качество на живота в съвременните общества, препоръча проф. Миланова.