Свети Йоан Рилски възкръсва в Софийската опера

Небесният закрилник на българския народ Свети Йоан Рилски ще възкръсне по своеобразен начин на сцената на Софийска опера, за да произнесе своята съкровена молитва за възраждането на българския дух. Това ще се случи в спектакъла „Рилският пустинник“, чиито премиерни дати са на 10 и 23 май. С този концерт ще се отбележи 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.

Известният актьор Ириней Константинов ще се превъплъти в образа на българския светец, а един от водещите солисти на Софийска опера Атанас Младенов ще бъде Йоан Рилски като млад. За пръв път у нас ще бъде представена музикалната поема „Рилският пустинник” по стихове на Тихомир Павлов и по музиката на отец Кирил Попов. За първи път диригентската палка в Софийска опера ще бъде в ръцете на Старозагорския митрополит Киприан, а режисьор на спектакъла е акад. Пламен Карталов.

Много символи съпътстват този необичаен спектакъл, който се очаква да бъде много емоционален и да има пречистваща мисия. Музикалната поема за небесния покровител на българския народ ще оживее на сцената в навечерието на два празника – на 11 и 24 май, когато православната църква чества паметта на Светите братя Кирил и Методий и когато празнуваме Деня на българската просвета и култура.

„Няма нищо случайно в света. Случайностите са за философите. Не е случайно, че преди 2 години, преди пандемията, откриха в моя архив една малка книжка „Рилският пустинник“.

Учудих се откъде ли е попаднала тази книжка в моя архив. Като я разгърнах, видях, че това е книга с много вдъхновени текстове, поетични текстове в прослава на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец“, разказа авторът на музиката отец Кирил.

„Този текст не е измислица, то е преживяване на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Той е житие“, допълни той и каза, че още тогава си пожелал да има здраве, сили и живот, за да облече в музика тези текстове.

Поемата на Тихомир Павлов е написана през 1937 г. и това е последното му произведение. Само няколко месеца след появата на творбата му, той си отива от този свят.

„Отец Кирил ми беше учител по хорово дирижиране в Семинарията. Когато ми предложиха да дирижирам „Рилският пустинник“, веднага приех, защото музиката е негова. Но бях изненадан да видя симбиоза между двете - източно и западното пеене, преплитащи се гласове на деца солисти, един прекрасен хор, както и солисти, които трябваше да приемат, че пеят църковна музика“, разказа митрополит Киприан, който е и един от най-добрите наши диригенти.

Владиката често дирижира различни църковни оркестри и хорове у нас, а също така е и гост-диригент в Старозагорската опера. Сега ще направи своя дебют и като диригент в Софийската опера по покана лично на нейния директор акад. Пламен Карталов.

„Едва ли има друга личност в нашата хилядолетна история, която в най-голяма степен да събира всички най-добри черти и ценности на българина като Иван Рилски“, коментира историкът богослов проф. Павел Павлов.

Ириней Константинов сподели, че за него е огромно предизвикателство да влезе в образа на Свети Йоан Рилски. „Ириней е духовното име на моя чичо Донко - архимандрит д-р Ириней. Той е бил протосингел на ефорията, председател на духовния съд. Висш духовник, който след 9 септември 1944 г. изследва безследно. В негова памет моят баща, който много го е обичал, ме кръщава така.

Наистина няма случайни неща. Правеха филм за моя чичо и този ден имаше снимки в църквата „Св. Неделя“. Тогава дойде при мен отец Кирил и ми разказа възторжено за всичко, което предстои за 70-годишнината на Патриаршията. В началото, след като прочетох текста, се стреснах. Казах си – това е много сложен текст. Но родовата ми памет задължаваше душата ми да се захвана с това”, сподели още Ириней Константинов.

„Голямо предизвикателство е и се надявам посланието, което отправяме, да достигне до хората“, допълни Атанас Младенов, който влиза в ролята на младия Рилски пустинник.

„Аз благодаря, че съм в ролята на лошия герой. Всеки един от нас притежава храм, макар и малък, вътре в нас. И отворим ли тези порти, ще бъдем много щастливи, удовлетворени, смирени, но не безпомощни. А именно - упорита работа върху нашата духовност и физическо развитие“, каза баритонът Веселин Михайлов, когото публиката ще види на сцената като брат на Св. Йоан Рилски. Героят на солиста се опитва да върне брат си Иван в светския живот, но изгубва сина си Лука и трябва да направи равносметка на живота си и на изборите, които човек прави като смъртен.

Сред героите ще видим и други интересни персонажи, като цар Петър - най-дълго управлявалият наш цар, чиято роля е поверена на Ангел Христов. В ролята на Лука - племенника на Рилския пустинник ще видим талантливите малки артисти Владимир Илисавский и Иван Радев.

В спектакъла участват и деца от Детска вокално-инструментална формация с ръководител Димитър Констанцалиев. Сценографията е на Марта Миронска.

На премиерата на 10 май, когато се отбелязва и денят, в който през 1953 г.  след 6 века България отново има своя Патриаршия, се очаква да присъстват почти всички митрополити от Светия Синод и ако здравословното състояние му позволи и самият патриарх Неофит.

По думите на композитора на "Рилският пустинник" отец Кирил и на диригента митрополит Киприан посланието на спектакъла е обърнато към всички българи - че има един светец, който преди векове е обещал на българите да ги пази и закриля, но за да си помогнат и те трябва да се обърнат към вярата и да преоткрият духовното в себе си. С надеждата, че с благословията на Свети Йоан Рилски и Бога напред, нацията ни ще пребъде във вековете.

„Всички велегласно ти пеем: радвай се, преподобни отче наш Йоане!“, се пее в спектакъла. "Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога", споделя отец Кирил Попов.

Авторът на поемата Тихомир Павлов, с рождено име Александър Павлов, е роден през 1880 г. в Казанлък. Завършва право, но е известен като писател и общественик. Автор е на романи, разкази, поеми, публицистика и етнографски трудове, безценни по своето съдържание и списване.

Ключова тема в творбите му е въпросът за историческата справедливост. Павлов се ражда в границите на Източна Румелия и кредо на живота му става Обединението на България. Той е от поколението, прекършено след ограбването на България след Балканските и Първата световна война. 

Вероятно и затова така силно го е привличала личността на Св. Йоан Рилски - със силата на духа му и пълната му отдаденост в служене на Бога и в името на човеците. Тихомир Павлов, в своя многостранен интелект на учен, публицист, политик и писател, е търсел обединителен център на въжделенията на българите, и в края на живота си, с последната си творба, го намира в личността на Св. Йоан Рилски.

В поемата е използвана богата историческа информация, а българската земя е представена като богоизбрана, като "небе на земята". В заключителната част Тихомир Павлов ни вдъхва надежда с думите на светеца: "Недейте плака, чеда, възлюбени мои, защото аз ще бъда с вас во век веков!"

Събитията в "Рилският пустинник" се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи.

Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.

„В текста има оптимизъм и вяра, защото християнинът при всички изпитания не трябва да губи дух. В Евангелието е записано: "Плътта е немощна, но духът – бодър. И Свети Йоан Рилски се моли за всички нас“, каза отец Кирил.

Най-великият светец на българската земя, преподобни Йоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край Дупница). Бил е съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Йоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.

Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Приел монашеството и се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си.