Теодор Ушев: Единственото, което интересува българските кинаджии е колко пари да откраднат

В българското кино едни кланове се борят с други кланове за запазване на едно пост-комунистическо статукво, в което няма значение колко фестивали, награди, успехи, зрители (не само в наше село, а по света) един филм е постигнал. В тези кланове единственият закон, който цари е: колко пари могат да откраднат, колко вили и къщи могат да си построят по морето. Тези хора са раково образувание за киното ни. И те водят българското кино само към едно: Exitus Letalis. Това написа във фейсбук аниматорът и режисьор Теодор Ушев, чийто канадски филм "Сляпата Вайша" беше номиниран за "Оскар" през 2017 г. за най-добър анимационен филм.

Ето и целия му коментар по повод държавното финансиране на филми и българските предложения за чуждоезичен "Оскар":

Миналата година не са били раздадени 26 милиона лева за игрално кино. Заради "боричкания" между кинаджиите. Фактически, 21а година е била нулева за киното ни.
Тази година, заради "жалби" на неуспели проекти, въпреки двете сесии на НФЦ, също ще бъде нулева за българското кино. Това означава по-малко работа за хиляди професионалисти, осветители, гримьори, художници, оператори, актьори, хора, свързани с киното в България.

Кинаджии, невероятни професионалисти, които вместо да работят по български филми, работят за треторазредни off Hollywood продължения и spin offs. По-малко зрители.

Вместо това десетки кадърни актьори, са принудени да работят в потресаващо евтини и зле направени тв сериали. Киното е занаят - ако не го упражняваш ежедневно, губиш тренинг. Енергията за създаване на качествено българско кино вече е похабена.

А нищожните грантове за създаване на филми (1/4 от сумите, които се дават в останалите пост-соц страни), ще бъдат изядени от инфлацията.

Наистина, по-добре да се отреже изцяло държавното финансиране на киното, за да се спре тази агония. Поне за 20 г. Така само тези, които наистина горят в професията си, ще останат. Както вече няколко пъти споменах - в българското кино атмосферата е токсична.

Никакъв смисъл нямат и комисиите за определяне на български предложения за Оскар - защото в българското кино в последните 20 г. няма нито един филм, който да има и най-малък шанс да влезе дори в късия списък. Не заради филмите - заради факта, че продуцентите и ПР стратезите хал-хабер си нямат как да направят добра кампания за филмите си. Защото дори минималните средства за промотиране и разпространение на филмите се крадат.

Десетки кадърни режисьори бяха отказани да работят. Вместо това десетки "гъвкави" комбинатори, без капка талант, правят филм след филм. Които пробутват като "родна стока". Те си и остават родна стока - единствените прожекции на бг филми в чужбина са в забутани малки залички, пред носталгични български експати, които в екзалтация биха дошли да гледат каквато и да е бг халтура - независимо дали става дума за театрална комедийка с два стола и две мечки, филм с подчертано българска тематика, или просто концерт на чалга звезда на плейбек, пред опънат трибагреник.

В българското кино едни кланове се борят с други кланове за запазване на едно пост-комунистическо статукво, в което няма значение колко фестивали, награди, успехи, зрители (не само в наше село, а по света) един филм е постигнал. В тези кланове единственият закон, който цари е: колко пари могат да откраднат, колко вили и къщи могат да си построят по морето. Тези хора са раково образувание за киното ни. И те водят българското кино само към едно: Exitus Letalis.