Тодор Тагарев става военен министър на ПП?

БСП клекна: Модернизацията на армията - само по натовски стандарти, идва краят на зависимостта от Русия

Политика
21:21 - 26 Ноември 2021
9281
Тодор Тагарев става военен министър на ПП?

Бившият военен министър Тодор Тагарев изненада с появяването си на преговорите за бъдещото коалиционно правителство по сектор "Национална сигурност" като кадър не на коя да е от политическите сили, а на очаквания мандатоносител Продължаваме промяната. Тагарев, който е изявен натовец, бе служебен армейски шеф в правителството на Марин Райков през 2013 г.

Мнозина и в залата, дочу Lupa.bg, а и пред екраните, следящи дългата дискусия за модернизацията на армията, си припомниха, че проф. Тагарев бе шеф на Института по отбрана. Но бе уволенен от настоящия служебен премиер Стефан Янев (тогава военен министър - б.р.) през 2017 г. заради съмнения, че е лобирал по конкретните задания на новия тип боен самолет, който България да договори, както и по отношение на бронираната техника за Сухопътните войски. 

Любопитната подробност е, че наследникът му на поста в МО Николай Ненчев директно го обвини, че е съгласувал решения в отбраната с БСП по отношение на изтребителите, като намекна, че е лобирал "за" купуването на ескадрила "Грипени" на шведската "Сааб", за сметка на F-16 от САЩ. Впоследствие Тагарев неколкократно се обяви именно за американските самолети пред сочените за бутикови грифони. 

Днес той се появи редом до съпредседателя на Продължаваме промяната Асен Василев и Даниел Лорер на преговорите за отбранителния сектор. 

От начертаните точки за бъдещото коалиционно споразумение стана ясно, че БСП де факто клекна пред ДБ, ИТН и ПП за това, че модернизацията и превъоръжаването на армията трябва да става единствено и само по натовски стандарти. Така де факто ресурсът на руските машини и в трите вида Въоръжени сили няма да се продължава, в случай, че се стигне до подписването на общо управление. За целта обаче ще трябва да се създаде специален фонд, като по думите на проектоминистърката на ИТН за сектора Теодора Генчовка се налага и ясно ресурсно обезпечаване. 

Тук ключово участие в дискусията взе друг бивш военен министър - Велизар Шаламанов (ДБ), който напомни, че трябва да се предприемат и процедури по създаването на многогодишен фонд с идеята да има прогнозируемост на разходите. Той го описа като доверителен фонд, чиито основни вноски да идват от бюджета за отбрана - до около 20% от всички суми.

Досега такива буфери за модернизация винаги е имало, но по думите му, като са се държали на разположение в Министерството на финансите, бившият премиер ги е профуквал "през прозореца на джипката, щом поиска". Останалите преговарящи се съгласиха, но настояха и за програма за рекапитулация в отбраната. 

Целта е да се прегледат всички активи на сектора, за да се направи обективно осчетоводяване, а това, което може да бъде продадено, да се сложи на масата с намерението да се купи нова, по-съвършена и модерна техника за армията, дори в по-малък обем. "В един момент започна канибализация на техниката, скрито изпразване на складове, на имоти. И изведнъж държавата натрупа огромна декапитализация в отбраната, която не може да се навакса", отбеляза Шаламанов.  

Освен че поискаха да се формира нов резерв, в който да влизат дори патриотични организации, ИТН настояват и всички цивилни експерти да преминат задължителна отбранително обучение.

Партиите се обединиха и около тезата, че трябва да се сложи край на анонимните конкурси, а некомплектът на личния състав остава топ приоритет. Заедно с това се мисли и за обособяването на конкретни звена и роли, подходящи и за пенсионираните от армията офицери в МО.

За целта пък се налага функционален анализ на структурите на ведомството. Което пък доведе до дълъг спор по отношение на ролята на Инспектората на МО и вътрешния одит. Партиите се споразумяха в Инспектората да влязат дори граждански организации, за да се осигури по-голяма прозрачност на звеното. 

Бъдещите депутати, а вероятно и министър, повдигнаха и дебата за нуждата от изграждане на Национална гвардия, но темата тепърва ще се подлага на обществена дискусия. Повече наблегнаха и четирите политически сили на нуждата от програма за мотивация, подбор и задържане на военнослужещите в системата. 

БСП и останалите не се разбраха по отношение на образованието в армията. От ИТН, ДБ и ПП настояват за синхронизиране на стандартите за обучение с тези на ЕС и НАТО, но БСП опонираха в лицето на ген. Михо Михов и полк. Иван Иванов, че нашите военни училища дават отлична подготовка и някои западни страни биха могли да почерпят опит именно от България. Освен това настояха, че по този начин, като се обвързват висшите военни училища с темата, се слага петно върху качеството на образованието, което практикуват.

Как да се формират заплатите - на база коефициент от минималната работна заплата, като процент от президентското възнаграждение или по друга методика, остана по-скоро отворен за бъдеща дискусия въпрос на днешните преговори.

Стана ясно обаче с категоричност, че сградният фонд задължително трябва да се обнови и да се построят нови жилища за армейците, не непременно в районите на бившите казарми. А имотите с отпаднала необходимост трябва да продължат да се продават, консенсусно решиха и четирите политически сили. 
 
Заговори се и за патриотичното възпитание и образование (ИТН), и за въвеждане на еконорми в отбранителната индустрия (Асен Василев - ПП и ДБ за последване на принципа за Грийн Милитари - б.р.), както и как да продължи разузнаването след серията шпионски скандали у нас, особено предвид връзките с Русия.