ТВ хигиена: Мони казал на Дончил – Що не си си го замил?

Сигурно повечето от вас си спомнят каламбура на Светльо Витков от края на 90-те с най-успешния дует в тогавашната ни попмузика: „Мони казал на Дончил – Що не си си го замил?“ Хигиената наистина е важно нещо, както в областта на пубиса, така и в популярната музика, а особено в обществените медии. Онзи ден имахме възможност да наблюдаване дебюта на телевизионното джамбуре „Събота вечер с Дони“ по БНТ и, вервайте ми, аз поне се чувствам целият налазен от срамни буби.

Емил Кошлуков, който си блъска главата ден и нощ как да изкара канала на плюс, след като любителя на уискито Коко Каменаров му остави някакви 60-70 милиона дългове, може да бъде доволен. Защото предаването на Векилов видимо изглеждаще снимано за около 8 и 50 с ДДС. Мизансценът беше по-постен от менюто на водещия Дони, който в настоящия си вид изглежда става единствено за рекламно лице на двуседмичен ол-инклузив в Аушвиц.

Операторската работа напомняше видеозапис на сватба в Търговище през 1993 г., при това на такава, дето сватовете не са особено дащни. За костюмите и грима на участниците ми е трудно да говоря, но предупреждавам клошарите около „Сан Стефано“ да внимават и да си пазят по-внимателно територията, защото ония от БНТ май им ровят в контейнерите.

Сценарият, дело на самия Дони Векилов, се доближаваше до най-добрите години на „Телевизионен справочник“, в който незабравимата Таня Димитрова ни обясняваше за намаленията в „Деница“ и теглеше томболи с имената на зрители, пуснали обяви в шоуто за продажба на печка „Раховец“ и пералня „Перла“ втора ръка.

Общата атмосфера на читалищна самодейност от края на миналия век и кабеларски ентусизъм от времето на първите полуапокрифни предавания за попфолк за съжаление никак не помогнаха да се усилия мистичният, източен ореол на водещия. Напротив - Дони изглеждаше като кльощаво старче, попаднало по случайност в стриптийз бар и чудещо се как да излезе с някакви остатъци от достойнство, но без да оставя бакшиш.

Дори музикална икона като Кирил Маричков само допринесе за нафталинения мирис с отдавна втръсналите ни разкази за това как гледал кортежа на Фидел Кастро с бинокъл и едва не отнесъл снайперистки куршум в десетката. За съжаление „Събота вечер с Дони“ не само остана далеч от центъра на мишената, ами направо стреля във въздуха. С халосен патрон. Защото най-естественото нещо в предаването беше роботчето от БАН.