Утре е Сирни Заговезни, спазват се строги традиции

Утре е един от най-значимите празници в българския народен календар - Сирни Заговезни. Празникът е наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината - Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сирната седмица – време за веселби
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.

Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.

Ден за прошка
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки "Прощавай", "Простено да е" отговарят по-възрастните.

Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия.

Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.

Хамкане
Традиционен обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.

Заговезнишки огньове
Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.

В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка.

В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.

В някои краища на страната този огън се нарича оврътник или овратник.

Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал - кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.

Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят "царя".

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход - кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.

През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Обредна трапеза
Храната играе централна роля в празника. На обредната трапеза се сервират ястия с млечни продукти – баници, кисело мляко, сирене, яйца и рибни блюда. Основната идея е хората да се разделят с т. нар. "бяло блажно", което вече няма да бъде консумирано по време на Великденските пости.