В Швеция се страхуват от колективния имунитет, целта е забавяне на заразата

Докато масово държавите се затварят – отвън и отвътре, правят всичко възможно да стопират разпространението на епидемията от коронавирус и докарват населението си до масова психоза, в Швеция са избрали друг подход – не на спиране, а на забавяне на вируса.

Там прекратиха поголовното тестване на болни и контактни и насочиха усилия основно към рисковите групи и като следствие от това – към запазване на ресурси само за тези, които наистина се нуждаят от тях.

Това беше разчетено от специалистите като подход за приемане и едва ли не насърчаване на заразата с цел изграждане на колективен имунитет. Той се появява, когато има критична маса хора, прекарали инфекциозно заболяване и вследствие на това развили имунитет. Така те не се разболяват и спират предаването на болестта. А една от причините Covid-19 да е толкова успешен, е че е нов вирус, напълно непознат за имунната система на всички хора.

Звучи логично, но основният проблем е, че коронавирусът е нов и непознат и още няма ясни отговори на въпросите изгражда ли се имунитет след прекарването на болестта, какъв процент от хората го изграждат и за какъв период от време, могат ли да се заразят повторно. Освен това прекалено много болни по едно и също време водят до ужаса в Италия.

Затова и според главния епидемиолог на Швеция Андерс Тегнел не колективният имунитет е главната стратегия на правителството, а забавянето на епидемията, но все пак има нещо частично вярно в подобни подозрения.

„Проблемът е, че все още не знаем как би изглеждал колективният имунитет при това заболяване, затова и няма как той да е целта ни“, казва той пред „Експресен“ и добавя, че първостепенната задача е забавяне, и след това и придобиване на някакъв имунитет, който да предпази от бум на заразени в бъдеще.

Прогнозите все повече сочат, че коронавирусът ще зарази огромни части от населението, ще има затихване през лятото, а след това завръщане в епидемични стойности през есента и зимата. При наличие на някакъв колективен имунитет тогава ще има и повече хора, за които вече няма опасност да се заразят, а също и ресурси и време за подготовка за справяне със ситуацията.

От друга страна, извънредно положение не може да продължава до безкрай, а в момента, в който строгите ограничения се отменят, има съществена вероятност заразата да се върне. И обратно – ако болестта не се ограничава напълно, с подходящи мерки пикът може да бъде контролиран и разтегнат във времето и съответно – поет по-адекватно от здравната система.

Швеция, в която официално има над 1000 случаи, но спря да ги брои стриктно, не е под блокада. Не са затворени училищата, обществените учреждения и границите.

„Няма научни данни, че затварянето на училищата води до значителни разлики в разпространението на болестта, няма и данни, че тя се разпространява масово там. Затварянето на училищата ще има обаче последствия за останатала част от обществото – за хора, които работят в здравната сфера, които ще трябва да си стоят вкъщи, или за възрастни хора, които ще трябва да поемат децата. Училищата са важна част от живота на децата и преди да ги затворим трябва да имаме план и да знаем къде да ги пратим“, е логиката на Националната здравна агенция.

Не се правят масово тестове за вируса и не се проследяват контактни – на хората с подобни симптоми се препоръчва да си стоят у дома, отново защото няма медицински причини за тестване – болестта няма специфично лечение и се третира като грип и настинка, затова и не е важно да се знае дали е коронавирус или не. Тестват се само хора, постъпили в болница с треска и белодробни усложнения, и медицинският персонал.

Естествено, основният риск при епидемията от коронавирус е претоварването на здравната система с тежките случаи. Затова подходът на Швеция е изолиране и строго пазене единствено на рисковите групи – възрастни и хора с тежки сърдечно-съдови и белодробни заболявания. Задължителни карантини няма, препоръката е да се стои вкъщи, докато човек се чувства болен плюс още поне два дни след това. Властите съветват хората обаче изобщо да не посещават възрастните си роднини за седмици напред.

Препоръчва се да се работи от вкъщи, когато е възможно и да не се пътува излишно, но според главния епидемиолог Андерс Тегнел мярката за затваряне на граници, предприета от съседна Дания, е безсмислена.

„Не е възможно да затвориш напълно цяла страна от околния свят, затварянето на граници може да спечели няколко дни или седмица забавяне на епидемията, но за какво ще използваш това време?“, казва той пред „Афтонбладет“.

Няма проучвания, че подобна мярка помага, за разлика от анализите, които доказват, че пречи на икономиката, допълва епидемиологът.

Дали подобен подход е по-успешен и изобщо възможен ли е, ще покаже времето. А то тече по различен начин напоследък.