Великият Зико на 70

Не са минали и три месеца, откакто светът загуби Краля Пеле. Несъмнено най-популярният син на Бразилия из цялата планета. Човекът променил футбола. Но има един играч, който оспорва титлата му за най-обичан от народа. Нарекоха го Белия Пеле и това е символично, защото единствен той може да оспорва короната - не като трофеи и постижения, а като народна любов в Бразилия. А за милиони хора там играта футбол е еднакво важна с прехраната, семейството и другите приоритетни неща от живота.

На 3 март Зико навършва 70 години. "Освен Пеле, никой играч в Бразилия не е идолиризан по начина, по който хората гледаха на Зико", твърди един от най-големите футболни журналисти в страната за последните 40 години - Жука Кофури. И добавя: "Гений. Магьосник."

Историята може да започне с това, че Артур Антунеш Коимбра расте в семейство, в което футболът и Фламенго са религия. Братята Коимбра, всичките петима, често изнасят лекции по минифутбол на игрищата в квартала Кинтиньо, който днес си е почти градче край Рио де Жанейро. Казват, че са били непобедими през 60-те, а най-малкият от тях - Артур, е толкова добър, че понякога големите от съперниковите отбори искат да го набият.

Постепенно в детския клуб Жувентуде го кръщават Артурзиньо, а после и Артурзико. И тогава леля му, също луда по Фламенго, един ден решава да съкрати това прозвище и остави от него само последната част. Така мъничкият свят на махалата Кинтиньо започва да нарича малкия футболен диамант с кратичкото Зико. Останалата част от планетата още не знае за него.

Момчето се появява във Фламенго на 8 години в началото на 1961-ва. Вижда на стената надпис, който и до днес седи на тренировъчните игрища на клуба, макар и те да са далеч по-модерни. "Тук ние правим своите звезди". Клубът се гордее, че това не е просто слоган.

Зико е пленен от магията на червеното и черното на Фламенго, най-популярния отбор на Бразилия. Още не знае в началото на 60-те, но това ще е неговият живот. Слабоват е и треньорите иска да натрупа мускулна маса, защото с такава физика няма как да стигне до първия отбор. На 17 години е, когато си налага най-суровия режим. За близо 6 месеца се откъсва от света напълно, само тренира като луд, храни се според програмата на Фламенго, седи у дома и не излиза никъде. Дори с момичета. Изключително трудно е на неговата възраст и в Рио, но... Жертва всичко с желязна воля. Мечтае за червено-черната фланелка, която треньорът Марио Загало му е обещал. На 18 я получава и от 1971-ва е в първия тим.

Любовта между него и торсидата на Фламенго е от пръв поглед. Кръщават го Петела от Кинтиньо. На португалски звучи доста по-добре - O Galinho de Quintino. Неуморен е, тича непрекъснато и навсякъде, с наперената си фигура и буйни коси, развяващи се наоколо. Типична визия за бразилски играч от онези години, но въпреки това много различен.

С енергията си, гениалните пасове, голове и импровизация, Зико се превръща в лидер на поколение, което се оказва едно от най-талантливите в историята на страната. Но за славата чака близо 9 години, след като едва през 80-та Фламенго е шампион. Следват още три титли в следващите седем сезона, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа, спечелени още през 1981-ва.

В декадата от дебюта му през 1971-ва до славния сезон, завършил с требъл, Петела се превръща в най-идолизираният играч на Бразилия по това време. И в световна звезда, макар липсата на интернет и социални мрежи, както и днешните водопади от информации и анализи, да не му дават възможност да оцени това напълно в онези години.

Истерията по него е огромна от Рио до Москва. Въпреки откъслечните кадри, които светът е виждал, Зико е сравняван с Пеле. И самият Крал на футбола благославя такова сравнение с изказване, че единственият играч, който вижда да се доближи до неговото ниво, е точно магьосникът от Фламенго. И така се ражда най-популярният му прякор.

Италианската преса първа го подема преди световното в Аржентина през 1978-а. Там се пише, че в бразилския отбор блести Белия Пеле. Светът харесва прякора. Зико се мръщи в началото, защото си харесва Петела. Но не можеш да направиш нищо срещу народната воля.

Петела от Кинтиньо, както продължава да си го нарича Рио, е Кралят на стадион "Маракана". В продължение на близо 20 години Фламенго играе домакинствата си само на великата арена, а Зико не прощава на никого на свещената трева. Държи рекорда по изиграни мачове и вкарани голове на арената.

В Бразилия открай време има разделение - не само във футбола. Паулистас и Кариокас. Хората от щата Сао Пауло срещу тези, които са в и около Рио де Жанейро. Пресата на вражеския лагер започва да се заяжда с десетката на Фламенго. Капитанът на червено-черните е наречен "играч само за "Маракана". Тоест - когато отборът гостува, Зико някак се губи. Доста заядливо, а и не е вярно.

Статистиките са смайващи. Кариерата на Белия Пеле приключва с 826 гола в 1180 официални мача! При това, той не е чист нападател. Невероятно, но десетката има 333 попадения на "Маракана". Почти една трета от всичките му голове идват там. Зико вкарва 509 пъти в шампионатни мачове за Фламенго, което е абсолютен рекорд на клуба. Постиженията му говорят сами за себе си. Шампионски титли, решителни голове, триумфи в Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Петела в червено и черно е Император на Рио, "собственик" на "Маракана" и притежател на всяко сърце, което бие за Фламенго.

Легендите се раждат една след друга. Като например онази, че когато се отсъди пряк свободен удар, съперникът вече си знае съдбата.

"Когато имаше пряк свободен на такава позиция, че стената да е в границите на наказателното поле, нямаше съмнение какво ще последва", разказва за него Сократес, големият му приятел от славния бразилски тим. Той играе за Коринтианс и често е страдал от фауловете на Зико.

Головете му от преки свободни са мит за Рио, и до днес в бразилските медии се употребява сравнението "изпълнява статични положения като Зико". Не като Пеле. Не като Роберто Карлуш, Ривелиньо или някой друг. Като Зико.

Импровизацията в играта му е удоволствие за гледане. Той е гений, а това признание от Загало, който е икономичен на похвали, идва като огромен комплимент. Друга градска легенда на Рио е, че когато топката отива към Зико, а той я отиграе с петичка (а го е правил хиляди пъти), времето в Бразилия спира, цитира дир.бг.