Веско Маринов смазан от вина, че майка му умря в хоспис
Певецът не може да си прости, че пратил Йорданка в старческия дом
Веселин Маринов място не може да си намери от чувство за вина, след като преди дни от този свят си отиде майка му Йорданка Маринова. Музикантът бе много силно привързан към 91-годишната жена и фактът, че тя почина самотна в хоспис, не му давал мира.
Бардът непрестанно бил тревожен и се чувствал зле, че взел решението да настани майка си в старчески дом. Той обаче в крайна сметка предприе този ход, след като баба Данче вече не можеше да се обслужва сама заради напредналата си деменция.
„Много трудно преживявам нейната старост. Само тя ми остана. Сега е в дом за възрастни хора, където ходя всяка седмица и се моля, дай Боже, да е още дълги години жива. Дала ми е всичко, което имам в живота си. Дъщеря ми води децата няколко пъти при нея. А аз пък я заведох при тях вкъщи, в София. Майка ми е на много, много години, трябва да бъде обгрижвана, иначе нямаше да я заведа в такъв дом, но постоянно пита за децата…“, сподели неотдавна Маринов.
Йорданка в хосписа на последния си рожден ден
Грижовният син бе настанил майка си Йорданка в частен хоспис, който се намира в село Подгорие, община Костенец. Месечните такси там не са никак малки – около 1000 лева, но Веско бил готов на всичко само и само да се грижат добре за майка му. В дома за възрастни той я настанил, след като баща му се спомина внезапно през април 2018 г.
Пенсионерката така и не могла да прежали съпруга си, но се съгласила да напусне родния си дом в Полски Тръмбеш, защото трудно чувала, не виждала и едва се придвижвала с проходилка, заради което не можела сама да извършва дори елементарни действия. Въпреки че живеела в приятна обстановка и медицинският персонал се държал дружелюбно, тя не спирала да страда по къщата си и по живота, който е водила в родния край. За да я разведрява, Веселин от време на време я вземал при себе си за по няколко дни. Не можел обаче да я прибере в софийското си жилище за постоянно, нямало как да създаде условия за болен човек, каквито имало в дома за стари хора.
„Вече няма никого в родната ми къща в Полски Тръмбеш и ме е страх да отида там. Откакто никой не живее там, не ходя. Спомените тежат – всяка вещ и растение ти говори. Много съм привързан към спокойствието на моето детство. Трудно мога да опиша какво е за мен родната ми къща“, сподели преди време музикантът.
