Военният театър за Лолова: Сбогом, Слънце!

"Излетя към звездите една широка усмивка, която озаряваше света и го правеше по-добър!", се казва в съболезнователния адрес на Театър "Българска армия" и Фондация "Академия Аскеер".

Ето какво споделят колегите на кино и театралната легенда:

"ТАТЯНА ЛОЛОВА
Носител на Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство през 2007 г.
Носител на Аскеер за ролята на Уини в „Щастливи дни“ от Самюел Бекет, постановка Гриша Островски, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ в категория „Водеща женска роля“ през 1992 г.

През 2006 г. Татяна Лолова е номинирана за наградата на Фондация Академия Аскеер, за ролята на Майката в „Гласовете на другите“ от Пламен Дойнов, постановка Пламен Марков, Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора в категория „Поддържаща женска роля“.

Ярка индивидуалност и неповторим талант, тя не обичаше да се взима насериозно. Самоиронията беше в нейната същност: „Аз не съм звезда, аз съм слънце”, шегуваше се.

И наистина стопляше атмосферата, повдигаше духа, разведряваше с безкрайните си палави закачки и шеги, с които неусетно предаваше и своята оптимистична философия за живота.

„Свикнала съм да давам”, много често казваше тя и ние от Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” много радушно я приемахме на нашата сцена по време на церемониите за връчване на наградите на Фондация Академия Аскеер. Нейната радост от успеха на колегите беше щедра и неподправена. Тя й подсказваше верните думи за всеки и Таня не ги пестеше.

Винаги откровена докрай, но виждаща само светлата страна на живота, тя никога не изрече лоша дума и сама не се огорчаваше от критики. ”Няма да ме сломят”, смело заявяваше тя, но веднага допълваше с иронична насмешка: „Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам.”

В крайна сметка тя знае, че „По-страшно е да те премълчават”. Днес, обаче, ще сведем глави и ще помълчим... ще кажем: „Сбогом, Таня... Сбогом Слънце...”