Втората арабска пролет дебне зад ъгъла

Коментирайки ситуацията след военния преврат в Судан и оттеглянето от власт на президента на Алжир, израелският вестник The Jerusalem Post определя последните събития в Близкия изток като „втора арабска пролет“. Остава отворен въпросът дали съседите на двете страни ще потърсят вдъхновение в ситуацията в Алжир или Судан. „Може би да, а може би не. Нито една от двете страни не се намират в центъра на арабския свят“, заключва изданието.

„Показаха им вратата. Сега ще възникнат въпроси дали протестите ще имат по-дълбоки последици за региона. И в двата случая основна роля играят жените, а младежта отново е в състояние на еуфория“, подчертават от редакцията.

Въпреки това регионалните медии, както и авторитарните режими в съседните страни са уплашени. След арабската пролет, която започна в края на 2010 г., в почти всяка страна се наблюдава сериозно затягане на гайките. Това е, което обединява различните съюзнически блокове, било то Иран, Саудитска Арабия, Катар или Турция. Липсата на протести означава, че никой от лидерите не напуска поста.

В целия регион можете да видите различни авторитарни тенденции. Например в Турция след опита за преврат през 2016 г. хиляди държавни служители бяха уволнени, в Саудитска Арабия се преструват, че извършват реформи и след това арестуват активисти, а в Иран потискат протестите на опозицията. Лозунгът - няма повече хаос и нестабилност.

Но в Судан или Алжир протестите не доведоха до истински преход към демокрация или към приобщаваща политическа система. Вместо това армията се намеси. В Алжир за контрол на ситуацията до президентските избори на 4 юли бе повикан съюзник на Абделазиз Бутефлика.

Означава ли това, че и двете страни просто ще заместят един авторитарен режим с друг? Може би службите за сигурност и армията, които се страхуват от промяната, просто ще сменят завесите, но къщата ще остане същата?

По-дълбоките последствия показват, че на младите хора не им се дава това, от което се нуждаят. Измина почти десетилетие от арабската пролет, цялото поколение е израснало в региона, много от тези, които са били на по 10 г. по време на протестите, а сега са 18, ще зададат на своите лидери нови въпроси. Ще почерпят ли те вдъхновение от ситуацията в Алжир или тази в Судан?  Може би не.

Причината, поради която събитията в Алжир и Судан може да имат по-малко въздействие от протестите в Египет или Тунис от 2011 г., е, че нито една от тези страни не се намира в центъра на арабския свят. Египетската революция от 2011 г. и втората революция от 2013 г., в резултат на което „Мюсюлманско братство“ загуби власт, са важни, защото самият Египет е важен. Това е един от традиционните центрове на Близкия изток за образование, информация и власт. В Судан живеят 40 млн. души, БВП на страната е 117 милиарда долара, а Алжир има съответно 41 милиона души и 170 милиарда долара. В същото време населението на Египет е повече, отколкото в двете страни заедно, а БВП е 235 милиарда долара.

Оставката на Омар Башир може да доведе до някаква нестабилност в страните от Африканския рог. Това е важно, защото Судан е сред страните, които са от голямо значение за Турция и Саудитска Арабия. Те инвестират в съседни на Судан регион заради участието във войната в Йемен. Това означава, че Иран също се интересува от това, което се случва там.

През 2016 г. Судан изгони иранския посланик. Техеран обаче използва страната за контрабанда на оръжия. Там също имаше представителство и ХАМАС. Така че това, което се случва в Судан, засяга и Израел и Палестина. Хората са в очакване на това, което предстои да се случи.

По агенция „Фокус”