За бой на гнусен наркоман – уволнение, а за пердах на журналист кога?

Трудно е да си полицай в България. Спипваш някакъв долен наркоман и дилърче, което фучи със 150 км/ч между ученици и майки с колички посред Казанлък, шибваш му няколко безпристрастни палки в тъпата тиква и му теглиш серия почтени псувни и какво следва – светкавично уволнение. Виж, друга работа е да гепиш някой журналист или наглец с единствената вина, че има гражданска позиция, по тъмно зад колоните на ЦУМ. Тогава можеш да се нариташ, напопържаш и да си избиеш всичките аграрни комплекси и фрустрации без притеснение. Никой с пръст няма да те пипне.

За никого не е тайна, че повечето от изучаваните полицейски тактики за действие при съпротива насърчават използването на някой ритник и тупаник. Някои служители на реда дори са награждавани за успешно прилагане на боксовете и торбичките със стотинки, които видяхме на летните протести. Това е превърнало голям брой полицаи, които априори не попадат в горните 50% на населението по интелектуално развитие, в закоравели циници и полупрофесионални биячи.  Разбира се, вината не е изцяло тяхна, тук трябва да запишем като смекчаващи обстоятелства влиянието  на  некадърния  полицейски  мениджмънт,  неправилната мотивация на  служителите на реда, посредственото им обучение и липсата на психологическа помощ за по-лабилните и склонни към изстъпления сред тях.

Няма спор, че полицайчетата от Града на розите постъпиха тъпо, като намачкаха физиономията на дрисьото-джигит насред улицата. Но ако някой си мисли, че в люлки на демокрацията като САЩ, Англия или Франция този нещастник щеше да се размине без палки по гърбината, жестоко се лъже. Решаването на проблем с тупаници и ритници от страна на представителите на закона даже си има научно определение – „Синдром  на  „Мръсния  Хари“ по името на бруталния екшън с Клинт Ийстууд от началото на седемдесетте. Феноменът е описан преди десетилетия от професора по наказателно право Карл Клохарст.

Полицаят е изправен пред следната дилема – да позволи да бъде нарушаван социалния ред, като предпази заподозрения от лична вреда, или да хвърли един як бой на лице, което формално има  право на неприкосновеност пред закона, макар че е очевиден престъпник. Тежък избор дори и за изкушени във философията и обществените науки, да не говорим за завършили школата за старшини в Пазарджик.

На този фон от сложни морално-правни и етични въпроси дисциплинарното уволнение на полицаите от Казанлък не само превишава далеч тежестта на провинението им, а е и тъпанарска и обществено опасна демонстрация и селски пиар с нечувани размери. На кого точно се правят на интересни полицейските началници, защо демонстрират принципност и спазване на буквата на закона, на които иначе с такава лекота пикаят?

Щом момчетата с фуражки, набили дилърчето, са за гонене, какво да правим с потните, мазни тулупи, дето налагаха Митко Кенаров на жълтите павета? Като ще спазваме толкова стриктно нормативните актове и ще се ръководим от такъв висш хуманизъм, тези кретени трябва да са в затвора, не ли? Да, ама тях още ги разследват вече осми месец, при наличие на доказателства за изцепката им и видеозаписи с качество, по-високо от това на половината кандидати за „Оскар“. Хем искам да защитя биещите фуражки, хем душа не ми дава. Тъпа, милиционерска история...