Забраната за социални мрежи до 16 г. и телефони в училище не мина

Пълна забрана на телефоните в училище, освен при извънредни ситуации и по образователни причини, както и ограничаване на социалните мрежи за деца до 16 г. чрез нова технология. Тази промяна в Закона за закрила на детето не мина на първо четене в социалната комисия в НС. Тя е по предложение на Красимир Вълчев, Владислав Горанов, Даниел Митов и Деница Сачева от ГЕРБ. 

От "Прогресивна България" имаха много технически забележки и поискаха още обществени дискусии. 

С тях се предлага, че до 6 месеца от приемането на закона министърът на иновациите и дигиталната трансформация ще разработи специално технологично средства - единният европейски цифров портфейл, който страната ни трябва да приеме до края на годината. 

С промените в закона сега ГЕРБ предлага деца над 13 г. да могат да ползват социалните мрежи само след разрешение на родител, което може да бъде оттеглено по всяко време. Тук имаше предложения от ДАЗД тя да се вдигне до 14. Имуществена санкция до 10 млн. евро (но не повече от 1% от глобалните приходи) пък се предвижда за доставчиците, както и платформите за споделяне на съдържание, ако допуснат нарушения, или използват данните от възрастовата проверка за други цели.

ГЕРБ и лично Красимир Вълчев като образователен министър отдавна настояват за такава промяна, както и за пълна забрана на телефоните в училище. Законови текстове бяха подготвени от МОН по време на кабинета "Желязков", но не минаха. В началото на тази година обаче от МОН съобщиха, че 98% от училищата вече имат забрана за телефони - в 825 е пълна, а в близо 1400 - частична.

Къде вече има обсъждания или законодателни инициативи?

Изследване на ДАЗД показва, че такива има в Австрия, Белгия, Дания, Германия, Гърция, Нидерландия, Полша, Испания, Словения и Норвегия.

През януари във Франция бе приет закон, забраняващ използването на социални медии от деца под 15-годишна възраст, като едновременно с това се предвиждат механизми за проверка на възрастта и изключения за определени категории образователно съдържание.

В Турция е прието законодателство, което въвежда забрана за достъпа на деца под 15-годишна възраст и задължения за платформите да прилагат системи за проверка на възрастта.

В Австралия също е въведена забрана за достъп до социални платформи за лица, ненавършили 16-годишна възраст.

Какви са последиците от увеличаването на прекараното в социалните мрежи време?

Персонализираните фийдове, постоянната обратна връзка и социалното сравнение водят до когнитивно претоварване, повишен стрес и занижена самооценка, особено при юношите, които са по-чувствителни към социална оценка и постоянно търсят външна валидация (одобрение) за конкретни свои действия;

Риск от радикализация на потребителите и разпространение на обидни изображения, създадени от генеративен изкуствен интелект;
Риск за здравето и/или живота на децата - практиката „challenges" (предизвикателства) в платформата Tik Tok;
Риск с грамотността на децата, защото социалните мрежи изграждат свои собствен жаргон (сленг);

Риск от съзнателно разкриване на лична информация (лични данни) – социалните платформи „подканят" потребителите да споделят колкото се може повече лични данни, сред които снимки, имена, дата на раждане, пол, местоживеене, интереси, посещения (т.н. „тагване");
Риск от „размиване" на виртуална реалност с действителност и отразяване на виртуални възприятия в реалния живот.