Защо комунисти пишат учебниците за режима!?

Журналистката Нася Кралевска, автор на книгите „България под комунизъм”, и „Без заглавие”, публикува в сайта http://desebg.com своята позиция покрай скандалът с опита да се прикриват факти и събития за комунистическия режим в някои от новите учебници по история за 10 клас.

Извънредно трудно и едновременно лесно е да се пише за същността на комунистическия режим в България и за престъпленията на червената ни партия.

Трудно, защото захваналият се с това дело изследовател попада на доказателство за целенасочено унищожаване на професионалния, интелектуалния и духовния елит на нацията ни от част от членовете й, заразени от болшевишката проказа и завзели през 1944 г. властта с помощта на сталинския Съветски съюз. А после за десетилетия чрез терор, ограничения, лъжи, полуистини и манипулации превърнали народа в безлична и слабо просветена политически маса от безправни поданици.

Невъзможно е и за най-устойчивия психически автор да се рови в тази материя без погнуса и отврата от „славната ни БКП“. И най-хладнокръвната личност изтръпва от ужас, когато проследява зловещия край на достойни, именити и заслужели българи. Ще спомена само трима от тях:

 Данаил Крапчев – журналист и издател на световно ниво, убеден демократ, парламентарист, родолюбец, пребит до смърт на улицата от банда комунисти;

Тодор Кожухаров – блестящ публицист, писател, общественик, политик, осъден на смърт от „народния съд“ и захвърлен като куче в общ трап заедно с колегите си министри, парламентаристи, съветници;

Райко Алексиев –  богато дарен знаменит фейлетонист, художник, карикатурист, умъртвен чрез изтезания и побои в Дома на слепите. 

Защо от друга страна е лесно да се пише на тази крайно мъчителна тематика? – Защото безбройни неопровержими документи, архиви, факти, закони, протоколи от съдебни процеси, разпоредби и не на последно място - прекършени човешки съдби – потвърждават за добросъвестния изследовател безусловната истина – комунистическият режим е нанесъл огромни щети на България.

Ако не знаеш истината за същността му, трудно можеш да си обясниш защо довоенна България - която е била на десето място по стандарт в Европа, в днешни дни по много показатели е на последно и още пъшка от корупция и пороци.

Липсата на правдиво обяснение е пагубно за всички българи, но най-вече - за подрастващите поколения.

Ето защо с огромна радост и облекчение посрещнах през януари 2018 г. закъснялото с близо три десетилетия решение на Министерството на образоването и науката на Република България в учебната програма за 10 клас по предмета „История и цивилизация“ да се включи самостоятелен раздел с нови знания и нови термини за периода 1944-1989 година.

Най-сетне благодарение на дългогодишните усилия на проф. Евелина Келбечева и на нейните съмишленици младите хора на България щяха да научат истината за комунистическия режим у нас!

Възхитих се на политика Цветан Цветанов, подкрепил решително инициативата. Не се учудих ни най-малко от ожесточената реакция на Българската социалистическа партия, предан приемник на комунистическата. Както и от поддържащите нейната идеология и политика университетски преподаватели и научни дейци, изпаднали в паника от взетото решение.

Затова пък днес, когато чета за пропуските, лъжите и манипулациите в подготвяните по новата програма за 2019-2020 година учебници изпадам в недоумение. Възможно ли е Министерството на образоването и науката при провеждането на такава съществена реформа да не се е подготвило с комисия, включваща експерти историци, борили се за взетото през януари 2018 г. решение, която да прегледа предлаганите от частните издателства учебници преди изпращането им до учителите, а е оставило тази свърхотговорна задача на формална група хора? 

Как така се е получило, че „Булвест 2000“ е възложило на известната с прокомунистическите си и русофилски убеждения членка на БСП проф. Искра Баева да анализира новата история на България? Целенасочени ли са всички тези действие за подмяна на реформата или нещата просто си вървят по инерция, ще рече „по старому“?

Не беше ли именно това, от което най-сетне трябваше да се откажем. Ние българите, които се оказахме на последно място сред страните от бившия соцлагер в обучаването на младото поколение в истината за комунистическия режим.

Ще допусне ли управленческият политически елит и будната ни общественост това издевателство?

Не е възможно авторите на новия раздел – историци по професия – да не са информирани за десетките документални изследвания, издадени след 1989 г. за вините и пороците на българския комунизъм.

Та само най-задълбоченият изследовател на архивите на тоталитарна Народна република България Христо Христов предлага десетина заглавия, от които те могат да черпят всякакви данни.

Малко ли бе писано за престъпното информационно затъмнение по поръчка на Тодор Живков относно ядрената катастрофа в съветския Чернобил, което струва здравето и живота на хиляди българи?

Техни потомци днес са мнозина млади хора. Нима те нямат право да научат, кой стана причина за гибелта на родствениците им? Или е по-редно да им се втълпява лъжата, че диктаторът Живков „се е грижил за благоденствието на народа“?   

Ако поканените от издателствата лица по убеждения не са в състояние да предадат нещата такива, каквито са, то достойно би било да се откажат да участват в подготовката на споменатите учебници.

А Министерството на образованието и науката е длъжно с оглед на собственото си решение да спре поредния опит за фалшифициране на историята ни. И да настои в учебниците за 10 клас по новата учебна програма да се включи списък на книги, които осведомяват учениците за истината за комунизма в България.