Здравка Евтимова за покушението над Салман Рушди: Смъртта дебне всеки писател, който изпълва със смисъл тези думи

„Колкото по-трудно, колкото по-тежко е нашето ежедневие, толкова по-силни, по-мощни, по-правдиви, по-качествени стават редовете, които пишем. Да бъдем здрави, за да можем да пишем. Да можем да се присъединим в подкрепа на този наистина мощен и гениален писател Салман Рушди. Смъртта очевидно дебне всеки писател и поет, който наистина изпълва със смисъл тези думи. Смъртта го дебне, защото истината винаги се е срещала с изверги, които са искали да я убият, да я стъпчат, да я посипят с пепел, да налеят тиня отгоре, слуз… Но не става“. Това каза председателят на българския П.Е.Н. център Здравка Евтимова по време на литературната вечер в подкрепа на Салман Рушди.

Британският писател от индийски произход беше нападнат с нож на 12 август в Ню Йорк. „Когато разбрахме тази прокобна вест, за четири часа беше готова декларацията на българския П.Е.Н. център. Тя беше подписана веднага от 51 човека. Изпратихме я в Лондон, получихме благодарност. Изпратихме я и до американския П.Е.Н. център, където е предадена на литературния агент на Салман Рушди. Надяваме се да е стигнала до него“, коментира Евтимова пред БТА.

По думите й, литературното четене показва, че българските писатели са част от световното движение в литературата. „Ще направя всичко възможно колегите от международния П.Е.Н. център, а и тези, които не членуват, но го познават, да знаят това, че в България не само подаваме ръка, но се стремим наистина на дело и с постъпките си, с творчеството си да защитим свободата на словото, да покажем своята съпричастност към големия талант и смелия човек Салман“, допълни тя.

По време на събитието Евтимова отправи предложение към присъстващите членове от българския П.Е.Н. център да посадят гора за децата на България – жест, вдъхновен от творчеството на Салман Рушди. „Като видях с каква любов той говори за природата, за всяко живо същество и за дърветата в частност, си помислих, че ние – хора, които са влюбени в природата и я защитават, бихме могли наистина да направим горичка за децата на България. Сега остава да го осъществим на практика, което е по-трудно. Ще се свържем със Столична община и г-жа Фандъкова и се надяваме в нейно лице да намерим съюзник и подкрепа, за да можем да го осъществим през ноември, когато се садят дърветата“, каза още Евтимова пред БТА.

Тя прочете декларацията на българския П.Е.Н. център в подкрепа на Салман Рушди. Евтимова отбеляза, че тя е един от първите пет такива документа в защита на писателя.

„Това означава, че ние – макар и малък по брой народ, сме един голям народ като смелост. Нека това, което всеки един от нас пише, да стигне до сърцата на милиони хора. Защото за това сме родени – против лъжата, против измамата, против некадърността и раболепието“, коментира тя.

„Съгласно устава на нашата организация, ние се борим за отстояване на хуманизма и опазване на мира и развитието на взаимното разбирателство и уважение между нациите и етносите, за подкрепа на свободата на словото и печата“, каза в рамките на събитието водещата на литературното четене д-р Анжела Димчева.

Реакцията на българските писатели е част от голямата вълна по света в подкрепа на Рушди – това коментира писателят Георги Господинов. Пред публиката в Столична библиотека той разказа свой спомен с автора на книги като „Харун и морето от приказки“, „Земята под нейните нозе“ и „Сатанински строфи“.

„По случайност в Бруклин имах четене след неговото и се видяхме в залата, в която, минути преди да излязат, писателите се подготвят. Той беше там и показваше фокуси на едно 7-8-годишно момченце. И това момченце го гледаше в очите и каза: „Кажи ми, моля те, как стават тези фокуси“.

И Салман Рушди каза: „Аа, големите фокусници не си показват номерата“. След това му показа, разбира се. Бяха много симпатични, снимах ги и после Салман Рушди излезе да чете. Когато се случи това, което се случи, се сетих за тази история и си казах, че можеш да убиеш човека Салман Рушди, да го нараниш с нож, но нищо не можеш да направиш с нож на една книга, на един роман“, допълни Господинов.

Той коментира и темата за агресията, свързана с думите, като определи писателите едновременно като виновни и невинни. „Би трябвало да усещаме момента на кипене на думите, в който те вече се превръщат в нож. Има и такъв момент, в който думата „нож“ става нож“, каза още той.

Сред авторите, които представиха свои произведения по време на литературното четене, бяха още Александра Ивойлова, Георги Константинов, Златимир Коларов, Йорданка Белева, Мая Панайотова, Роман Кисьов, Лъчезар Лозанов, Стоянка Боянова, Цветанка Еленкова и др.