Жан Виденов признава за 90-те: Раздаваха кредити на Сульо и Пульо и обрекоха България

Икономическата картина от драматичния период на 90-те дава отговор на това откъде тръгна затъването на държавата и скоростното й приближаване към катастрофата през 96-97 година. Причините да се стигне до жестоката политическа и икономическа криза, невиждана инфлация и мизерия разкрива в свое интервю в предаването „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян  бившият премиер Жан Виденов, който се оказа в окото на бурята и плати висока политическа цена с политическия си крах.

През пролетта на 1996 г. избухна страховитата „зърнена криза“, довела до дефицит на хляб, икономически колапс, за да се стигне до т.нар. Виденова зима“ при изчезването на храните в магазините, хиперинфлацията и фалит на куп банки.

Грешните макроикономически решения в края на 90 те години са водоразделът, при който трябва да се търсят разбойниците на прехода. Търсеше се едно лично забогатяване и икономическо бъдеще за  страната по един абсолютно авантюристичен начин. И това се правеше съзнателно, категоричен е бившият червен премиер.

Всички важни решения за България се взеха 90-та година пролетта, за мораториума върху външния дълг, плаващия курс на лева и за безпределната кредитна експанзия. Което доведе до това, че Тодор Вълчев даде банкови лицензии на Сульо и Пульо в тоя период. Това ни обрече на едно развитие, напълно зависимо от външните инвестиции, послушание на международната арена, неразчитане на никакви наши, български фактори за растеж и преструктуриране на икономиката, даде своя поглед Виденов.   

На въпрос на Кеворкян замисълът с банките ли ви изядоха главата като премиер, Виденов отговаря: „Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на ония решения. Поканете всеки макроикономист – десен и ли ляв, ще ви каже, че за 4-5 години една задлъжняла страна, която се мъчи да преструктурира икономиката си, раздава наляво и надясно кредити с надежда, че ще дойдат чужди инвеститори, ще дадат нещо, ще покрият нещо и ще осигурят пазари и т.н. , до 4-5 години рухва, обяснява правилото експремиерът.

И добавя, че през 96-та, за да се справим с дълговия проблем, са ни били нужни около 1 милиард долара и малко повече за 97, които никой не даде на България.

Виденов казва тежки думи за тогавашния шеф на БНБ Тодор Вълчев, сега покойник. Според него, в тази криза, той е правил „каквото му кажат” и е бил послушна маша.

На въпрос на кого е бил маша, Виденов отговаря: „На икономистите около Луканов – външни търговци, които разчитаха на активния оборот във външната търговия, на чуждите инвестиции. Но всички тия надежди се оказаха съвсем напразни. Такава политика може да доведе до успех, но шансът се оказа 1 на 1000.”

Дали е усетил симптомите на края, когато изгърмяха две много големи банки - ТСБ и ПЧБ?
„Те още от 95 година бяха видни, ние сравнително  леко се отървахме през 96-та и 97-ма”, категоричен е Виденов.  

Според него, спасението е бордът, който е успял да „отстрани тоя тумор точно, прецизно, без да реже живо месо.” Останаха ни български банки. Бяха близо 100 банкови институции 90-95-та , периодът въобще не предполагаше да останат банки. С малко подкрепа и вътрешна политическа стабилност, това можеше да бъде избегнато, категоричен е Виденов.

Но нестабилността тръгна от управляващата партия тогава – това е едно от големите ми разминавания с бившите ми съпартийци. Те нямаха право тогава на такова поведение.
Що се отнася до драмата около Николай Добрев и предложението той да оглави бъдеш кабинет и дали му е простил, Виденов е категоричен: „Не.”

„Предложих Добрев за партиен председател и премиер, защото той тогава бе най-силната политическа личност в управляващата партия, в последния момент той се нареди в кръга на моите политически противни. Наречете го мазохизъм, но аз  го наричам трезва политическа сметка. Трябваше силна персона, подкрепена, с доверие, за да води страната в тежки времена. Но той се уплаши и след това предаде.”, връща лентата назад някогашният премиер на държавата.

Имаше готов сценарий – да остана партиен председател, да нося сърцето на Данко, пред феновете си в партийната членска маса, някой послушник да е премиер.

Колко време би издържал един такъв сценарий, то самите сценаристи не се запитаха. А може би си правеха сметката втори път да стана изкупителна жертва. Щеше да ми дойде много, повдигна завесата на миналите събития Виденов.