Жени Живкова пред Lupa.bg: Рейгън и папа Йоан Павел II подкрепяха „Знаме на мира”

Тази година се навършват 40 години от първата Международна детска асамблея „Знаме на мира”. По този повод на 8 ми юни деца от цяла България ще изнесат концерт в парка край монумента „Камбаните” в София. Комплексът е открит през 1979 г. по идея на Людмила Живкова във връзка с домакинството на България на детската асамблея “Знаме на мира” под егидата на ЮНЕСКО. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да станат традиция. След 1990 г. обаче инициативата "Знаме на мира" престава да съществува. През 1999 г. Евгения Живкова – моден дизайнер, дъщеря на Людмила Живкова и внучка на Тодор Живков, възстановява асамблеята.

Сега Жени Живкова и нейната Фондация "Людмила Живкова - "Знаме на мира" огранизира юбилейния концерт в събота. По време на събитието ще бъдат наградени и млади български таланти, допринесли за спорта и изкуството в страната. Lupa.bg потърси г-жа Жени Живкова, за да разкаже за идеята "Знаме на мира" и за съвременните измерения на асамблеята.

- Г-жо Живкова, какво е за вас Асамблея „Знаме на мира“ и какъв паралел може да се направи между Първата детска световна среща у нас през 1979 г. и организираната 40 години по-късно асамблея?

- ООН обявява 1979 г. за Международна година на детето и по този повод България се възползва от това решение и предлага в София да бъде организирана Международна детска асамблея. Това е една инициатива, която през онези години е подкрепена от много държави, също и от много международни организации като УНИЦЕФ и ЮНЕСКО. Тя е под патронажа на генералния секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу и това е едно международно събитие, което дава възможност на децата да бъдат подкрепени и да бъдат стимулирани техния талант и техните изяви. Това е и нова форма на дипломация.

След 1989-90 г. обаче Център „Знаме на мира“, който бе създаден преди това, бе закрит и всъщност контактите, които са създадени преди това, на практика бяха загубени. Затова през 1999 г. по повод 20-та годишнина от създаването на Първата детска асамблея реших да създам Фондация „Людмила Живкова – „Знаме на мира“, която да продължи идеите на движението „Знаме на мира“ - подкрепа на младите таланти и на децата, които биха искали чрез творчеството и чрез това, което създават и което научават да бъдат подкрепени и да могат да създават връзки помежду си и да се изявяват. Това е смисълът на днешните асамблеи „Знаме на мира“. През годините досега са проведени 10 асамблеи в София, Враца и в Казанлък и действително това е един стимул за децата да покажат какво са научили и да се представят пред хората и да получат нашата подкрепа.

Людмила Живкова е инициатор на Детската асамблея "Знаме на мира"

- Успя ли „Знаме на мира“ като инициатива още в края на 70-те години да избегне идеологическата обремененост и да се превърне в истински мост за децата между Изтока и Запада, Севера и Юга? На Първата детска асамблея през 1979 г. участват 2500 деца от 77 държави.

- Не е имало идеологическа натовареност, тъй като идеята на моята майка беше да се избегне точно това – да няма идеологическа натовареност и да могат деца от различни краища на света, от различни политически системи просто да се обединят, подкрепени от възрастните хора в името на тяхното развитие и на тяхното бъдеще. На практика България успява да реализира това нещо, защото тук пристигат деца, както Вие отбелязахте, от 77 държави.

Създаден е Международен инициативен комитет за организиране на Асамблеята, който е ръководен от Людмила Живкова. Приветствия изпращат тогавашният американски президент Роналд Рейгън, генералният секретар на ООН  Курт Валдхайм. Също така съпругата на мексиканския президент помага за реализирането на тази идея и за внасянето на инициативата в ООН. България има сериозна подкрепа от много държави, които не са само в социалистическата система - напротив. Папа Йоан Павел II също изпраща поздравления и в изказванията на държавниците може да се види, че те подкрепят идеята на България чрез децата да се покаже една нова форма на дипломация.

Дъщерята на Тодор Живков силно вярва, че Западът и Изтокът трябва да си сътрудничат

Успехът на Асамблеята е толкова голям и се взима решение тя да бъде провеждана на всеки три години. Освен това бяха изградени много центрове „Знаме на мира“ в държави, които не са били социалистически и нямат нищо общо със социализма и с тази идея. Това беше инициатива, от която България можеше да се възползва след промените, но за съжаление не го направи.

- Като че ли западните държави посрещнаха по-радушно инициативата „Знаме на мира“ в социалистическа България. Така ли е наистина?

- Мисля, че имаше еднаква симпатия, защото в София пристигнаха деца от цял свят – запознах се с деца от Австралия и ни останаха добри приятелства и в бъдеще. От тогавашния Съветски съюз имаше много голямо участие – тяхната делегация беше една от най-големите. И до ден днешен Русия и държавите от ОНД симпатизират на тази идея. Мисля, че имаше някаква равнопоставеност на тази инициатива между различните държави в света.

- Майка ви Людмила Живкова споделя схващането, че културите на Изтока и Запада имат една обща древна основа и всъщност историческото разделение, породено в Европа от разделянето на християнстното на източна и западна църкви в бъдеще трябва да бъде преодоляно. В този контект как майка ви е виждала ролята на България като обединител на различни култури и религии?

- Майка ми желаеше да има по-тясно сътрудничество между държавите, тъй като естествено историята на древните народи се преплита, като се започне още от траките, прабългарите и славяните. Може да се каже, че има преплитане на източната култура с културата на народите, които живеят по нашите земи и всъщност голяма част от инициативите, свързани с представянето на българските съкровища по света беше една от идеите на майка ми да се покаже древната българска история и да се покажат връзките, които българската държава е имала със света по онова време.

- В момента чия е собствеността на Монумента „Камбаните“?

- Земята е държавна, монументът е паметник на културата, стопанисва се от Националния учебен комплекс по култура - Италианския лицей. Те се грижат за поддръжката на монумента.

- Често камбаните символизират Божия глас. Съществува ли и такава символика в концепцията на монумента?

- Тук камбаните по-скоро символизират различните култури, народности и религии и не са свързани с Бога в този смисъл, а по-скоро с обединение на тези духовности. Основният елемент на Монумента представлява вертикално тяло, съставено от четири пилона, ориентирани към четирите посоки на света. В горния си край те образуват сфера, която символизира нашата планета и във нея са закачени 7 камбани, които символизират броя на континентите.

Монументът „Камбаните“ е издигнат под ръководството на скулптора Крум Дамянов, на архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев, на скулптора Михаил Бенчев и инженер Антон Малеев. Строителството се осъществява в рамките на 30 денонощия.

Жени Живкова заедно със съпругата на Симеон Сакскобургготски - доня Маргарита и банкерката Цветелина Бориславова на Детската асамблея през 2001 г.

- Кой е най-яркият ви спомен от участието ви в първата Детска асамблея?

- На Първата асамблея рисувах върху асфалта пред Народната библиотека. Бях написала и едно музикално произведение и то бе публикувано в книжките, които излязоха тогава по повод на първата Детска асамблея. През следващата среща, която беше през 1980 г., бях в щаба на асамблеята, т.е. бях едно от децата, които помагаха за организацията. По време на първата асамблея имах възможност, заедно с другите деца, да бъда в общежитията, в които бяха настанени всички участници – и чуждестранни, и български и да създам различни контакти и заедно с тях да обикалям по различни събития. Не съм се деляла от тях и аз бях активен участник и имам много мили спомени, защото тогава създадох няколко приятелства.

-  В момента държавата по някакъв начин подкрепя ли Асамблеята „Знаме на мира“?

- През годините след създаването на Фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“ и на възраждане на инициативата имаше морална подкрепа от редица държавници. Георги Първанов в качеството му на президент, Огнян Герджиков като председател на Народното събрание, Сергей Станишев в качеството му на министър-председател бяха патрони на различни събития под егидата на асамблеята. Сега на 8 юни патронажът ще бъде на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова. В галерия „Средец” от 16 до 30 септември ще се организира изложба с рисунки от фонда на Асамблеята. От 12 до 26 ноември в галерия „Сезони” ще се организира още една изложба с фотографии от Фонда на „Знаме на мира”.

- Споделихте ли с дядо си Тодор Живков идеята си да възродите „Знаме на мира“? Факт е, че вие възстановявате инициативата три години след неговата кончина, но докато той бе жив коментирахте ли подобна стъпка?

- Дядо ми винаги е смятал, че идеята може да се възроди и може да бъде подкрепена. В крайна сметка това е инициатива на България, която надхвърля идеологията и защо не идеите за подкрепата на младите хора да не продължат и в днешно време. Вижте колко други организации се опитват да правят подобни инициативи в подкрепа на младите хора. В крайна сметка трябва да се даде възможност на тези деца и младежи да се развиват. По този начин ние ги стимулираме.

Затова през 2002 г. инициирахме „Академия Бъдещето на България“ – това е една инициатива, която удостоява с това звание млади българи, които са допринесли в сферата на спорта, на изкуството, на информационните технологии и техните имена ги поставяме на специално място, което е отделено на „Камбаните“.

Там тази година ще бъдат наградени гимнастичките от националния отбор по художествена гимнастика, носителки на бронзови медали от Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г., гимнастичките от настоящия национален отбор по художествена гимнастика, както и участничките в индивидуалните изпълнения Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева за високи спортни постижения и за медалите, които получиха. Ще отличим и Григор Димитров за успехите му в тениса, Крисия Тодорова за доброто й участие на Детската „Евровизия“ и Кристиан Костов за представянето му на „Евровизия“, защото смятам, че това са доста добри успехи за България. Това е признание за тези млади хора. Идеята е млади хора до 30 години да бъдат подкрепени за това, което правят.

- От какви принципи се ръководехте във възпитанието на Вашите деца?

- Винаги съм възпитавала децата си в дух на патриотизъм и да са достойни граждани на България. Смятам, че те трябва да държат на българското и да се гордеят, че са българи и да не се срамуват. Това е едно от основните неща, на които съм държала.

- Каква е равносметката ви от вашето участие в политиката? Чувствате ли се изхабена от нея?

- Политиката натоварва много. Смятам, че имах доста инициативи, които  успях да реализирам в сферата на децата, младежта, спорта, културата и образовнието. Присъствах и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на която бях докладчик за Азербайджан. И там имах възможност да реализирам някои идеи.

- Макар че сте били твърде млада майка ви и дядо ви давали ли са ви някакви съвети за политиката?

- Майка ми не ми даваше съвети, защото тогава не съм била в политиката, още повече, че майка ми почина през 1981 г. С дядо ми не сме разговаряли по този въпрос, тъй като докато той бе жив не исках да се включвам в политиката, а и той смяташе, че на този етап тогава може би не е необходимо да го правя.

- Какво е Вашето послание към децата, които на 8 юни ще участват в юбилея и ще се изявят на Монумента „Камбаните“?

- Най-важното е, че сами трябва да отстояват правото си да се усъвършенстват, да творят, да се развиват тук в България, да бъдат солидарни един към друг, да се подкрепят и заедно да създават бъдещето. Най-общо казано не трябва да бъдат конфликтни помежду си. Напротив, те трябва да знаят, че са бъдещето на България и на света като цяло и че трябва да се ръководят от хуманните принципи и да бъдат добри граждани.

- Тоест принципът „Единство. Творчество. Красота“ продължава да е актуален и днес?

- Да, продължава. И както майка ми казваше: „Децата трябва да знаят, че могат да пишат „ТВОРЕЦ“ с главни букви.”

Снимки: Фондация „Людмила Живкова – "Знаме на мира“