Златотърсачи атакуват Струма, вадят по 40 гр. на ден

Златотърсачи добиват средно по 40 грама на ден от ценния метал по река Струма. Незаконният добив в района на Кюстендилско и Треклянско е от години, като интересът не стихва и дори се увеличава.

Само преди около месец и от Областната дирекция на полицията в Кюстендил съобщиха, че е образувано досъдебно производство след проверка в землището на с. Дворище. Там бяха установени изкопни дейности, а техниката и самите златотърсачи не бяха открити на място. Същото е положението и в района на Раждавица, както и край Шишковци, пише "Монитор".

Злато чрез промиване на пясък и на баластра се прави близо до местния храм "Св. Богородица" в Раждавица. „Поставят техниката, която обикновено е направена саморъчно. Закупуват камион, багер и помпа и започват да копаят, като така унищожават природата. Като ги питаме какво правят, казват, че си копаят, защото земите са си техни. Подавали сме сигнали, но като дойдат от екоинспекцията, не откриват никой на място“, разказаха жители на Раждавица.

Ръчният добив на злато е законен, но когато става въпрос за намесата на техника и машини, е необходима концесия за добив на природни богатства. Преди време такава концесия беше дадена на пловдивската фирма „Гекон“ за добив на злато в местността Злогош край Трекляно. След редица протести от страна на природозащитници обаче правителството реши да отмени издаденото в края на 2018 година разрешително за добив на природни богатства. „За мен лично златодобивът е нещо като хоби. Имам си малки сита и с тях си търся златни частици. Най-много съм откривал по 0,50 грама на ден. При нас обаче не става въпрос за изкопни дейности, ние по никакъв начин не оказваме влияние на природата“, разказа 20-годишно момче, което е сред запалените златотърсачи в Кюстендилско.

Факт е и засиленият интерес по купуването на земи по поречието на Струма. Най-активни за златарите са селата Копиловци, Шишковци, Шипочано, Раждавица. Расте интересът и към имотите в района на Трекляно,

където според геолози залежите от злато са огромни – може би
най-големите в Европа. „Наистина много хора започнаха да се занимават с тази дейност, друг е въпросът какво изкарват. Аз също съм виждал многократно златотърсачи, които с машини търсеха златни частици. Казват, че купували земите, за да могат спокойно да събират от ценния метал“, коментира 34-годишен кюстендилец. По негови думи подобен вид парчета земя стрували по около 5 хил. лв. за декар. Стигало се дори и до сделки за 6 хил. лв., но това не успяха да потвърдят местни брокери. „Действително е засилено търсенето на земя около реката. Обикновено обаче хората казват, че искат да си закупят земя близо до вода, за да насадят овошки“, обясниха и кюстендилски брокери.

Преди време следи от древен златодобив са откривани на много места в Кюстендилско. Според известията на кюстендилския музей златодобивът в региона има своята периодизация – до тракийски, трако-римски, средновековен, османски, проспекторски, германски, социалистически и постсоциалистически. Най-старите рударски изработки са наблюдавани край село Гърбино. По време на траките добивът на злато е бил от златоносни разсипи по реките, минни изработки и траншеи в района на Трекляно.