Новият роман на Брет Ийстън Елис – автора на „Американски психар“, излиза на български

По дългоочакваната книга „Отломките“ ще има сериал на Райън Мърфи през 2026 г.

Книги
15:53 - 23 Октомври 2025
784
Новият роман на Брет Ийстън Елис – автора на „Американски психар“, излиза на български

„Истински литературен майстор“, „неподражаемо брилянтен“, „жанр сам по себе си“ – това са само някои от суперлативите, които Брет Ийстън Елис си спечелва от водещи американски критици покрай излизането на най-новия му роман „Отломките“. Книгата бележи голямото завръщане на прочутия автор след 13-годишна пауза в полето на художествената литература и затвърждава статуса му на един от най-забележителните писателски гласове днес. Българското издание със знака на „Кръг“ вече е налично в книжарниците в добрия превод на Емил Минчев и с впечатляваща корица от Живко П. Петров. А съвсем скоро започват снимките на тв поредица, вдъхновена от „Отломките“, която се очаква през 2026 г. и чийто продуцент е Райън Мърфи. 

Едновременно автофикция и криминален трилър, „Отломките“ е най-личният и мащабен текст на Брет Ийстън Елис, добре познат на родните читатели със световния бестселър „Американски психар“, както и с „Лунен парк“ и „Правилата на привличането“. Действието в новия роман се развива в Лос Анджелис през 1981-ва, в един наглед мечтан богаташки свят на привилегии, дързост и натрапчиво усещане, че всичко е позволено, а разказвачът е 17-годишният ученик и прохождащ писател Брет – алтер его на самия автор.

Докато из града вилнее сатанински сериен убиец, в училището на момчето пристига нов съученик с мистериозно минало, за когото той скоро започва да подозира, че може би не е толкова невинен, колкото изглежда. Дали обаче обърканият младеж описва всичко точно така, както е, или идиличният му живот плавно се разпада под тежестта на неговото развихрено въображение, параноичната му подозрителност и тайните, които пази? Може ли да се довери на приятелите си и на собствения си разсъдък, за да проумее опасността, в която (изглежда) се намират?

Докато смесва реалност и кошмар, мемоарност и фантазия, хумор и погнуса, „Отломките“ ни повежда на злокобна и завладяваща одисея към онзи преломен момент, в който губим невинността си завинаги. Наситен с брутални убийства, графична сексуалност, мрачен хумор и шокиращи обрати, романът е безкомпромисно потапяне в света, формирал неподражаемото писателско аз на Брет Ийстън Елис; попкултурна възхвала на 80-те; любовно писмо, макар и написано с кръв, до Лос Анджелис от младостта на автора. Като изкусно преплита множество истории в една, той не просто изследва отломките от някогашната култура и свобода, но и темата, която открай време е централна в творчеството му – скритата същност на всеки от нас и маските, които носим, докато преминаваме през живота.

Най-популярният от предишните 7 романа на Елис – „Американски психар“ (1991), предизвиква скандал именно с бруталната трактовка на тази тема и става причина за разгорещен обществен дебат заради сатиричния си поглед към консуматорската култура. Едноименната екранизация от 2000 г. с Крисчън Бейл в главната роля обаче се превръща в абсолютен блокбастър и в момента е част от каталога на Нетфликс. Самата книга вече е определяна като модерна класика и язвителен коментар на т.нар. токсична мъжественост.    

В интервю за в. „Гардиън“, на въпроса какво го е подтикнало да заложи на толкова осезаема мемоарност в „Отломките“, Елис отговаря така: „Това придаде на романа непосредственост, до която не бях успял да достигна цели 40 години. Нямах намерение да създавам автофикция. Просто исках да разкажа за носталгията си по един период от живота ми; да погледна назад към момчето, което бях през 1981-ва, когато всичко се промени за мен, и да пиша за това без срам; да бъда откровен, без да съдя. 

С Куентин Тарантино постоянно си говорим колко страхотно беше да растеш по онова време. Вярно, тази свобода има и обратна страна, но е за предпочитане пред каквото и да било друго. Ето защо ние от поколението Х сме по-консервативни от всички. Имахме най-свободния свят – точно тази свобода, която днес виждаме как бавно бива задушавана. И мисля, че нашият консерватизъм е реакция на това“.