100 години от рождението на първата жена кинорежисьор в България: Бинка Желязкова, за която киното беше религия и любов

Бинка Желязкова е първата жена кинорежисьор в България и една от малкото жени режисьорки в света през 50-те и 60-те години на ХХ век, които снимат игрално кино. Тя оставя в историята на българското кино седем игрални и два документални филма. На 15 юли си спомняме за Бинка Желязкова по повод 100-годишнината от нейното рождение. 

"Талантлива, нестандартна и храбра бунтарка с трудна съдба, тя работи заедно със съпруга си Христо Ганев – сценарист и поет. Свободни, оригинални и метафорични, доста от филмите им са приветствани на международни фестивали, но в България са покосявани от тоталитарната цензура", отбелязват кинокритиците. Жена с характер, която остава вярна на себе си и на своите принципи. Неслучайно я наричат "Желязната" Бинка.

"Моята тема в изкуството е съпротивата - в най-широкия смисъл на думата. Съпротива към всичко, което ни пречи да останем верни на себе си, на идеите, за които се борим, на обкръжаващите ни хора", споделя приживе именитата режисьорка.

Заради благородството си и защитата на своите принципи Бинка Желязкова и Христо Ганев са наричани аристократите на българското кино

Христо Ганев е сценарист на "Животът си тече тихо..." (1957), "А бяхме млади" (1961), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980), "Нощем по покривите" (1988), които Бинка Желязкова снима като режисьор. Нейният филм "Привързаният балон" (1967) е по сценарий на Йордан Радичков. Бинка Желязкова е режисьорка и на документалните филми "Нани-на" (1982) и "Лице и опако" (1982). "Животът си тече тихо..." и "Привързаният балон", както и документалните филми на режисьорката, посветени за жените от Сливенския затвор, са спрени от цензурата и излизат на екран чак след промените през 1989 г.

И Бинка Желязкова, и Христо Ганев остават на почтени позиции както в творчеството си, така и във всичките си публични постъпки. Всички, докоснали се до този изключителен тандем в българското кино, споделят, че двамата кинотворци излъчват особено достолепие и достойнство.

Lupa.bg се обърна към актьорите Деляна Хаджиянкова, Ники Сотиров и Любен Чаталов, които са се снимали във филми на Бинка Желязкова да споделят своето усещане за нея като личност и режисьор. Думи за Бинка Желязкова сподели и режисьорът Коста Биков, който е бил неин асистент в някои от филмите й.
 

Деляна Хаджиянкова: Бинка Желязкова е изключителна жена,  да снимам с нея бе сбъдната мечта

Да снима с Бинка Желязкова е сбъдната мечта за Деляна Хаджиянкова. Талантливата актриса още като млада прави изключителна роля във филма „Нощем по покривите”, който излиза на голям екран през 1988 г. Тя е в ролята на Малката Надежда. 

„Този филм е моя сбъдната мечта. Има много неща в живота ми, за които съм мечтала много силно. Те са ми се случили не тогава, когато съм очаквала, но се случват. Да снимам с Бинка Желязкова е сбъдната мечта.

За добро или за лошо, аз съм от тези поколения, които са гледали нейните филми. Когато съм ставала актриса съм мечтала за нея. Мечтала съм за Бинка Желязкова и за Христо Ганев и съм си казвала: „Господи, сигурно никога няма да снимам при тях. Навярно никога няма да се докосна до тези фигури", емоционална е Деляна Хаджиянкова.

Снимка: Фелия Барух

"За мен участието в „Нощем по покривите” беше огромно събитие. Когато ми се обадиха за кастинг бях на море. Явих се на кастинга и тръгвайки си от него си казах: „Никога няма да ми се обадят”. Мина един месец и аз дори си помислих, че снимките вече са започнали. Изведнъж обаче ми звъннаха и ми казаха, че съм поканена за ролята на Малката Надежда. Това е един от неописуемите адреналини. Почувствах се на седмото небе. Ако съществува такова чувство вече го познавам. Бях много, много щастлива. За мен това беше вдъхновяваща среща", върна се три десетилетия назад в спомените си даровитата актриса.

Деляна Хаджиянкова като Малката Надежда в "Нощем по покривите"

"Бинка Желязкова е изключителна жена, изключителна личност. Тя ме е научила на много неща.

Аз в нейно име винаги съм с маникюр, винаги с лек грим. От нея знам, че жената винаги трябва да изглежда изключително добре, да е на ниво, макар тогава да съм била много млада. Малката Надежда изобщо не беше някаква накипрена и гримирана Надежда. За мен беше огромна чест да работя и с Бинка Желязкова, и с Христо Ганев, и с всички колеги артисти, с които си партнирах в "Нощем по покривите". За мен това беше огромно училище. Обожавам тези хора. Бинка Желязкова е една от най-великите жени в българското и световно кино. Винаги си спомням за нея и за Христо Ганев с благодарност и любов", сподели Деляна Хаджиянкова.

Ники Сотиров: За Бинка Желязкова киното беше свещенодействие

Ники Сотиров разкри, че от първата си среща с Бинка Желязкова, с която снима "Голямото нощно къпане", се отнася с много любов и с много приятелско чувство към режисьорката.

"Тя обичаше самоиронията. В продукцията се говореше, че „Желязкова се кове, докато е гореща.“ Мило й ставаше, когато дочуеше тази реплика, макар че никой не й е казвал така дефинитивно. Бинка е една желязна жена, неслучайно е Желязкова. Жена, която винаги е мотивирана да прави голямо, европейско и световно кино. Всеки детайл, всеки кадър можеш да си го изрежеш от 35-милиметровата лента, да си го увеличиш и да си го сложиш на стената вкъщи.

Бинка заедно с оператора Пламен Вагенщайн, светла памет и на двамата, постигаха този ефект в "Голямото нощно къпане. Сценарият на Христо Ганев е брилянтен. Но той даваше свобода и на Бинка, и на актьорите. Ние обсъждахме всяка сцена и когато някой раждаше нещо по-креативно от това, което беше в драматургията, Бинка и Христо нямаха нищо против то да влезе в снимачния процес", разказа пред Lupa.bg един от най-популярните и обичани актьори.

Ники Сотиров сподели и някои особено емоционални и дори екстремни моменти от снимките на "Голямото нощно къпане".

"С Янина Кашева преживяхме една от най-странните нощи преди на сутринта да снимаме гореща любовна сцена. Любовта на нашите герои е утопична, тя съществува, но е без бъдеще и затова казвам, че е утопична. Много болезнена любов, това са хора от различни класи, много интелигентни, много се обичат, но реалностите – говоря за драматургията, която беше създал Христо, беше такава, че тази любов не можеше да продължи. Преди снимките на тази гореща любовна сцена Бинка ни извика, дълго говорихме, говорихме за всеки един кадър, откъде тръгва камерата, какво точно се случва, какво си казват в този момент, трябва ли да има думи или всичко е око, жест, ласка.

Бинка ни донесе един албум на Йеронимус Бош. Тя смяташе, че нещо от неговите картини като енергия, като химия, като послание е в тази огромна любов, която няма никакво бъдеще. Иначе ние трябваше да снимаме любовната сцена на сутринта, когато не е особено комфортно за актьорите да снимат подобен тип сцени и то в една дюна на 40 градуса.

Но мисията да правиш кино с Бинка Желязкова не търпи компромиси, камо ли мрънкане.

Тя, както и Въло Радев, емоционално и психологически много работеха с актьорите. Това са двата колоса, до които съм се докоснал и това остава за цял живот. Ти пиеш вода от извора на киното. Бинка Желязкова и Въло Радев са двамата много големи режисьори за мен в българското кино. Разбира се има и друго, но в случая говоря за моите лични контакти. Бинка и Въло вадеха ресурс от актьорите, дешифрираха ги по някакъв начин, без актьорите да подозират, че носят този ресурс.

Имаше някаква мистика в нейната работа и особен ритуал. За режисьорите от нейното поколение киното беше свещенодействие", откровен бе актьорът.

"Мисля, че се получи един качествен филм. "Голямото нощно къпане" мина с достоен успех в Кан. (Филмът е включен в програмата „Особен поглед” на кинофестивала в Кан, б.ред.) След излъчването на филма френска продуцентка беше изпратила до редакцията на списание „Българско кино“ писмо до мен и покана да се срещнем в София. Това писмо беше крито от мен абсолютно умишлено и целенасочено 5 години. Имах приятели в тази редакция, които ми го показаха след 5 години, когато то вече нямаше нито фактическа, нито морална стойност и валидност. Гледам с ирония и шега на този факт", каза още Ники Сотиров.

Ники Сотиров и Янина Кашева в "Голямото нощно къпане"

"По сценарий Яна Кашева плува като рибка, аз плувам като ютия. В живота аз плувам като рибка, Яна Кашева - като ютия. От едни 4-5 метра скачаме заедно във водата, Яна ми прави мъртва хватка и с хиляда зора успяваме да изплуваме и двамата, като аз я пазя да не се удави. Това беше комично от камбанарията на времето", сподели актьорът.

Има обаче и още един случай, доста драматичен, който за щастие завършва без жертви. "По сценарий аз трябва да се давя. И вторият оператор на филма Емил Димитров-Графа ми казва: „Вземи за всеки случай едни плавници, морето е неспокойно, има мъртво вълнение.“ Аз съм на 100-150 метра от брега. Това се случва при варварските скали.

И Бинка крещи с мегафона: „Удави се като хората, пудро такава, стига си се правил, суетнико“. Разбира се, тя го казва това с много любов, макар че отстрани може да звучи странно за хората, които са извън киното. Много се обичахме с нея.

В един момент обаче, след два часа престой във водата, ме пое някакво гадно, студено течение, спасителите вече ги нямаше, нито знаех къде им е лодката, нито ги виждах, и в един момент аз започвам да се давя наистина. Отказа ми десният крак.

Започвам да викам: „Помощ! Помощ! Помощ!“ И Бинка казва: „Това е! „Оскар“ за давене! Браво!“

И екипът си тръгна, а аз продължих да се давя. За щастие същият този голям приятел Емчо Димитров-Графа ми беше дал огромна безопасна игла, която беше в банския ми. Надупчих здраво бедрото на десния крак и някак си успях да изляза на брега и за около половин минута съм изгубил съзнание. На другия ден се разчу какво е станало. Видяхме се с Бинка и тя ми каза: „Ти го направи страхотно, откъде да знам, че се давиш истински.“

Това са иронията и капризите на тази професия, но пък е толкова хубаво да снимаш кино. Има особен адреналин. Разтрепервам се независимо дали снимам студентски филм или американски филм, или пък снимам с едни от най-големите български режисьори. Радвам се, че благодарение на хора като Бинка и Въло киното се превърна в абсолютна религия и в абсолютна вяра, че само чрез него светът е по-добър. И да има повече любов, иначе всичко се обезсмисля. Поклон до земята, шапки долу и много любов и дълбок, дълбок респект за Бинка Желязкова!", са трогателните думи на Ники Сотиров.

Любен Чаталов: Бинка Желязкова ме научи, че киното е любов

"Снимал съм два филма с Бинка Желязкова - „Голямото нощно къпане“ и „Нощем по покривите“. Единия го снимахме пет месеца, другия – три месеца. Помня много добре снимачния процес, защото нищо не минаваше метър през Бинка. Тя ме научи, че нищо не бива да минава метър и да се прави просто ей така. Това е като в любовта - човек не бива да прави любов и секс без страст. А киното е любов", сподели обичаният актьор Любен Чаталов. 

"На пръв поглед Бинка Желязкова беше строга жена, всяваше респект във всички, които работеха с нея. Всъщност тя беше меко проклет творец, ако мога така да се изразя. Защото един творец не може да бъде мекушав, не може да бъде и проклет истински. Бинка Желязкова знаеше какво прави – тя има общо девет филма, от които седем игрални. Големите доайени в българското кино като Бинка Желязкова и Въло Радев – имат седем игрални филма. Питали ли сте се защо реално са толкова малко? Защото те осмисляха какво правят.

Сега всеки снима филми – станало-нестанало, няма значение. Сега някои работят на принципа: дай да съберем десет души актьори, да напишем едно сценарийче, да вземем парите на Филмовия център.

При Бинка нещата не стояха така. Бинка Желязкова и Христо Ганев бяха хора с чест. Преди да започне да снима тя обмисляше – трябва ли, заслужава ли си, какво ще разкаже на света, на себе си, на колегите, на артистите. Има ли какво да каже с този филм, защо го казва, как го казва.

Днес нещата не стоят така и затова не са виновни младите режисьори. Виновна е системата, която казва: „Дай за 20 дни да заснемеш нещо и това е.” Преди не беше така, особено при Бинка Желязкова. Мисълта ми е, че тя изпитваше огромно уважение към киното. Според мен истинското кино изчезна 10-15 години след Бинка Желязкова и Въло Радев. Това вече не е кино. Това е „Аватар”, това са комикси и набързо разказани истории, които се гледат бързо и след това се забравят. Времето е такова – нямаме време да се замислим. Докато Бинка можеше да мисли", даде своя коментар актьорът.

"Никога няма да я забравя на терена. Тя не пушеше, но ядеше семки. В един момент станахме по-близки, макар че не можех да й говоря на „ти”. И я попитах защо яде семки и тя отговори с усмивка: „За да не избухвам”. Бинка запазваше самообладание, когато някой правеше грешки. Както казваше Слабаков: „В киното висене му е майката”. А Бинка знаеше да виси. Но тя всъщност не е висяла, а е мислила.

Когато кажа Бинка, веднага се сещам за Христо. Винаги ги свързвам двамата, не мога другояче. Тандемът Бинка Желязкова-Христо Ганев е незабравим. Бинка забрани на Христо като сценарист да се явява на терена, за да не разсейва артистите.

Веднъж докато седяхме около огъня и чакахме да донесат кожуха на Бинка, защото ние влязохме края на ноември във водата и снимахме през нощта, се чу свиркване. Погледнах и видях Христо Ганев, който ми каза: „Тихо, ела, ела, да не ме чуе Бинка. Студено ли ви е? Ето пийнете по една глътка и не й казвайте, че съм тук.“ Вероятно Бинка е знаела, но това създава една атмосфера на интимност по време на снимки, която надали друг има време или желание да го прави. Но те го правеха красиво по някакъв начин и с любов към всички нас.

Когато Бинка се разболя Христо не излезе десет години от дома им и се грижеше за нея. Никога не съм чувал обяснение в любов между тях публично. Вероятно те са си имали своите откровения насаме. Но бих искал да кажа, че това е любов. Хората, които се обичат помежду си не могат да не правят същото и в киното, с това, което правят. А Бинка и Христо обичаха актьорите. Бинка не е на 100 години. Тя е жива, докато има хора, които я помнят. Докато съществува киното трябва да помнят нея. Хора като Бинка Желязкова, които не са много в световното кино, заслужават да бъдат запомнени. Тя е от почтените хора в киното, които ме накараха да се занимавам с тази дивотия, наречена кино", сподели Любен Чаталов.

Коста Биков: Бинка Желязкова си остава еталон за режисьорска дързост и свобода

Режисьорът Коста Биков среща Бинка Желязкова докато е студент по кинорежисура във ВИТИЗ. "Имах щастието да бъда близо до нея във филмите „Басейнът” и „Голямото нощно къпане” като студент и като асистент-режисьор", каза той пред Lupa.bg.

Коста Биков сподели свое стихотворение, посветено на Бинка Желязкова и Христо Ганев, в което включва като строфи заглавията на техните филми:

Животът си тече тихо
на Бинка и Христо
 
А бяхме млади, ех, Да бяхме млади
Привързани прибързано към не един балон
С Последната си дума пак сме безпощадни
В Басейнът мълчи многомилионен стон...
 

Режисьорът написал това посвещение още като студент в края на 70-те години, когато бил в екипа на Бинка за филма „Голямото нощно къпане”. "То е израз на най-дълбокото ми възхищение и преклонение пред Бинка и Христо. Ако трябва с една дума да определя присъствието им в моя живот и най-вече в историята на българското кино – то е величествено!", казва Коста Биков.

"Спомням си как след една паметна за всички нас първа прожекция на „Полет над кукувиче гнездо” в Дома на киното случайно ги видях в градинката пред Банята... Те вървяха пред мен и държаха ръцете си – сякаш това беше финалният кадър на „А бяхме млади” и само ненаситното въображение на студент по кинорежисура можеше да „монтира” в светлите кръгове на влюбените фенерчета лицата на Бинка и Христо. Двадесет години по-късно, в предаването „Понеделник 8 1/2” за филма „Басейнът” оставих финалния кадър с фенерчетата и един стих на Карл Сандбърг, който сякаш наистина е посветен на тях: „... Има допир между две ръце, пред който всичките енциклопедии мълчат...”, казва режисьорът.

Според него Бинка Желязкова си остава еталон за режисьорска дързост и свобода. "Винаги съм се възхищавал и вдъхновявал от нейните филми, защото те са най-близко до поезията. И Бинка е най-близко до онова, което най-точно е казано от Орсън Уелс: „Камерата е око в главата на поет”, сподели Коста Биков. Той пази като скъпа реликва клапата на филма „Голямото нощно къпане”. "Никога няма да се примиря с факта, че трябва да говоря за Бинка в минало време... За мен Бинка Желязкова е и ще бъде завинаги мой учител и приятел", са думите на Коста Биков.