100 млн. лв. дава българинът за частни уроци
Според различни проучвания става дума за сив сектор с обем 600 милиона
Паралелното образование у нас под формата на частни уроци гълта 100 млн. годишно от джоба на родителите, според експерти в образованието. Според различни проучвания става дума за сив сектор с обем 600 млн. лв.
Парите излизат от джоба на родителите, които ги плащат за частни уроци най-вече в името на доброто представяне на седмокласниците на матурите, сочи проверка на Нова тв.
Цените на различните места и школи варират, а всяко трето дете ходи на уроци извън училище.
Подготовката в школите излиза около 1000 лева годишно, а индивидуалните уроци вървят между 30 и 50 лева на час. Според последните проучвания на образователен сайт 18% от учениците вярват в частните уроци при подготовката за училище, а между 50 и 100 лв. за дете всеки месец отиват за допълнителни курсове.
В София сумата надхвърля 100 лв. месечно. Инвестициите в паралелно образование са най-много при учениците в 7 клас. Има школи, които предлагат курсове по всички предмети от училище - както индивидуални уроци, така и в групи от по пет-шест деца.
Според проверка на екипа на "На твоя страна" вече почти всички деца ходят на такива уроци. Някои започват подготовката си още от 6 клас. Един групов урок от два учебни часа в школа струва 15 лева. За всеки ученик в школа месечно отиват поне 240 лв. само за допълнителните уроци по български и математика.
Според официалните ценоразписи на школите индивидуалните уроци вървят между 30 и 50 лв. на час в София.
Преподаването в група излиза между 1000 и 1500 лв. за учебната година. Месечните занимания в отделните курсове в школите към държавата или общините ще струват между 10 и 60 лева, показва още проверката. В някои от частните центрове месечната такса за извънкласна дейност може да достигне и 300 лв.
Сметката показва, че самотен родител или двама родители трябва да осигурят между 3000 и 4000 лв. годишно на наследника си, за да са спокойни, че има шанс за добро училище. Сумите надхвърлят даже годишната издръжка на един ученик, която държавата плаща за обучението му.
От другата страна на монетата пък идва въпросът с натовареността - с училищните и извънкласните занимания на едно дете му се събират понякога и по 10 часа над учебниците.
