100-те интелектуалци като 100-те мерцедеса на Цветелина

Сам по себе си фактът, че списък с интелектуалци съдържа името на Калин Вельов, може да предизвика у необременения наблюдател високо ниво на цивилизационен скепсис. Но да оставим настрана персоналния дискурс – в прочутото кърваво писмо на 100-те обществени личности, зовящи за евроатлантическа прегръдка между ПП-ДБ и ГЕРБ има хора, които безкрайно уважавам, няколко, на които се възхищавам и много, които изобщо не познавам.

Опасявам се обаче, че патетично-патриотичният текст, който са сътворили на коляно в следизборно опиянение, силно напомня безсмислието на чалга полюция от средата на 90-те години на миналия век. Примерно – „100 мерцедеса“на Цветелина.

Европейското бъдеще на България е застрашено, лудият Путлер идва с ракета на гърба, спомнете си Левски, Ботев, Караджата и Съединението. Трябват ни ясно мнозинство, силно политическо лидерство, воля, енергия, усилия... Същият наивно-пожелателен контекст като „100 мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да искат моята ръка“. И нито един отговор на големите въпроси: Компромис въз основата на какво? Обединение с каква цел? Съгласие за кое?

За запазване на руския енергиен монопол и недосегаемост на „ЛУКОйл“, хванал здраво за ташаците половината креслива евроатлантическа класа? За внасяне на съветски суров петрол срещу тлъсти комисиони? За мълчание по потъналите в Южен поток милиарди на родния данъкоплатец? И всичко това под цивилизационната заплаха, че съществото Костя ще вдигне резултата си с 3 630 гласа при нови избори. Ау, какъв ужас, кога се е чуло и видяло в България дебили да гласуват за смугъл мошеник? Айде, бягайте оттука, интелектуалци с интелектуалните си напъни, всичките 103-ма.

Какъв атлантизъм, европеизъм и национални идеали ви затресоха като хормонален излив – недоклатена абитуриентка от ТОХ-а? Как така омекнахте като 80-годишен член на Светия синод, уплаши ви Лудия Влад, или завръщането на Тошко Йорданов? Компромис се прави в името на нещо, за нещо, а не „против“. Не под имагинерната заплаха от едно кльощаво плямпало и една сенилна бабичка с генералска униформа от КГБ.

Без промяна в политическата система всяко съгласие, всяка коалиция в настоящия момент може да означава само едно – сядане на ПП-ДБ на енергийната хранилка, оплитане в задкулисните мрежи, загуба на всякакъв обществен и морален облик. Разбира се, подобно лайно в целофан, както Бойко Борисов в дните си на главсек наричаше политиката, ще бъде добре опаковано в приказки за отговорност пред избирателите, геополитически заплахи, възстановяване и устойчивост.

А всъщност устойчиво в България е само статуквото, независимо дали носи етикета на евросоциализъм, атлантизъм, царизъм или македонски национализъм. Политическата и институционалната култура у нас тотално деградираха през последните години. Балансът на властите беше нарушен, капацитетът на българските институции е на критично ниско ниво. Затова – избори до дупка, както гласеше идеалистичната мечта от началото на прехода. Трън в задника се вади с клещи, а не със съгласие.