28 бона за химия в Софийския? Да не преподава Менделеев?

Годишно в България безбройните университети, филиали и клончета откриват средно по между 350 и 400 000 места за нови студенти. Това в държава, където пряко сили се раждат по 60 000 деца, въпреки похвалните усилия на Благо Георгиев, Данчо Камджалов и Ивелин Михайлов. И Ицко Финци да се включи за още един тур, пак 75% от местата ще останат незаети. За сметка на това цените от тази есен скачат тройно. Този принцип на търсенето и предлагането и Румен Гечев не може да го опише.

Обяснението за абсурда е много просто и е в малоумната система на финансиране на висшето образование. Всяка пернишка П. У. Т. К. А. се бори да й се увеличи субсидията, а тя зависи от броя студенти. Влизат куцо, сакато, Атанас и аз. Започват като последни селяндури и завършват като недооформени дебили. Ама системата си върви и цъфти.

Не ме разбирайте погрешно, не съжалявам нито минутка за прекараната петилетка във Факултета по журналистика. Имаше готини преподаватели, умни и амбициозни колеги, готини мацки. Общественият дискурс ми го е обяснявал Георги Лозанов, вместо да го научавам от пиянското фъфлене на Ахмед Доган. Всичко обаче си има цена.

Такса от 28 366 лева за студент по химия е абсурдна. Освен ако не са поканили лично Дмитрий Менделеев да води някой спецкурс. Или Остап Бендер да разкрива тайната на варенето на табуретъчна водка. Не за друго, а защото родните висши учебни заведения предлагат морално и материално остарял продукт, плод на нереформирана пост-болшевишка система. Не можеш да продаваш Москвич през 2025 г. и да му туриш цена на Тойота, няма да излезе сметката. Нито твоята, нито на клиента.

Университетите в България са 52. Оставете дали са много за държава с такъв размер. Смятате ли, че разполагаме с адекватен ресурс от читави преподаватели да обучават стотици хиляди студенти? Или приемате за нормално разни доктори на науките като Пепи от София на Слави Трифонов, Ива Екимова и Иван Гешев да подготвят бъдещите ни юристи, литератори, физици и журналисти? Защото като изключим тях, остават група нафталинени соц отпадъци и банда алкохолици, които не са излизали от прашните си и вмирисани кабинети от десетилетия.

Следователно продуктът, който дават българските висши училища е на светлинни години от този, който предлагат най-добрите университети зад граница. Единственото, което може да те задържи в нашата образователна система, е по-ниската цена. Извинявам се – беше по-ниската цена.

Много малко специалности в много малко университети в България са конкурентни на европейските, американските и дори китайските си еквиваленти. Жертването на качеството в името на бързото разширяване на университетите и увеличаването на приема, още повече, че населението в студентска възраст постепенно се свива, води до вакуум на кадри и знания.

И на целия този фон битката за публичното финансиране все повече мяза на пехливанска борба за мазни кочове, а не за умни деца. Вдигането на таксите не само няма да разреже този възел, а съвсем ще измести фокуса от постиженията и качеството към левчетата и евроците. Не, че сега е някъде другаде.