700 лева за Сийка от „Каналето“? А за Кирето кога?
Отсъствието на категорични и обективни критерии за държавна помощ на културните дейци носи ужасяващия, нафталинен повей на Априлския пленум
Много сложна е българската култура, по-оплетена и противоречива от Близкоизточния въпрос и третия пол. Мъча се да разбера на какъв принцип правителството предлага пожизнената рента от 700 лева на заслужили дейци и не мога да схвана логиката. Владо Пенев – хубаво, емблема е и в киното, и в театъра, и в телевизията. Гошо Стайков – как да е, човекът бере душа от множествена склероза, все заслужава едно рамо от държавата. Ама Марта Вачкова?
С какво е известна масивната актриса, освен с досадния ретро соц персонаж на Сийка от „Каналето“ и с това, че е дъщеря на Григор Вачков? Има една роля в „Откраднат живот“ на досадна медицинска сестра, в която е по-дървена и бездарна дори от синчето на Митко Рачков. А, и да не забравя – записвала е албум с „Ку-ку бенд“ – „Рома ТВ“. Ама то на техните ориенталски кларнети са припявали всички от Галена, до „Бягство към победата“.
Ако Сийка е номинирана за 700 кинта, защо е пропуснат Кирето – нейният благоверен тулуп, изигран от Тончо Токмакчиев? Нима двамата не слагат туршията заедно, не ходят ли в една тоалетна, не делят ли непомосимата тежест на екранното битие? Добре, че бургаският чичко отдавна си е оплел кошницата и върти бизнес за милиони с розово масло, та е пикал на държавните пари. И все пак.
А Ели Скорчева, тази мадам Бовари на ранния преход, как успя с един филм да се нареди в списъка, след като не се беше снимала в нищо от 1991-а до миналата година? Вярно, „Уроците на Блага“ беше посрещнат с аплаузи от критика и публика, ама не знаехме, че директно осигурява пенсия. Ако тая работа става с един филм, да дадем и на Павел и Александра от лентата за Гунди. Вярно, че са на по 20 години, ама 700 лева никога не са излишни. Ще си изкарат по една яка вечер в „Плаза“ – кеф им заедно, кеф им – поотделно.
Има и други номинирани за щедрата държавна помощ, които звучат в най-добрия случай странно. Рада Москова например е блестящ сценарист и драматург, но напролет става на 92 години. Пожелавам й да прехвърли стотака и да скрие още много кучета из разни чекмеджета. Но да се биеш в гърдите, че отпускаш „пожизнена“ стипендия на човек в подобна възраст, е най-малкото проява на твърде лош вкус.
Отсъствието на категорични и обективни критерии за държавна помощ на културните дейци носи ужасяващия, нафталинен повей на дните след Априлския пленум, когато интелектуалците ни попадат в хитрия болшевишки капан и се щурат между баналното подлизурство и психопатичния догматизъм. Времената, в които общественият принос се измерва в ловните излети с Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а за по-младите актриси – в броя на поетите увиснали пишоци на дъртаците от Политбюро.
Нямам нищо против Марта Вачкова и съм уверен, че ако не друго, поне не си е заслужила наградата по гръб и с навирени крака, за разлика от много свои колежки. Това обаче не променя факта, че нейното признание е шамар в лицето на десетки далеч по-талантливи и отдадени на изкуството артисти. Ама Митко Главчев трудно ще мисли и за това, както е тръгнало, ще трябва бюджет да прави и нови избори да подготвя.
