Абе, много страшен Патриарх избрахте. Дечицата ще сънуват кошмари

Иначе по душа може да е много смирен, но на вид е някаква смесица между Лорд Волдеморт и Карабас – Барабас

Коментар
20:51 - 01 Юли 2024
24763
Абе, много страшен Патриарх избрахте. Дечицата ще сънуват кошмари

Знам, че не бива да съдим за хората по външни белези, ама откакто дядо Даниил стана патриарх, сън не ме лови. Светиня му, с тоя нетрепващ, катраненочерен поглед, с рошавата, смолиста брада и с пълното отсъствие на лицева мимика повече ми прилича на зъл магьосник от второразреден холивудски фим на ужасите, отколкото на водач на духовното ни стадо. Иначе по душа може да е много смирен, но на вид е някаква смесица между Лорд Волдеморт и Карабас – Барабас.

След благия, син взор на Неофит и умиротвореното дълголетие на Максим, този Даниил доста ме плаши. Добре, че на интронизацията нямаше дечица, да не се разпищят от ужас и да се скрият в полите на майките си. Е, баба Елеонора Митрофанова беше там, ама нея от нищо не я е страх, пазят я пагоните от КГБ и заветите на генерал Решетников.

Не знам колко е подходящ за патриарх младият избраник на Синода, ама със сигурност се оказа отличен герой на идиотското риалити, което се развъртя около гласуването. Все едно не определяхме глава на църквата, а се върнахме в средата на 90-те на някой конкурс за миски. Само дето журито беше от митрополити, а не от Илия Павлов, Трайчо Манекена и Христо Сираков. Телевизиите предаваха директно цял ден, отсъстваше единствено Ники Кънчев да посреща кандидатите с микрофон и да ги пита ще има ли секс в къщата. Пардон, в манастира.

Ако денят се познава по заранта, не предвиждам лек предстой на дядо Даниил на високия пост. Това, което започва като евтино шоу с дърти руски бабички, няма как да завърши с приемственост на вярата, духовна просвета и интегриране на православните християни в социалния живот на енорийската общност. По-скоро ще си останем затънали в евтин фатализъм, астрология, окултизъм и червени кончета по китките.

За никого не е тайна, че огромният процент от българите, освен декларативно, нямат нищо общо с православието. В църква влизат само на кръщене, сватба или опело и с едното око гледат към вратата, а с другото – към часовника, барем по-бързо свършат глупавите формалности и дойде времето за кебапчетата и картофената салата.

Младостта на Даниил сама по себе си не е достатъчен аргумент за промяна в това примитивно възприемане на църковното битие от целокупния ни народ. Близките му контакти с руския патриарх Кирил пък поставят под въпрос така чаканото откъсване на висшия ни клир от сянката на болшевишките служби.

Но да оставим всичко това настрана засега – времето ще покаже и докаже кому служи новият ни духовен водач. Ще останем ли с празни храмове, съмнителни свещенослужители, без молитвен живот и с пълна абдикация на църквата от важните обществени въпроси? Или пък Даниил ще преведе БПЦ най-после ако не в 21-и век, поне извън средновековието.

На първо време обаче може сътрудниците му да поработят малко върху образа на патриарха. Да му кажат чат-пат да се усмихва и да не гледа толкова страшно. Все пак Иисус е казал да пуснат децата при него, а нашият дядо може с едно намигване да им направи десетилетна психо травма. Дано това да му е проблемът.