Абе, защо няма „ Жу суи Крайстчърч ”?

Повръща ми се от фалшиво състрадание

Коментар
12:08 - 19 Март 2019
1124
Абе, защо няма „Жу суи Крайстчърч”?

Не знам дали красотата и младостта са временни и повърхностни, но неолибералното състрадание със сигурност е. Вярно, новозеландският премиер Джасинда Ардерн си тури някаква въшлива забрадка и пусна добре премерена сълза за жертвите от джамиите в Крайстчърч, но нямаше тръшкания в социалните мрежи, нямаше черни знамена, жалейки, „Жу суи мюсюслманин” и подобни невчесани изрази на лицемерно състрадание, бутафорна милозливост и изповръщана добросърдечност.

Дали не е редно да погледнем отвъд пелената на малцинствената агитация, шареното ЛГБТ знаме и зловонните пари на политическата коректност и да си признаем, че с мюсюлматите просто не се обичаме. Исторически, политически и дори теологически между Западния свят и следовниците на Пророка съществува зее такава безадънна и мрачна казна, че всички меркели и макрончета по всички земни кълбета да наскачат в нея, няма да я запълнят още 5000 години.

Много неща са се променили от 1090-а година, когато папа Урбан II призовава синовете на Иисус да освободят Йерусалим от ислямските лапи – имаме айфони, електромобили, вибратори с по 15 скорости и електронни цигари с аромат на ясно утро в борова гора. Нищо обаче не може да изтрие хилядолетията взаимна ненавист, кръстоносните походи, падането на Константинопол, испанската реконкиста и европейския колониализъм. Вярно, за известно време бяхме позабравили колко се ненавиждаме взаимно, но от един септемврийски ден през 2001-а година непреодолимите различия между двата свята не са слизали от обществения дневен ред.

Ние хапваме свинска мас, те предпочитат овнешка лой. Те имат по 4 жени, нашите ни гонят от собствените ни домове и искат издръжка доживот, ако пощипнем нечий чужд задник. Там се обрязват, тук ни рекламират хапчета за удължаване на пениса.

Самият фундамент на двете семитски, монотеистични религии се гради върху концепцията, че някакво божество е сключило ексклузивен договор с определена общност. Оттам – нататък на всеки външен се гледа с враждебност, подозрение и омраза. И така – само 1500 години.

Ще оставя генезиса на взаимната омраза на катедрата по теология в Оксфорд. Или в Нов български университет. Факт е обаче, че тя съществува. И всеки, който твърди обратното, е долен лицемер.

Ако нежен младеж с тесни дънки и тениска с надпис „Узаконете еднополовите бракове” ви остърже колата на светофара, какво ще си помислите? Дали ще си кажете „Ау, каква нелепа грешка от страна на този симпатичен ЛГБТИ активист!” Или ще изригнете „Внимавай, педераст долен!”

Същото е и с атентата в Крайстчърч. Първосигналната реакция у западняка е ако не на задоволство, което е прекалено, то в най-добрия случай на безразличие. Голяма работа, убили са няколко от тях, малко ли убиха от нашите? И това е истина, която трябва да се научим да си признаваме, вместо да се крием зад измисленото състрадание на Джасинда, Ангела и подобните им неолиберални чучела. А след това, когато сме погледнали какво наистина ни говорят сърцата, може и да се научим да живеем заедно. Макар че… едва ли.