Абровски обяви война на "кърлежите" в земеделието

„Субсиевъдите“ са „кърлеж“, който ще бъде отстранен от тялото на българското земеделие. Така министърът на земеделието и храните Пламен Абровски очерта намерението си за промяна в сектора.

В ефира на БНТ той заяви, че от 2007 г. насам земеделската политика твърде често е била възприемана през усвояването на европейски средства, а не през реалното развитие на производството. По думите му този модел трябва да бъде обърнат, защото парите са средство, а не самоцел. Министърът постави темата в контекста на кадровите промени в системата на БАБХ и на необходимостта всяко управление да работи със собствен екип.

Абровски постави най-силен акцент върху нуждата европейското финансиране да достига до хората, които реално произвеждат. Според него проблемът не е в самите средства, а в начина, по който те понякога се превръщат в основна цел на земеделската политика. Заявката му е за по-ясен модел, при който субсидиите подкрепят развитие, производство и устойчивост, а не зависимост от плащания.

Министърът защити кадровите промени в системата на Българската агенция по безопасност на храните като нормална част от всяко управление. По думите му всеки министър във времето е правил подобни промени, защото носи отговорност за политиката и за хората, с които я изпълнява. Абровски подчерта, че смяната на предишното ръководство не е извънреден ход, а очакван управленски процес.

По отношение на новото ръководство на БАБХ министърът заяви, че ще има приемственост и надграждане. Той посочи проф. Янчева като човек с „абсолютно безупречна репутация“ и изрази увереност, че тя ще продължи и развие направеното от досегашния директор Ангел Мавровски. Според Абровски работата на агенцията не започва и не приключва с един човек, а е част от дълга институционална традиция.

Абровски беше категоричен, че на „Капитан Андреево“ действа само държавата. Той подчерта, че България носи отговорност да пази външната граница на ЕС и че контролът на пункта е бил държавен и преди последните кадрови промени. Министърът заяви, че темата трябва да се разглежда през сигурността, институционалната отговорност и защитата на европейския пазар.

Министърът припомни и по-широкия контекст на ветеринарната система у нас. Той заяви, че е част от нея от 2004 г. и отбеляза, че България е имала директори с много сериозни европейски връзки. Абровски посочи проф. Коко Белев като фигура, при която ветеринарната наука в страната е била издигната на световно равнище, и напомни, че България е сред държавите, участвали в създаването на световната организация за здравеопазване и опазване на животните преди повече от век.

На въпрос за олигархията в земеделието Абровски насочи разговора към по-големия проблем - как се разбира политиката в сектора след влизането на България в ЕС. Според него през годините твърде често фокусът е падал върху усвояването на средства, а не върху резултата за земеделието. Затова министърът заяви, че предстои промяна в подхода - от логика на субсидии като крайна цел към подкрепа за реално производство.

След рокадите в БАБХ следващият кадрови фокус на земеделския министър Пламен Абровски вероятно ще бъде насочен към шестте държавни горски предприятия и Агенцията по горите. Причината е състоянието на сектора, което министърът описа като тревожно, със сериозни пропуски в управлението и със закъснели противопожарни мерки. „Данните за първото тримесечие на тази година показват, че ако се запази досегашният модел на управление, те отново ще излязат на минус“, заяви Абровски за финансовото състояние на горските предприятия.

Шестте държавни горски предприятия са в тежко финансово положение, след като от печалба от половин милион лева през 2023 г. са приключили 2025 г. със загуби от 11 млн. евро. Абровски подчерта, че тези структури не са създадени просто да бъдат търговци, а трябва да изпълняват и обществена функция. Една от обсъжданите мерки е намиране на нов пазар за дървесината, включително чрез разговори с енергийното министерство за експериментално изгаряне в ТЕЦ-овете, за да се осигурят приходи и стабилизиране до края на 2026 г.

Министърът съобщи, че в земеделското министерство е получено писмо от Съда на ЕС по казуса със заменките на държавни гори отпреди повече от 15 години. По думите му България е изправена пред риск от сериозни санкции заради недопустима държавна помощ. „Намерих комуникацията с Европейската комисия на бюрото си и нямам обяснение защо толкова е забавена и по нея не е работено“, заяви Абровски, като посочи, че още в началото на мандата си е започнал разговори с Еврокомисията в опит да бъде избегната глобата.

Абровски отчете, че към момента са изпълнени едва около 50% от необходимите мерки за превенция на горски пожари. Останалата част трябва да бъде наваксана до края на юни, за да не влезе страната неподготвена в най-рисковите летни месеци. Министърът предупреди, че горският сектор не може да бъде оставен на инерция, особено когато става дума за защита на горите, хората и населените места в пожароопасния сезон.