Акад. Георги Марков пред Lupa.bg: Чичо Сам и Дядо Иван нямат интерес да сме обединени

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив през 1946 г. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. В периода от 1993 до 2013 г. е негов директор. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Lupa.bg разговаря с уважавания акад. Марков за поуките от две значими събития от новата ни история – Съединението и Независимостта, които честваме съответно на 6 и 22 септември.

- Акад. Марков, обединени ли сме 134 години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия?

- За съжаление, продължаваме да сме разединени и то по най-различни въпроси. Вече над век продължаваме да се делим на фили и фоби. А без помирение, без единение, няма кой да ни обедини. Да не мислите, че Дядо Иван или пък Чичо Сам ще ни обединят?! Сами трябва са достигнем до този идеал. Великите сили нямат интерес да сме обединени, без значение в коя епоха. Така че е нужно и обединение, и съединение. Съединението трябва да ни служи за пример - не само като надпис на парадния вход на Народното събрание, а да бъде във всеки от нас. Трябва да намерим общото в една голяма идея за доброто на България и в името на националния идеал. Спорове и различия винаги ще има. И по време на Съединението партиите и политиците са се карали. Но по отношение на самия акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и на неговата бляскава военна защита държавниците и политиците са били единни. 

- Какъв акт е Съединението?

- Съединението за разлика от Независимостта започва от долу на горе. Българският таен централен комитет, председателстван от Захари Стоянов, е връзката с освободителното движение преди възстановяването на българската държава. Това е един успешен етап от националното ни обединение и от реализиране на мечтата за Санстефанска България. Санстефанският идеал предвижда отново всички българи да се съберат под обща държавна стряха. Всъщност Съединението на Източна Румелия с Княжество България е първият, и то щастлив, успешен етап от осъществяването на идеала. След това, за съжаление, обстоятелствата се обръщат срещу нас. Когато в началото на Балканската война се надяваме, че ще бъде наложена административна политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия, съседите ни казват: „Не, няма да стане! Искате втора Източна Румелия - този път номерът няма да мине! Трябва да делим!“ 

„Съединена България“, литография от Николай Павлович

- Кои са героите на Съединението?

- На първо място това е Захари Стоянов, който оглавява Българския таен централен революционен комитет, организирал Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Също така Георги Странски, който е председател на временното правителство на Източна Румелия в Пловдив до идването на княз Александър. Данаил Николаев, който осигурява подкрепата на източнорумелийската милиция, чийто командир е. Така вместо източнорумелийската милиция да застане срещу доброволческите чети, тя ги подкрепя. Не можем да не споменем и Чардафон Велики, както и Иван Андонов, който пък е съратник на Левски и е връзката с освободителното движение. Има и ученически доброволчески легион, народни представители, които обличат военната униформа, за да се бият на Сливница.

Разбира се голяма заслуга имат и министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов, както и Стефан Стамболов като председател на Народното събрание. Много важна обаче е и заслугата на княз Александър I, който поема отговорността да защити Съединението пред Великите сили. Да не забравяме, че той е племенник и на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му) и всъщност жертва короната си. Първият му братовчед - император Александър III, след това го отстранява - след по-малко от година, на 9 август 1886 г., у нас се извършва русофилски преврат. Княз Александър Батенберг е прогонен и тук настават братоубийства, бунтове, разделение. Вижте колко кратко продължава това единение - няма и година! 

- Защо Русия отхвърля Съединението?

- Стефан Стамболов успява да накара Александър I да подкрепи Съединението, въпреки рисковете за неговата корона. Князът подкрепя този акт, но само след година трябва да абдикира заради разгневения си братовчед Александър III. Руският император се обявява против Съединението, но пък от това следва и нещо положително. За един-единствен път в световната история Англия помага на България. Отначало кралица Виктория се обявява против този акт, но когато разбира за позицията на Александър III, тя променя мнението си и го подкрепя, за да отбие русофилството в България. Това е единственият принос на английската дипломация. До Съединението всички българи са признателни русофили. След това вече се разделят на русофили, русофоби, та и до ден днешен. 

Под натиска на Русия княз Александър Батенберг губи короната заради подкрепата си на Съединението

- Датите 6 септември и 22 септември са неразривно свързани. Защо обаче България отбелязва своята независимост чак през 1908 г. – 30 години след Освобождението от турско робство?

- В нашето общество имаше една неяснота, след като имаме Освобождение защо българската държава се бори за независимост. Защото според Берлинския договор Княжество България е васално на султана и държавният глава, князът, се избира от Велико народно събрание, но се утвърждава от султана и се одобрява от Великите сили. Освен това Княжество България наследява режима на капитулациите, сиреч митата спрямо Великите сили не могат да се определят едностранно, а трябва да бъдат одобрени и отсреща. Ще дам още един пример - ако поданик на Велика сила извърши убийство на българин на българска територия, той не може да бъде съден от български съд. Това са неща, които са пречели на онази юридическа независимост.

Честването на Деня на Независимостта на 22 септември не е някаква  американска мода, която е пренесена у нас отвъд океана. Това си е наш празник и няма нищо общо с американския Ден на Независимостта на 4 юли, макар че този български празник все още не е разбираем за гражданите. Освобождението на България от петвековно османско иго идва на 3 март 1878 г. след края на Руско-турската война, но признаването на нейната независимост е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. Княз Фердинанд I обявява българската независимост едва на 22 септември 1908 г. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната от Високата порта. 

- Защо България обявява своята Независимост чак през 1908 г.?

- Няколко пъти различни правителства са обмисляли да обявят независимост, но условията не са позволявали. Но през лятото на 1908 г. избухва Младотурската революция, Османската империя е в криза, султан Абдул Хамид ІІ е свален, на власт идват офицери от младотурците и тогава се обявява равноправие на всички народности в Османската империя.

По това време министър-председател на България е Александър Малинов – един голям български политик, който смята, че обстоятелствата са изгодни за обявяване на независимост. Повод се намира – българският дипломатически агент в Цариград Иван Евстатиев Гешов не е поканен на пилаф, един вид на коктейл, по случай рождения ден на султана на 30 август 1908 г. Младотурците не са сметнали за необходимо да поканят представителя на едно васално княжество, а това е обида и е повод той да бъде отзован от правителството. Иска се извинение от султана, но той презрително отказва. 

По същото време персоналът на Източните железници, т.нар. железници на барон Хирш, започва да стачкува за по-високи заплати, спират движението в Южна България и правителството решава да сложи ръка на железниците. Княз Фердинанд се намира в Карпатите, понеже бяга от жегите, и отначало не е бил съгласен да се обяви независимост. На 10 септември 1908 г. във Виена го приема австроунгарският император Франц Йосиф, който го мъмри за превземането на железниците, които са австро-германска собственост. Затова Фердинанд е склонен да се отложи обявяването на независимостта, но правителството на Александър Малинов е твърдо решено на такава стъпка. 

- Тоест Малинов има основна заслуга за обявяването на Независимостта?

- Да. Да добавя, че тогава изтича и 30-годишният срок за окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, но тя е готова да анексира Босна и да наруши Берлинския договор. Малинов решава, че и България ще наруши договора, тъй като гневът ще бъде насочен най-вече към великата сила, която е подписала договора. Това е великолепен дипломатически ход. На 20 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а на 22 септември княз Фердинанд и министър-председателят Малинов провъзгласяват независимостта на българската държава в църквата в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и България от княжество става царство, а княз Фердинанд е провъзгласен за цар.

Княз Фердинанд при обявяването на Независимостта на България във Велико Търново, 22 септември 1908 г.

- Подобно на Съединението обаче не е лесно Великите сили да признаят Независимостта?

- Точно така - провъзгласяването на Независимостта е по-лесно, отколкото нейното признаване. Великите сили отказват да сторят това. Австро-Унгария и Германия си искат железниците, Русия е разгневена. Започват едни дълги преговори за откупуване на независимостта. Османската империя и австро-германската компания „Източни железници” искат обезщетение от 650 милиона златни франка. Малинов казва: „Дори и да можем да ги платим, ние няма да откупим тази независимост”. Тогава изпращат големия български държавник и дипломат Андрей Ляпчев да преговаря с Високата порта в Цариград. Той успява да свали сумата наполовина, но правителството отново отказва да плати. 

Австро-Унгария си урежда обезщетението и анексирането на Босна и Херцеговина. Тогава правителството на Малинов прибягва до рискован, но сполучлив ход – заявява, че ще защитава независимостта с оръжие и обявява частична мобилизация. В Одринския вилает също се мобилизират. Русия обаче не иска усложнение на Балканите и се намесва като посредник. Същевременно Ляпчев успява да смъкне сумата на 82 милиона златни франка и тогава Русия предлага компромис – „опрощава” тези пари, които Османската империя й дължи като военна контрибуция от Руско-турската война и отпуска на България изгоден заем. Така финансово се решава спорът.

- Русия бойкотира Съединението, но признава Независимостта.

- Русия признава нашата независимост и се надява, че България ще плува в руски води. Великобритания и Франция като нейни съюзници също признават независимостта. На 6 април 1909 г. в Цариград се подписва протокол между Княжество България и Османската империя и тя признава нашата независимост. Това е голяма дипломатическа победа и второто щастливо събитие след Съединението, когато българите в разрез с волята на Великите сили успяват, при едно щастливо стечение на обстоятелствата и при умна външна политика, да защитят Независимостта. 

Оригиналът на Манифеста на княз Фердинанд за обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г.

- Каква е поуката от тези две значими дати?

- Денят на Съединението и Денят на Независимостта ни вдъхват самочувствието, че сме имали сили да се изправим срещу Берлинския договор и да го нарушим. Пораженството, което се шири, че каквото и да правим, всичко се решава от Великите сили, намира опровержение именно в тези празници. Националният интерес може да се защити, ако има умни политици като Александър Малинов например, който три пъти е премиер на България.

В този смисъл трябва да преодолеем едно изстрадало пораженско чувство, което преди 1989 г. изразявахме с шегата „Народна Република България е толкова независима, защото нищо не зависи от нея”.

Трябва да се разбере, че много неща зависят и от нас. Българските политици трябва да разберат, че те трябва да вземат своите решения независимо в София за защита на националните интереси и след това да ги бранят в Брюксел и пред други наднационални европейски институции. България днес е в Европейския съюз, тя доброволно се е отказала частично от своя държавен суверенитет, но това не означава, че трябва да се отказваме от защита на националните интереси. Тези празници не трябва да бъдат поредните почивни дни, трябва поне да се сложи знаме на покрива на къщата или на балкона, както го правят в други държави, а не само да се тупат чергите от там.