Актрисата Неда Спасова пред Lupa.bg: Актьорството те потапя в друга реалност – не чувстваш страх или болка

Актьорската игра е гениално нещо, потапя те в друга реалност, в която не чувстваш нито страх, нито болка, живееш живота на героя и спираш да мислиш за себе си. Така смята една от най-талантливите млади актриси Неда Спасова. Тя е позната на зрителите и от малкия, и от големия екран, и от театралната сцена. В интервю пред Lupa.bg актрисата сподели, че гори в професията си и че ако един актьор не чувства сценична треска, то значи, че не му пука за професията. Нещо, което със сигурност не важи за чаровната актриса.

Още като съвсем млада Неда мечтае да учи и психология, и актьорско майсторство. В крайна сметка, тъй като е първенец на олимпиада по философия, записва същата специалност в Софийския университет без изпит. Но голямата й мечта да бъде на сцената се сбъдва, тъй като по същото време е приета в НАТФИЗ, където завършва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова. "Всяка една роля ми дава нещо ново и за моя личен живот", сподели пред Lupa.bg даровитата Неда Спасова.

"Телевизията вкара в театъра друг тип публика – тя не усеща, че ние всичко виждаме и чуваме от сцената и че всъщност сме живи същества", разсъждава с усмивка Неда Спасова. И добавя, че за нея като творец е важно чрез ролите си да отправя смислени послания към зрителите. Самата тя вижда себе си и като посланик на благородни каузи.

През 2016 г. Неда прави първия си актьорски дебют като главна роля във филма „Дамасцена“, където играе Царицата на розите. Две години по-късно става популярна с ролята си на сестра Кая Райкова в сериала „Откраднат живот“. Участва в игралните филми „Останалото е пепел“ и "Случаят Тесла", играе и ролята на Венета в историческия филм „Ботев“. През последната година зрителите гледаха красивата Неда в криминалната драма "Братя", където се превъплъти в образа на красивата полицайка Елена Давидова.

Играла е в Народния театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“ и Младежкия театър „Николай Бинев“, а от февруари 2018 г. е част от трупата на Театър „София“. През този театрален сезон зрителите може да гледат различните сценични превъплъщения на Неда Спасова в спектаклите „Невинно малко убийство“, „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“, „Пер Гюнт“, „Ревизор“, „Тирамису“, "Няма да платим! Няма да платим!".

Снимка: Кирил Станоев

- Неда, наскоро си подари екскурзия до Париж. Какво те впечатли най-много в града на романтиката?

- Париж много ми хареса, макар че е доста мръсно. Там съществува този парадокс. Но като видиш потока от стотици хиляди туристи виждаш, че няма как да е по друг начин. Много красив град, много добре устроен с удобно и бързо метро - мен това много ме впечатли. Защото в един такъв огромен град това е много важно, важно е и да можеш да се придвижиш и след полунощ.

Влязох в Лувъра - мечтана дестинация. Не можах да се кача на Айфеловата кула, защото единия ден беше много късно, а на другия ден валеше. Надявам се следващия път да успея да се кача. В Лувъра не можах много да се насладя на изкуството, защото беше претъпкано с хора, които искаха да се снимат и да си правят селфита. Но пък видях Мона Лиза. Не можах да се кача и на корабче по Сена заради дъжда. Но влязох в Пантеона – видях саркофазите на Дюма, на Волтер, Зола, на Русо.

От едно време се отнасям с любов към философията и някак си ми беше интересно да видя паметниците на тези бележити личности. Влязох и в една много красива готическа катедрала, тъй като „Нотр Дам” е затворена заради ремонта след пожара. Готическите катедрали са ми много на сърце, защото са изписани и са красиви с тези пъстри витражи, не са аскетични. Седях десет минути и просто съзерцавах. Разбира се опитах френската кухня, която е много скъпа. Опитах жабешки бутчета – няма да повторя. Не е за мен. (усмихва се)

Попаднахме в едно заведение, където имаше голяма група от френски пенсионери на около 70 години. Жесток купон, много се веселяха. Хем им се радвах, защото виждаш, че животът продължава и на тази възраст, а от друга страна като се сещам за нашите възрастни хора си казвам: „Кой от нашите баби и дядовци така ще му отпусне края”. Те милите се чудят как да оцелеят през месеца с парите, които получават. С добавки от 20-30 лева не могат да си платят тока и лекарствата, пък какво остава да живеят. Иначе имах нужда да видя Париж и съм щастлива, че успях.

- Особено след дългия снимачен период на „Братя” и след интензивните театрални репетиции и премиери на сцената.

- Възможността да пътувам се появи случайно. Имаше къде да спя и дори билетите, които бяха купени в последния момент, не бяха безбожно скъпи. Но определено Париж не е за нашия стандарт. Ако не го обръщаш в евро пак е скъпо, при това доста по-скъпо от тук.

- Какво предпочиташ да колекционираш – емоции, спомени или предмети?

- Нямам навик да си купувам някакви предмети. За близките взимам подаръци, но за мен нищо не взимам.

По-скоро наистина си колекционирам спомени и емоции, защото те ме топлят дълго време, докато имам възможността да помня.

- Обичаш да пътешестваш.

- Искам да работя травел влогър – човек, който пътува, пише и затова му плащат. Шегувам се, разбира се, но е много хубаво да пътуваш. (смее се)

- Ако ти се отдаде възможност за известно време да отидеш на някой екзотичен остров без социални мрежи и телефон и там може да вземеш само един малък куфар с вещи, какво би взела и биха ли ти липсвали социалните контакти и мрежи?

- Със сигурност. Мисля, че всички сме пристрастени към социалните мрежи, както към кафето и цигарите. Но може би след 2-3 дни ще ми мине. Имам ограничение на телефона – сложила съм си по един час лимит и за двете социални мрежи. Понякога ми се налага нещо да свърша и минавам този лимит, но когато ми напомни, че имам още десет минути, си казвам: „Хайде, стига толкова”. Защото много или малко и аз живея в социалните мрежи, по някакъв начин работя с тях.

Иначе какво бих взела в куфара – със сигурност хубава книга. За съжаление нямам много време да чета. Сега се хванах да прочета „1984” на Оруел. Когато чета нещо, свързано с работа, сядам и го прочитам. Но като е за удоволствие се получава така, че се разсейвам и се разконцентрирам. Трябва да съм в определено състояние на духа, за да чета просто така. Вероятно това е свързано със социалните мрежи, от които сме толкова зависими – отваряш и има всичко. А когато четеш книга трябва малко повече да се замислиш и концентрираш.

Актрисата в "На четири уши и унижението" - две пиеси, от Питър Шафър и Майк Бартлет, обединени в един спектакъл, режисьор Тея Сугарева. Снимка: Иван Дончев

- Любопитството към света ли те подтикна да следваш актьорско майсторство?

- Аз исках да стана психолог. Ходех в детска актьорска школа и от малка бях наясно, че актьорството е трудно като професия и освен това и в нея трудно се оцелява физически и финансово. Мислех си да следвам психология. Влечеше ме изследването на хората, дълбаенето в техните проблеми и съответно решаването на тези проблеми. След като завърших училище, записах философия в университета, тъй като бях участвала на олимпиада и имах право да вляза без изпити. Така да се каже минах тънко. Но кандидатствах и в НАТФИЗ и взеха, че ме приеха.

Моят късмет беше, че не ми пукаше. Притеснявах се, разбира се, защото излизаш пред комисия, която те гледа малко странно и на моменти лошо, но не ми пукаше за резултата, защото аз вече бях приета. Не че не съм искала да бъде актриса, просто не вярвах, че едно момиче от Враца, което не е ходило на консултации с преподаватели, ще бъде прието в НАТФИЗ. Аз просто се появих отникъде. (смее се) Но съм благодарна на комисията, че ми даде шанс да покажа уменията си и да стана актриса.

В спектакъла "Няма да платим! Няма да платим!" на режисьора Теди Москов в Театър "София"

- Не съжаляваш предполагам за този твой избор – че избра актьорското майсторство пред философията и психологията?

- Не, по никакъв начин. Не бих си заменила професията, колкото и да е трудна и доста често да ме изтощава психически, не толкова физически. Аз си обичам професията и тя ме кара да се чувствам смислено.

- Психологията помага ли ти да рестартираш, когато трябва – от емоции, от цялото натоварване след снимки, репетиции и спектакли?

- То е много лесно да даваш акъл на другите, но да си го приложиш на себе си е трудно. Месец след като приключихме снимките на „Братя”, на които бях ежедневно по 12 часа и след като малко си отдъхнах, продължавам да си мисля някакви неща за филма и за героите. Предполагам, че с възрастта ще улегна и ще се успокоя. Все още съм в треската на вълнението.

Неда Спасова в "Невинно малко убийство" на режисьора Надя Панчева в Театър "София"

- Има ли роли, които са те обсебвали за дълго време?

- Всяка една роля ми дава нещо за моя личен живот. Особено в театъра, където играя роли години наред, те няма как да те пуснат. Но в театъра е много странно, понеже там процесът е много плътен и два месеца, докато репетираш, се занимаваш само с една роля. Макар че така беше и в „Братя” – ти всеки ден си с твоя герой, всеки ден си с неговите проблеми.

В „Невинно малко убийство” предизвикателството беше, че играя жена, която няма нищо общо с мен като човек и затова ми беше по-трудно. С режисьорката много работихме да извадим този характер, който аз не нося. И аз бях обсебена от тази роля, търсейки някакъв прототип в живота и преценявайки как да подходя към тази роля на крайно странно и емоционално истерична жена.

- Ти доволна ли си от спектакъла?

- Май се получи. Хората се забавляват, поздравяват ме. Ние се опитваме да спазим интелигентния тон в това представление, защото много лесно можеше да залитнем към бясна халтура. Това е такъв тип текст, който предразполага към глупости, но всички работихме в посока да спазим добрия тон.

Заедно с колегите си Дария Симеонова и Пламен Манасиев в "Невинно малко убийство"

- Като жена и като актриса как би желала да преминеш през различни житейски ситуации – през тъгата или през радостта или пък като Гогол, който казва: „Ще се смея през сълзи”?

- Обикновено първоначалната реакция на някаква ситуация, която е трудна, е емоционално пропадане. С времето се научих да си казвам: „Спокойно, ще мине, всичко е наред” и после на моменти даже ти става нелепо и смешно. Но наистина трудното минава. Поне това ме успокоява.

- Това може би е от зодията ти Риби, макар че си родена на гранична дата между Риби и Водолей.

- Аз съм много емоционален човек, каквито са Рибите, но все пак мисля, че имам и някакъв логичен баланс от Водолея – да разсъждаваш логично без да се впускаш в емоциите. Опитвам се да намеря този баланс между разума и емоциите.

Малко йога по време на снимките на "Братя"

- Как изглежда инспектор Елена Давидова през очите на Неда Спасова? Елена води дълга вътрешна битка между емоциите и разума.

- Eлена направи много глупости. (смее се) Елена е човек на логиката и разума, обаче е жена и съответно това я прави човек на емоцията. Всичко, което й се случи през тези два сезона за нея бе изпитание и урок – от влюбването в един абсолютен убиец и мафиот, което за Елена бе доста странно, до финалния щастлив край за нея.

На Неда не би й се случило такова нещо, може би, защото Неда често избира с разума си, докато Елена по някакъв начин действаше емоционално. По-скоро нейната любов и влюбване бяха нещо, което тя не можеше да контролира с разума си. Но всъщност истинската любов и истинското влюбване не можеш да ги контролираш като някакъв съзнателен процес.

Елена е героят, който по някакъв начин си получи възмездието и за нея имаше хепиенд. Стана ми мило с този неин финал, защото като играеш този човек, влизаш в проблемите му и на теб ти става близък и си казваш: „Айде бе, нека тази жена да подиша малко въздух и да се почувства по-добре.” И аз като актриса бях доволна, че изпратих героинята си с благодарност и бях доволна какво й се случи на финала.

Неда Спасова като полицейския инспектор Елена Давидова се влюби в героя на Владимир Михайлов - Денис Топал, докато го разследваше
 

- Коя е най-силната и най-слабата страна на Елена?

- Със сигурност най-слабата й страна е емоционалното вдаване в ситуациите. В последния сезон тя успя бързо да преодолее емоционалните катастрофи, да си събере главата и да продължи. Миналия беше по-разклатена. Този сезон я видяхме доста по-балансирана и доста по-справяща се с емоционалните премеждия. Това е положителното й качество, което аз харесвам – че потисна емоциите си някъде в себе си.

В случая разсъждавам психологически. Няма как да преодолееш толкова бързо разочарованието си от любовта, по-скоро Елена го потисна и извади на преден план разума. Не знам колко здравословно и полезно е, защото обикновено като потиснеш нещо, то се появява някъде във времето с гръм и трясък и тотално ти обръща живота, но да речем, че леко го е потиснала, защото чисто логически и разумно си е казала, че така е трябвало да стане.

Владимир Михайлов, Йоанна Темелкова, Неда Спасова и Даниел Ангелов на финалните снимки на хитовия сериал "Братя"

- Зрителите очакваха да има сблъсък между двете дами - Елена и Лора, които се бориха за сърцето на Денис Топал и едва ли не вашите героини с Йоанна Темелкова да се хванат за косите. Но това не се случи и всъщност Елена и Лора работиха заедно за една благородна кауза, като дори всяка бе готова да се откаже от любовта си към един мъж, за да не страда другата.

- Знаех какво ще очакват зрителите. Но с екипа много ни се искаше да създадем друг тип взаимоотношения между Елена и Лора. Лора е по-емоционалният персонаж, но тя вече е имала подобен сблъсък с Юлия и затова искахме да изведем взаимоотношенията й с Елена по друг начин и те да не се превърнат в битов скандал или да се стига до дърпане на косите.

Сцена извън сериала - Йоанна Темелкова и Неда Спасова с провокация към зрителите 

- Вие направихте с Йоанна Темелкова една шеговита фотосесия, имитирайки женски бой.

- Тя беше абсолютно умишлена. (смее се) Казах на Йоанна: „Йо, сега всички ще си мислят, че ние ще се бием, дай да го направим на шега.” За мен отношенията ми с Лора в сериала бяха една от любимите ми сюжетни линии, защото беше много хубаво да пристъпиш емоциите си и егото в името на нещо по-благородно. Тези жени се бориха за една кауза и това е най-смисленото – каузата може да обедини хората и те може да загърбят емоциите.

Цялото отношение на Лора към Елена също разкри друг тип отношения извън егото – те двете при други обстоятелства наистина можеха да са добри приятелки, но в случая щеше да е нелепо и смешно. Но по някакъв начин те станаха духовни приятели и сестри в една обща кауза, защото и двете ги вълнуваше идеята да се подаде ръка на хора в беда.

За нас с Йоанна беше важно да изведем на преден план обединението около обща кауза. За мен като актриса е важно да заставам с някаква човешка кауза през този персонаж и моята лична кауза беше да покажем, че можем от такава ситуация, каквато предполагам, че на много жени се е случвала, да излезеш достойно, да я преодолееш и всъщност да видиш, че това е било добро за тебе.

Нямаше как Елена да продължи да бъде с Денис Топал. Абсурдно е. Той е убиец, когото тя разследваше, но се влюби в него. Елена прие Денис такъв какъвто е, но прагматично за живота на тази жена този човек не е за нея. Радвам се, че според сюжета Лора и Елена, които са влюбени в Денис, развиха човешките си отношения на по-високо ниво и показаха, че може да работят за една кауза, която да спаси много животи. За мен е важно да има някакви изводи, които хората могат да си направят от този сериал.

Даниел Ангелов като инспектор Димитър Черкезов заедно с колежката си Неда Спасова 

- Изпита ли трудност при екшън сцените и беше ли те страх да стреляш, макар и с халосни патрони? Някой показа ли ти тънкостите на полицейската професия и как да се държиш като антимафиот?

- За екшън сцените съм се съветвала с брат ми, който работи в Специализирания отряд за борба с тероризма. Той ме гледаше изпитателно, но този сезон ми каза: „Добре си. По-добре седиш като полицай от предния сезон.“ (усмихва се) Но истината е, че брат ми много ми помогна. Научи ме как се държи оръжие. Взимахме детския пистолет на племенницата ми и аз му обяснявах каква е сцената и той ми даваше доста полезни съвети.

Стрелбата не е моето и ми е чуждо да държа пистолет, но брат ми ми помогна да бъда малко по-уверена в себе си. По собствена воля отидох да стрелям и на стрелбище, защото наистина много ме е страх да стрелям с оръжие. За мен това е много страшно.

Инструкторът ми каза: „Няма нищо страшно. Страшното е човекът, не оръжието.“ Изстрелях 50 патрона, сърцето ми биеше бясно. В петия сезон преди сцената, в която трябваше да стрелям макар и с халосни патрони, много се притеснявах. Но като почнахме да снимаме въобще не се замислих за този страх. И като приключихме снимките на тази сцена си казах: „Леле, аз стрелях и не ме беше страх.“ На колегите мъже изобщо не им пукаше в екшън сцените. А аз се молех: „Добре де, не мога ли да хвана малко от техния непукизъм и да стрелям уверено като тях.“ (смее се)

Баща и дъщеря на екрана - Веселин Калановски изпълни ролята на генерал Давидов, който бе баща на героинята на Неда - Елена

- Как ти като актриса възприе отношенията в „Братя“ между дъщеря и баща, между твоята героиня Елена и ген. Давидов? И двамата работят в службите, но се оказват от различни страни на закона.

- Това, което Елена изживя с баща си, на мен в живота не ми се е случвало. Имам предвид, че аз не съм близка с баща ми, защото съм отгледана основно от майка ми. От друга страна баща ми никога не ми се е налагал и не ме е контролирал - нещо, което Елена изживя с баща си.

Но чисто психологически, разсъждавайки за живота й и за отношенията с баща й, си давам сметка, че такова поведение е логично. Давидов е генерал, полицай, той е властен, по някакъв начин набута дъщеря си в службите и й помогна. Това не отменя нейните качества, но той подаде една ръка. И на финала тя се освободи от тази окова от баща си. И това е основното за тази героиня – не е Денис, не е любовта, а този психологически момент с бащата, който решава какво как да се случи и й отнема свободата.  

Талантливата млада актриса си партнираше с Владимир Карамазов в сериала "Откраднат живот"

- Притесняват ли те любовните сцени? В „Братя“ имаше романтични взаимоотношения с героя на Владимир Михайлов, а в „Откраднат живот“ с героите на Владо Карамазов и Филип Буков.

- Няма как да не се притесняваш в началото, особено като не познаваш колегата, с когото си партнирате. Но в някакъв момент свикваш и не се притесняваш да докосваш този човек, да го целуваш, да се събличаш пред него. В началото винаги е неловко, но се свиква и спираш да се суетиш за себе си. Човешко е да се притесниш от такъв тип сцена, защото си с човек, с когото нямате такива взаимоотношения.

Ще споделя и нещо друго. Винаги съм смятала, че актьорството е лекуващо. Наскоро си бях наранила краката от едни обувки и през цялото време се суетих как ще играя на сцената с токчета. Смених токчетата, но обувките пак ми убиваха. Но след като се качих на сцената два часа не мислих за тази болка.

За пореден път се убеждавам колко гениално нещо е актьорската игра. Занимаваш се с нещо друго, с друг човек, с друг живот и спираш да мислиш за себе си.

Два часа съм ходила нормално, след представлението продължих да куцам и пак ме болеше. Но през тези два часа, докато бях на сцената, не мислех за себе си. И това е хубавото на тази професия – че наистина скъсваш с твоята лична реалност, с личните проблеми и болежки и се потопяваш в един друг свят.

Героинята на Неда - Елена премина през различни емоционални състояния в "Братя", но финалът за нея бе щастлив

- Как успяваш да превключиш, ако примерно до 14-15 часа през деня снимаш, а вечерта имаш спектакъл?

- Много е особено. За мен „Братя“ започна много екстремно – трябваше да изкарам премиера в театъра, ходех и на репетиции, и на снимки. И после ме разпределиха в още едно представление, където нямам реплики. И се получи, че във всяка една свободна минута аз бях на репетиции, когато не бях на снимки и играх по 15 представления. Два месеца всеки божи ден по 12-13 часа съм работела. Не знам как оцелях. Когато през април свършиха снимките на четвъртия сезон на „Братя“, като приключихме и репетициите си казах: „Боже, как не се разпаднах“.

Но явно адреналинът ме е държал. Но е много важно след такъв силен адреналин да не спираш да работиш веднага, защото ще се разболееш. Добре, че не спрях рязко, макар че тялото ти изнемогва. Това ми се случи за първи път, надявам се и за последен. Понякога човек има нужда от почивка. Такъв екшън – не знам как превключвам – ти си в някаква машина и много-много не се замисляш какво трябва да правиш. Случвало ми се е да отида в 5 часа в театъра, тъй като знам, че имам представление и да се питам: „Чакай сега, какво играем днес?“, защото почти всеки ден имах представление. (усмихва се)

Заедно с Калин Врачански във "Франкенщай" на режисьора Стайко Мурджев в Театър "София"

- Продължава ли сценичната треска?

- Продължава, но това  хубаво, че я има. Все ме питат: „Как преодоляваш сценичната треска?“ По-добре да не я преодоляваш и винаги да има нещо, което да те човърка отвътре, защото това означава, че се вълнуваш и ти пука и имаш някаква причина да излезеш на сцената.

Участвам в  представлението „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ и съм свидетел как Лили Маравиля се тресе преди да излезе на сцената и й се възхищавам, защото освен че тя е в главната роля, енергията от нея зависи за всички ни. Тя води целия спектакъл. Лили Маравиля има толкова опит и в киното, и в театъра, и в сериали, но тя продължава да се вълнува и това е безценно. Защото й пука. Виждам, че сценичната треска не се преодолява и по-добре да не се преодолявя. Лили е страхотна в това представление. Важно е сърцето да ти тупка повечко.

Като сестра Кая в "Откраднат живот"

- Какво ти даде ролята на сестра Кая в сериала „Откраднат живот“?

- Кая вече е хирург, завършила е. (смее се) Така се шегувам и съм си мислила колко е хубаво, че зрители ме свързват и с тази роля. С едно момче – Митко Василев си пишем отвреме навреме. Той ми е голям фен от „Откраднат живот“. Митко претърпя бъбречна трансплантация, преди време той гостуваше по телевизиите и обясняваше защо е важно да се даряват органи. Това е тема, която не е популярна в България и много хора чакат донори и за съжаление не ги дочакват.

Митко имаше късмет и за него се намери донор, който беше съвместим с него. Той живее втори живот и много се радвам за него. Той все ми пише: „Сестра Кая, как си?“ За него съм си сестра Кая и се шегувам с него, че сестра Кая вече е завършила висше образование и е станала хирург. „Откраднат живот“ завърши по такъв начин, че може да си фантазираш какво се случва с този герой. Сега ще имам възможността да си фантазирам и за Елена какво ще й се случи нататък.

Неда си партнира и с Филип Буков в "Откраднат живот"

- Имаш ли афинитет към медицината?

- Докато снимахме „Откраднат живот“ на няколко пъти съжалих, че никога не съм била добра по биология и химия и че никога не съм имала желание да стана лекар. В сериала работихме с много консултанти, с истински доктори, имахме и реална операционна сестра. Виждаш колко вдъхновяваща е лекарската професия – много напрегната, много трудна, от нея зависят животи, но виждаш вдъхновението им, докато оперират.

И покрай „Откраднат живот“ реших, че профилактично ще ходя на прегледи и изследвания. Много хора не го правят, а това не е добре, защото когато проблемът се хване в началото възможността за безболезненото му решаване е много по-голям, отколкото като изпуснеш нещата. Тази поука поне за себе си я взех от „Откраднат живот“. Човек най-вече трябва да се грижи за психическото си здраве, защото повечето болести идват от главата.

Ролята на Царица Роза във филма "Дамасцена" на режисьора Тодор Анастасов

- Първата ти голяма роля в киното е на Царица Роза във филма „Роза Дамасцена“. Чувстваш ли се царица?

- Моята роля в този филм беше голяма преди втория монтаж на филма. И в новата версия се появявам само два-три пъти и изчезнах като персонаж. В първата версия имаше много магични кадри и като цяло филмът е много красив, но съдбата му не беше много успешна. Шегувах се, че ми отива да играя царици, защото първата ми роля е на Снежната кралица и си бях казала, че е логично да изиграя и царица. (смее се)

Като завърших НАТФИЗ нямах работа като актриса – имах едно-две представления, издържах се като хостеса, барманка, сервитьорка и филмът „Роза Дамасцена“ дойде много оздравяващо. Даде ми надежда, че има смисъл да се занимавам с актьорство. Пазя много хубави спомени от снимачния процес и от самия филм. За мен този филм беше важен етап в живота ми, независимо от финалния резултат.

Като Венета Ботева във филма на Максим Генчев "Ботев"

- Ти влезе и в ролята на Венета Ботева – любимата на Христо Ботев. Какво беше най-голямото предизвикателство за теб при изграждане образа на Венета?

- За Ботев имаме изграден образ още от училище, където сме чели неговата поезия и публицистика. Венета не е толкова популярен образ, така че моята отговорност не беше чак толкова голяма, колкото на Деян, който играеше Ботев. Защото хората нямат особена представа за Венета, докато за Ботев имат и е важно дали ще оправдаеш очакванията им. Макар че няма как да задоволиш всяко едно мнение за този герой. Ботев в един филм ще бъде представен по един начин, в друг – по друг начин.

Доста неща четох за Венета, четох и спомените на дъщеря й Иванка. Венета не е писала нищо, тя не е можела и да пише. Четох, за да се вдъхновя за духа на тази жена. Наистина Венета е впечатляваща, защото тя бяга от мъжа си – нещо, което в онези години си е скандално – хората може да те линчуват и ти казват в очите, че си лека жена. Венета напуска мъжа си, защото той я малтретира, бие я, тормози я и тя бяга със сина си в Букурещ при свой вуйчо, който е заможен владика. Интресното е, че Венета избира скотския живот пред възможността да живее охолно и богато. И избира да бъде с Ботев, знаейки, че той е обречен и ще умре. Но въпреки това тя не се отказва от него.

Венета е много вдъхновяваща жена, която е помагала на четниците и на Ботев. Отговорността не е малка, защото все пак пресъздаваш историческа личност, макар и не толкова популярна, колкото Ботев. Но се радвам, че този филм се случи. Мен лично Венета много пъти ме е вдъхновила като човек. Впечатли ме, че тя се отказва от комфорта на богатия живот, скъсва с него заради нещо по-голямо, в името на една кауза.

След смъртта на Ботев Венета се връща в Търново, където всички я гледат накриво. Ботев много по-късно е обявен за герой. В началото той е някакъв бунтовник и хаймана. Венета дълго време се бори името му да съществува в историята на България. Дори и след Освобождението животът й не е лек. Макар че те нямат брак, тя се нарича Венета Ботева. След него тя няма друга връзка и Ботев завинаги остава нейният мъж.

- Телевизионните сериали и риалити предаванията вкарват друг тип зрители в театрите, особено когато в тези формати участват известни актьори. Как се отнасяш към тази тенденция?

- Няма лошо, нека, ако досега не си ходил на театър, да отидеш заради някой актьор или актьори от сериали. Давам си сметка, че риалитата са с по-висок рейтинг от сериалите. Цялата тази злободневност, която я има в риалититата кара някои хора, гледайки особено някой известен, че е по-зле от теб, да си кажат: „Ей, не съм само аз в това положение“. Имам чувството, че това успокоява хората.

Разбира се в тези риалитата има и интрига, но те са и много режисирани, за да се създаде конфликт. В това се влагат средства, това носи пари на телевизиите, нормално е частните телевизии да създават продукт, който да им носи пари. 

Няма лошо в театъра да влезе публика, която гледа сериали – въпросът е хората в театъра да не забравят, че това е живо изкуство и ние чуваме и виждаме всичко от сцената.

По време на представление задължително звънят поне два телефона на зрители, нищо че преди спектакъла тече съобщение: „Моля, изключите си мобилните телефони“.

Например в „Невинно малко убийство“ има едни неподправени и неконтролирани реакции на зрителите. На такъв комедиен спектакъл тези реакции вървят и примерно, когато моята героиня пита героя на Пламен Манасиев: „Нали не си казал на жена си за нас“ и в публиката се чуват реакции от типа: „Айдее...“ Ти чуваш това на сцената, запазваш концентрация, но в същото време си мислиш как твоите реплики влияят на хората. Има и други неподправени възклицания като „Ооо“ или „ехе“. На нас тези реакции ни помагат, защото виждаш, че зрителите са влезли в историята и живеят в нея.

Но примерно на драматични представления зрители в залата си говорят помежду си на висок глас и това е разсейващо за нас като актьори. Ето това е резултата от сериалите – защото вкъщи го коментираш и когато си в театъра си мислиш, че тези на сцената не са живи и не те чуват. А от сцената всичко се вижда и чува – шушукане, мърдане. Но така актьорът си дава сметка дали е хванал зрителя в историята или не. Не всеки път се получава да хванем зрителя.

Неда Спасова участва в благотворителния календар на Animal Help Mezdra - организацията осигурява временен подслон и грижи за нуждаещите се животни

- Кое те кара да се включиш в благотворителни кампании в защита на животните?

- Винаги съм обичала животните. Не приемам някой да ми каже: „Добре, животните са зле, ами хората?“ Опитвам се да подкрепям и хора. Двете неща нямат общо. Опитвам се да гледам малко по-глобално на ситуацията. Знам, че проблемът на 1000 км от мен, визирам войната в Украйна, е и мой проблем.

По отношение на благотворителните кампании - с колегите от „Братя“ подкрепихме приюта за бездомни кучета в Мездра като се снимахме за един календар и се надяваме и по този начин да се съберат пари за приюта. Общината е помагала до едно време със средства за храна, но вече не им помага и животните са гледани в нещо като обор. За този приют се грижат едни страхотни хора - Цветомира и Станислав и правят всичко възможно да подобрят условията за живот на тези кученца. Календарът е много хубав. Аз съм купила няколко да подарявам за празниците.

Бих искала да споделя и за един друг благороден жест. Наша колежка от административния отдел на Театър „София“ претърпя тежка операция и се нуждаеше от кръв. Нейната кръвна група е нулева отрицателна. Аз бях пуснала апел във фейсбук и хората, които стопанисват приюта в Мездра го споделиха и ме свързаха с техен приятел, който е от Благоевград и той дари кръв за нашата колежка. И си казвам – ето тези благородни хора помагат не само на кучетата. Като има проблем искат да помогнат. Думи като „мен не ме засяга“ не се отнасят за тях.

Смятам, че всеки от нас, който по някакъв начин е публична личност, трябва да използва аудиторията от последователи, за да популяризира благородни каузи. Ние сме инфлуенсъри и оцеляваме със социалните мрежи, с реклами, иначе няма как. Хората си мислят, че в театъра получаваме огромни заплати. А истината е, че заплатите ни са ужасни ниски. Нашите заплати са малко над минималната.

И няма как да не се занимаваш с реклами в социалните мрежи и да не си водещ на някакво събитие – просто няма как да оцелееш. Надявам се нещо да се промени в тази насока. За съжаление културата и хората на изкуството не са приоритет на държавата. Дори в Македония БВП за култура е по-висок от нашия.

Неда подкрепи и кученцета от приюта на фондация “Шаро - подай лапа на изоставените” 

- Все пак има ли в теб вяра, че красотата и изкуството могат да спасят света?

- По някакъв начин съм романтичен човек с някакви мечти, които на моменти са утопични. За съжаление напоследък много ми тежи цялата обстановка  - война, ковид, събитията в Иран. Аз не съм си просто българин и не живея просто тук. Аз съм свързана с всички тези хора по света, защото ние сме едно цяло. Чувстваш се като роб на някого, който държи конците и ги дърпа. И не знаеш как да се отървеш. Опитвам се да държа положителния дух и да не падам, но няма как цялата тази обстановка да не ти повлияе. Не знам дали красотата и изкуството ще спасят света, но би ми се искало.

- Какъв е твоят начин да избягаш от лудостта на ежедневието?

- Гледам сериали по Нетфликс, това ми помага. Постъпвам малко маниашки – хващам един сериал и гледам примерно десет епизода и десет часа не мърдам от телевизора. Това пък ми помага, защото попадам в една друга реалност и скъсвам с моите ежедневни глупости. Аз съм добър зрител – влизам си в историята и я следя. Но винаги много анализирам хората, дълбая и в тях, и в себе си.

Когато един човек постъпва лошо той не го прави, защото е лош, а защото има някакви първопричини. Лошото е, че така съм склонна да оправдавам всички лоши постъпки.

Има съзнателни лоши постъпки, но има и такива, които са поведени от нещо друго преди това и ти търсиш корена в цялото това нещо. И по този начин повече си склонен да приемеш другия, да го приемеш такъв, какъвто е.

Снимки: Красена Ангелова,
Театър "София" и личен архив