Актьорът Деян Донков пред Lupa.bg: Учех се от Симеон, за да изиграя Фердинанд

"Изпитвам благодарност, че съм се справил с огромни предизвикателства в живота си и в професионалния си път, със сложни житейски и сценични ситуации, с трудни ситуации и пред камерата." Това сподели в интервю за Lupa.bg един от най-играещите и популярни български актьори Деян Донков. Безброй са неговите ярки превъплъщения на театралната сцена, в киното и в телевизионни сериали. Ролите на неординарни личности особено прилягат на темперамента и на таланта му.

Предстои да видим Деян Донков в два нови игрални филма, които ще бъдат показани премиерно по време на Международния София филм фест през март.

В откриващия филм на фестивала - на 13 март - "Залог" - Деян Донков е в ролята на княз Фердинанд. Историческият филм на режисьора и сценарист Светослав Овчаров е посветен на едно от най-смутните времена в нашата история след Освобождението - заговора на майор Коста Паница срещу княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов в края на ХIX век. Героите във филма нямат имена. Те се казват Майора, Министър-председателя, Княза, Жената.

Деян Донков участва и в новия филм "Татко" на режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен. Историята е за мъж, който се завръща от затвор в чужбина. Въпреки стремежа му да започне живота си отново, доведеният му син решава да го съблазни и трагедията се оказва неминуема. 

С Деян Донков разговаряме и за неговия разтърсващ моноспектакъл "Камбаната", за пътя към храма, за вярата, за смирението и благодарността, за отговорността да си баща на три момчета, за изпитанията в живота, които го каляват като човек и актьор. За пръв път пред Lupa.bg Донков сподели, че ще предизвика себе си едновременно като студент и като преподавател. Той има намерение да запише магистратура по кино и визуални изкуства в Пловдив, както и да води актьорски клас.

- Г-н Донков, влизате в обувките на княз Фердинанд в новия исторически игрален филм „Залог”. Тежка ли е княжеската корона и как се чувствате в ролята на Княза?

- Много се зарадвах, че режисьорът Светослав Овчаров ми предложи тази роля, защото Фердинанд е една много любопитна фигура, отговорна за пътя на България и на българите. Смятал, че той е дал много на нашия народ, направил е доста и за проевропейската ориентация на България. Беше трудно, защото трябваше да уча френски. Във филма имам една дълга сцена, в която говоря френски. Учех се да карам и едно ретро колело, което е изключително трудно за каране, защото е с огромно предно колело и с много малко задно. Всичко това беше сериозно предизвикателство, но мисля, че се е получило добре. Фердинанд е много деликатен персонаж и исках да звучи абсолютно достоверно.

Деян Донков като Княза във филма на Светослав Овчаров "Залог"

- Какво ви беше най-интересно и най-любопитно в образа на този млад, амбициозен немски принц, който става княз на една балканска държава, наскоро освободила се от османско робство и лутаща се между Изтока и Запада?

- Аз по-скоро се фиксирах върху заговора срещу него, организиран от майор Коста Паница и влязох в тези обстоятелства. Четох доста исторически неща за Фердинанд, за да мога да се подготвя за образа.

Дори взех от осанката и от начина на изразяване на Симеон Сакскобургготски, защото няма записи на Фердинанд, от които да мога да чуя как говори български или пък да видя походката му. Но знаех, че е говорил много добре български с много лек акцент. Опитах се много деликатно да вкарам този акцент. Много тънко и внимателно подходих към този персонаж.

- Беше ли предизвикателство за вас да снимате в доста сурови зимни условия при минус 15 градуса?

- О, да, в никакъв случай не беше лесно, защото трябваше да чакаме в студа, да снимаме кадър след кадър във файтона в доста тежки зимни условия. Но пък това е нашата професия. Не се оплакваме, напротив, радвам се и съм горд, че се е получило. Аз обичам трудния път. Понеже хората си мислят, че всеки, когото видят по телевизията е актьор, дълбоко се лъжат. Актьорската професия наистина е сериозна и трудоемка работа.

- На София филм фест ви предстои и още една кино премиера – участвате и в новия филм „Татко”. Защо приехте да участвате?

- Режисьорите Димитрис Георгиев и Марий Росен са ми приятели и аз се съгласих безкористно да участвам. Грабна ме сценария, историята, защото ми напомня малко на история ала Педро Алмодовор. Персонажът ми е доста интересен, има една много сериозна сцена, която стана доста експресивна и силна. "Татко" е една много любопитна човешка история, няма да издавам за какво се разказва във филма, ще кажа само, че моят персонаж е своеобразен неучадачник.

- И в "Татко" играете бивш затворник, както и в моноспектакъла ви „Камбаната”. Щастлив ли сте, че поставихте романа на Недялко Славов на сцена като режисьор и драматург? Как ви промени „Камбаната?”

- Между двете роли на затворник не може да се правят паралели. Когато се сблъсках с романа бях много потресен от историята, защото Недялко Славов ми е личен приятел и това, което разказва в "Камбаната" е истина, това е документален разказ. Моят персонаж е съществувал и приех този моноспектакъл като някаква мисия.

За мен тези два часа на сцената, докато играя "Камбаната", са много специални, текстът е едновременно като проповед и изповед. Усещам, че по някакъв начин, чрез текста, жигосвам зрителите, защото това е текст за цялото човешко съществуване. И затова вярвам, че остава в сърцата на хората.

На 18 март ще играя "Камбаната" в Драматичния театър във Варна, а през май в Народния театър.

Деян Донков драматизира разтърсващия роман на Недялко Славов "Камбаната" 

- Кой път до вярата е по-близък до вас – чрез щастието и радостта или чрез болката и разочарованието?

- И в двата случая пътищата към вярата са правилни. И в двата случая трябва да сме благодарни, че преминаваме през тези човешки изпитания, през това, което ти е отредила съдбата. 

- А за себе си намерихте ли отговор на въпросите, които се задават и в „Камбаната” „Кой го докара това зло? Този свят без Бог?”, или както пише Недялко Славов сме прекалено малки за такъв голям въпрос?

- Моят герой Вено, когато отговаря на отеца: „Голям ти е въпросът, отче, малък съм за него” вероятно си дава сметка, че всички трябва да се занимаваме с този въпрос и да противодействаме на злото. Защото е достатъчно да не правиш нищо, да си пасивен и да може злото да ни владее, да ни обгради и да влезе дори в нас. Така че трябва да се противодейства на злото и аз именно това се опитвам да правя с този спектакъл.

- Какво предизвикателство е да режисирате сам себе си?

- Аз се усещам повече като разказвач, не толкова като режисьор. Защото исках да го разкажа по начина, по който аз го виждам и аз го усещам. Направих сам драматургията на романа, избрах този колаж от текстове от 200 страници от романа и го сведох до около 60 страници, толкова е текстът в моноспектакъла ми.

Няма да забравя, когато дадох на Недялко Славов последния вариант на драматизацията и той ми каза: „Братко, не мога да повярвам, как не си изпуснал нищо от романа и в същото време си се лишил от всякакви мелодраматични моменти.” Аз съм оставил текста като един оголен нерв, който буквално трепти пред очите на зрителите и това много, много му хареса. И той нямаше забележки към драматизацията, за което съм му благодарен.

Актьорът заедно с автора на романа "Камбаната" Недялко Славов

- За какво се молите най-често?

- Тази сутрин, като тръгнахме с децата ми, първо оставих най-малкия - Йоан в детската градина. Сега аз съм с тях десетина дни, после майка им и т.н. С Христо продължихме и

влязохме в „Свети Седмочисленици” да се помолим и да запалим по една свещица. Аз обичам да го правя и без повод, просто да усетя атмосферата и тишината на храма. Обичам миризмата на тамян и всички тези очи, които те гледат в храма и очакват от теб да си готов, смирен и благодарен. Така че за тези неща се моля – децата ми да бъдат спокойни, усмихнати и също в очакване на прекрасни неща в живота им.

- На какво учите вашите трима синове – Деян, Христо и Йоан?

- Деян вече е голям и самостоятелен индивид. Последно го учих да шофира, той вече взе книжка. Има кола. Ходихме да караме извън града, навъртяхме заедно около хиляда километра, за да може да му обяснявам кое, как и какво, за да не се притеснявам за него, докато шофира. На това учих последно най-големия. Христо ходи на училище и после на занималня, достатъчно добре се справя с обучението си и с подготовката за живота. Вкъщи много обичам да им готвя и просто да ги обгрижвам и да ги обичам.

Публиката на "Камбаната" става съучастник в катарзиса и духовното просветление на героя на Деян Донков  - Вено – едно театрално преживяване, което разтърсва и трогва

- Напоследък, ако не се лъжа, делите времето си между София, Пловдив и Бургас. Имате ли любими места, където обичате да се усамотявате и където ви харесва да водите децата си?

- В Пловдив един приятел и преподавател ме покани да водим актьорски клас и предстои да го договорим. Там е роден Йоан, третият ми син и мисля там да запиша магистратура по кино и визуални изкуства. Бих искал да се развивам и да  разнообразявам собствения си живот. Иначе децата ми идваха при мен в Бургас, докато през лятото репетирах "Гнездото на гарвана".

Преди известно време ги водих да летят с балон над Белоградчишките скали, понеже моите села са там около Белоградчишките скали. Това е уникално място, много зареждащо енергийно. Водих ги да летят и със самолета на един мой приятел, който е преподавател авиатор. Карахме малки самолетчета. Каквото мога им давам. Не знам кое дете може да се похвали, че е карало самолет. Йоан буквално пилотира сам самолета. Даже бях постнал нещо в инстаграм. Беше страхотно изживяване. Излетяхме от едно летище в Ловеч и прелетяхме над Плевенската панорама.

Деян Донков в ролята на цар Креон в постановката на Александър Морфов "Антигона" в Плевенския театър

- Споделихте, че отново искате да учите нещо, свързано с вашата професия. Да ви върна обаче в годините в НАТФИЗ - има ли съвет, който ви е дал вашият учител проф. Крикор Азарян, който ви е особено скъп и на който държите най-много?  

- Да, водя се от една негова мисъл - да избереш това да бъдеш, а не това да имаш, т.е. да избереш по-трънливия път, по-болезнения и съответно по-истинския и да не се задоволяваш с това, което е на повърхността и да се осмелиш да влезеш в тъмното, в дълбокото и там в тишината да намериш своята истина.

- Живеете ли в паралелен свят, улавяте ли се, че живеете в света на вашите герои и какво ви връща в реалността?

- Професионализмът ми и любовта ми към театъра ме карат да излея всичко там, на сцената, след това просто дърпам шалтера и приключвам с мислите какво е било или какво ще бъде на сцената. Така че не се занимавам с персонажите ми извън сцената или с това, което играя пред камерата. Така или иначе от всеки персонаж остава по нещо. Усещам се как някои реплики на определени персонажи ми изплуват в мозъка, докато карам или докато се случва нещо друго. Просто така ме спохождат, преследват ме, но в добрия смисъл, като мои помощници в живота.

С актрисата Анна Кошко в спектакъла "Гнездото на гарвана" на режисьора Павел Гатилов в Драматичния театър в Бургас

- Започнахте ли вече подготовката за спектакъла „Последният час”, посветен на последните дни от живота на Мерилин Монро?

- Всичко стана съвсем случайно. Анна Кошко, която беше актриса в Бургаския театър, но тя реши да напусне театъра и да остане на свободна практика, случайно седеше под един портрет на Мерилин Монро. И аз видях, че тя всъщност много прилича на нея. Преди години ми бяха предложили една пиеса - "Последният час" и аз се сетих за нея. Направихме фото проби и те се оказаха много сполучливи и предложих пиесата на директора на Народния театър. Смятаме да я поставим на сцената на 4-я етаж.

- Това вероятно ще бъде доста интимен спектакъл.

- Да, пиесата е документална, текстът е много силен като енергия за трагичната кончина на тази специална жена. Всички знаем нейната история. Появяват се спънки по пътя, но да се надяваме, че всичко ще е наред и ще направим спектакъла.

В ролята на шеф Лагадинов в сериала "Алея на славата". Снимка: Красена Ангелова

- Професионалният ви живот се преплита и с личния – трудно или лесно е да играете на сцената с жена, с която сте близки и в живота?

- Ако сме професионалисти това няма никакво значение. Човек трябва да оставя личните щастия или нещастия извън театъра. Когато влизаш в театъра, за да играеш спектакъл, ти си преди всичко професионалист. Например виолончелото не знае за проблемите на неговия господар, когато той отива да свири на него. Така и ние трябва да сме просто чист инструмент.

- Миналата година отпразнувахте 50-я си рожден ден. Какво ви прави най-щастлив и с какво се гордеете най-много? 

- По-скоро изпитвам благодарност, че съм се справил с огромни предизвикателства в живота си и в професионалния си път, със сложни житейски и сценични ситуации, с трудни ситуации и пред камерата. В началото на интервюто говорихме за предизвикателствата, пред които се изправих за ролята на княз Фердинанд. Щастлив съм, че имах възможност да изиграя неговия образ, щастлив съм, че изиграх например и цар Симеон Велики. И съм благодарен.