Актьорът Димитър Живков пред Lupa.bg: Не умея да играя в живота

Актьорът Димитър Живков е роден на 19 ноември 1984 г. във Враца. Талантът стана по-популярен с авторския си моноспектакъл "Живак", с който развълнува и разсмя почти цялата страна. Той му донесе "Аскеер" за изгряваща звезда за 2013 година. Телевизионните зрители познават Димитър от сериала "All Inclusive" (Боян) и от "Дъвка за балончета", където играе Мони. От утре, 2 февруари, Живков ще влезе в образа на успелия млад лекар Филип Томов в 6-серийната комедийна драма „Аз и моите жени“. Сгоден за красивата интериорна дизайнерка Кристина - дъщеря на именит архитект (Мария Сотирова), младият лекар попада в паралелна връзка с друга жена (Христина Джурова). Докато гради стабилно семейство и кариера на хирург-ортопед в София, работата му го отвежда и в Бургас, където през седмица работи в местна болница. Дотогава животът му е привидно подреден и щастлив, но в най-неочаквания момент, съдбата го среща с Мая, с която преоткрива себе си и неподозираните си желания. С Димитър разговаряме за новата му роля в сериала на БНТ, за двуженството, поуките, за "Жива" и мечтите.

- Здравейте, съвсем скоро ще можем да ви гледаме в новия сериал на БНТ „Аз и моите жени”. Героят ви е хирург, който има паралела връзка с две жени. По какво си приличате и се различавате с Филип?

- Приличам си с героя ми Филип Томов по това, че и двамата сме много подредени и с много отчетливо чувство за спазване на ред и порядки. И двамата сме се отдали на професиите си, положи ли сме много труд и продължаваме да се стремим да поддържаме висок стандарт на изпълнение. Успяваме да разграничаваме нужното от ненужното в живота и професията, полезното от излишния шум в търсенето на баланс между професия и личен живот, според разбиранията ни. И аз като Филип предпочитам домашния уют пред шумните компании, опасявам се, че често пъти и аз съм праволинеен в действията и възприятията си.  Но въпреки че не умея да „играя” в живота си, като че ли имам по-богато въображение, което пък отдавам на моята професия – без въображение съм загубен.

Мисля, че съм по-наясно какъв е житейският етап в, който се намирам и какво не съм способен да допусна. Къде не бих искал да греша. Може би по друг начин минах през създаването на семейство, брак, бащинство.

- Вие самият какво мислите за двуженството и изпадали ли сте в подобна ситуация в реалния живот?

- Мисля, че разбирам причините, заради които някой би решил да създава две паралелни семейства, но не одобрявам двуженството. В крайна сметка, има нещо неискрено, непълноценно. Едно е да балансираш между кариера и семейство, да кажем, друго е да жонглираш с чувствата на цели семейства. Изисква се особена настройка и умения, които аз нямам. Не съм попадал до момента в такава ситуация и не съм допускал да доближавам подобен казус.

- Лесно ли ви беше да влезете в кожата на Филип и на какво ви научи той? 

- Филип ме научи, че колкото и да е трудно за разбиране и възприемане, човек може да обича еднакво силно, едновременно двама партньори. И че това е доста сложна и опасна игра. Особено в днешните дигитални времена, когато е много трудно човек да бъде анонимен. Потвърди увереността ми, че липсата на откровение пред себе си и близките, може да създаде сериозни проблеми. Че контролирането на страстите, първичните желания е все по-трудно във времената на безпринципно и лесно консумиране на отношенията.

Не бе лесно да вляза в кожата на Филип, но имах страхотни партньори и подкрепа от всички колеги, начело с режисьора на проекта Боя Харизанова. А и страхотна основа за работа в лицето на много добър сценарий.

- Какво да очакват зрителите от сериала „Аз и моите жени”?

- Зрителите могат да очакват един смешно-тъжен разказ за лесните избори, за грешните стъпки и самозаблудите. За ежедневното желание да бъдем някой друг, да искаме още, да действаме, без да мислим за последиците. Сигурен съм, че всеки ще открие нещо за себе си, защото темите, а и ситуациите са много актуални.

- Носител сте на Аскеер в категория „Изгряваща звезда“ за авторския ви моноспектакъл „Живак“. Как се роди идеята за „Живак”?

- Роди се след работата ми с режисьора Димитър Стефанов. Срещнахме се в негов проект, проверихме се в действена творческа среда, и видяхме, че имаме сходно чувство за хумор, че ни вълнуват едни и същи теми. Той се запали по моето желание да направя спектакъл със северозападен диалект. И така заедно, дума по дума написахме текста, открихме се с продуцентите Димитър Кабаков и Кремена Димитрова от „Креди Арте”, и ето – 10 години по-късно „Живак” продължава да твори своята история. Най-вече да си възпитаваме нова публика и да печелим приятели. Това е най-ценното за мен.

- На какво смятате, че се дължи успехът на представлението, което вече 10 годни пълни залите?

- Мисля, че с откровението, с което сме заредили спектакъла на всяко ниво. Посланията на спектакъла са универсални. С тях не претендираме за кой-знае каква оригиналност, не откриваме топлата вода, а разказваме по различен начин нашата история за връщането към корените ни, в търсене на вечния въпрос „Кой съм аз?”. Направихме добър баланс между сериозните, тъжни теми и събития в човешкия живот и колорита на северозападния човек, с неговия светоглед и цветист език.

Отделно за 10 години не сме си позволили да правим компромис с качеството на спектакъла за сметка на бърз успех и финансови резултати.

- Как приемате сравненията с Камен Донев?

- Винаги обичаме да сравняваме – така по-лесно избираме и опознаваме даден артист или продукт. Да ме сравняват с Камен Донев ме ласкае, защото той е изключително добър, отдаден, безкомпромисен в това, което прави. Не мога да скрия, че съм се учил от него и като актьор и автор на текстове. Енергията и експресията му са нещо, което впечатлява. И пак – нещо на което и аз много държа – много труд и отдаденост.

- Ще има ли „Живак 2“?

- Може би. Да порасна още малко. Да намеря какво ново бих искал да кажа с нов „Живак”. При всички положения, ако има „Живак 2”, той трябва да надгради първия спектакъл във всяко отношение, а това е сериозно начинание. 

- Завършили сте НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Атанас Атанасов. Кой е най-ценният урок, който научихте от него?

- С моя професор Атанас Атанасов имахме динамични взаимоотношения в и след академията и аз му дължа страшно много. Научил ме, къде с цел, къде с присъствието си в артистичните среди, че човек трябва да се труди, да се предизвиква, да търси нови полета за своя талант. Че нищо няма гарантиран успех, че в професията има възходи и падения, че артистът и човекът зад  него трябва да е пластичен.

- Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един актьор, за да е успешен, освен талант?

- Както казах по-горе – пластичност. В тази пластичност включвам и много характер, труд, любознателност. Без тях няма как да е творец.

- Има ли роля, която мечтаете да изиграете?

- Роли много. В различните възрасти стават все по-предизвикателни. Иска ми се да мога да избирам неща, които да ме развиват и тласкат към границата на способностите ми. Роли, които да носят послания и обслужват големи и вдъхновяващи идеи, без значение от жанра.

- Какво си пожелавате за 2022 година?

- Здраве и вдъхновение. Желая го на всички – и артисти и на публиката ни, защото без нея нищо няма значение.