Анжел Вагенщайн умря на 100

Известният сценарист и писател и емблема на левите интелектуалци Анжел Вагенщайн почина на 100-годишна възраст.

"С голяма болка споделям тъжната новина за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване. Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост", съобщи в социалните мрежи Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България "Шалом".

"Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство. Светъл път, Анжел и до нови срещи! Зихроно ливраха!", добави Оскар.

Той каза, че желанието на Анжел Вагенщайн е било да бъде изпратен в тесен семеен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще бъде организирано събитие в Централната софийска синагога и така ще бъде почетен сценариста.

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин.

След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 г. При бомбардировките на англо-американските съюзници над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 г. го спасява от разстрел.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г. на режисьора Конрад Волф - брат на митичния шеф на ЩАЗИ Маркус Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.

Сред най-известните сценарии на Вагенщайн са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. 

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Преди 1989 г. е член на дисидентския Комитет за защита на Русе. Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник в Кръглата маса от страна на БСП. Народен представител в VII Велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).

Анжел Вагенщайн на трибуната на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. Зад него от ляво на дясно се виждат Петър Слабаков, Радой Ралин и Петър Берон. Снимка: Иван Бакалов

Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“. Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004).

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен. Отличен е и с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.

100-годишният социалист оглави през февруари т.г. Обществения съвет на новата коалиция “Левицата!”.