АП: Кризата с Украйна е ехо от Студената война и възкресява Ялта от 1945 г.

Кризата в Украйна трудно ще отшуми, това е сблъсък на два свята и светогледа, който може да преобърне Европа. Той носи ехо от Студената война и възкресява идеята, останала от конференцията в Ялта от 1945 г.: Западът трябва да уважава руската сфера на влияние в Централна и Източна Европа, пише "Асошиейтед прес".

След като дойде на власт през 2000 г., руският президент Владимир Путин работи систематично, за да обърне това, което той смята за унизителното разпадане на Съветския съюз преди 30 години.

Докато трупа войски по границата с Украйна и провежда военни игри в Беларус, близо до границите на членовете на НАТО, Полша и Литва, Путин настоява на Украйна да бъде забранено завинаги да упражнява суверенното си право да се присъедини към Западния съюз, както и други действия на НАТО, например като ограничаване разполагането на войски в страните от бившия съветски блок.

НАТО заяви, че исканията са неприемливи и че присъединяването към алианса е право на всяка страна и не заплашва Русия.

Критиците на Путин твърдят, че това, от което той наистина се страхува, не е НАТО, а появата на демократична, просперираща Украйна, която може да предложи алтернатива на все по-автократичното управление на Путин, тази алтернатива за  руснаците може да е привлекателна.

Настоящите искания на Русия се основават на дългото чувство на недоволство на Путин и неговото отхвърляне на Украйна и Беларус като наистина отделни, суверенни държави, а по-скоро като на част от историческа руска езикова и православна родина.

В един трактат миналото лято, озаглавен "Историческото единство на руснаци и украинци", Путин настоя, че разделянето на Русия, Украйна и Беларус в отделни държави днес е изкуствено, дължащо се до голяма степен на политически грешки през съветския период и в случая с Украйна, водено от злонамерен "антируски проект", подкрепян от Вашингтон от 2014 г.

Неговият рускоцентричен поглед върху региона представлява решаващ тест за президента на САЩ Джо Байдън, който вече се бори с кризи на множество вътрешни фронтове - пандемия с коронавирус, инфлацията, разделена нация, в която голяма част от електората отказва да признае неговото президентство и конгрес, който блокира много от неговите социални и климатични цели.

Байдън изключи военна намеса в подкрепа на Украйна и вместо това използва интензивна дипломация и събра западни съюзници, за да подкрепят това, което той обещава, че ще бъдат тежки и болезнени санкции срещу Русия, ако се осмели да нахлуе в Украйна. Но в зависимост от това как се развива ситуацията, той призна, че може да има проблеми да задържи всички съюзници на борда.

Руският лидер вече нахлу в Украйна веднъж - без реакция. Русия взе Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепи проруските украински сепаратисти, които се борят срещу правителството на Киев в региона на Донбас, тиха война, при която загинаха 14 000 души, над 3 000 от които цивилни.

Стратегията на Путин е да се опита да пресъздаде силата и сферата на влияние, които Русия загуби с падането на Берлинската стена, поне в района на бившия Съветски съюз. Той настръхна от това, което вижда като западно посегателство в страните от бившия Варшавски договор, които някога бяха формирали просъветски буфер между СССР и НАТО.

Полша, Унгария и Чехия получиха разрешение да се присъединят към НАТО през 1999 г., последвани през 2004 г. от България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.

Подложени на съветско господство след Втората световна война, страните бяха нетърпеливи да се присъединят към западния отбранителен съюз и западната система за свободен пазар, за да осигурят независимост и просперитет след падането на Желязната завеса.

По подобни причини и Украйна, и Грузия също искат да участват и са били признати от НАТО като амбициозни членове на алианса.

Украинският президент Володимир Зеленски поиска от западните лидери да приемат молбата на Украйна за членство с по-голяма спешност като сигнал към Москва, че Западът ще защитава независимостта на Украйна.

Русия твърди, че разширяването на НАТО нарушава ангажиментите, поети към нея след рухването на Берлинската стена в замяна на приемането от Москва на обединението на Германия. Представители на САЩ отричат ​​да са били дадени подобни обещания.

В началото на своето президентство Путин не показа категорична опозиция срещу НАТО. Той предположи в интервю за БиБиСи през 2000 г., че Русия може дори да се интересува от присъединяване; години по-късно той каза, че е повдигнал тази перспектива с президента на САЩ Бил Клинтън, преди Клинтън да напусне поста през 2001 г.

Сега обаче Путин вижда алианса като заплаха за сигурността на Русия.

Но по-новите страни от НАТО са на противоположното мнение. Те смятат Русия, която може да се похвали с най-голямата армия в региона и с огромен ядрен арсенал, като реална заплаха, поради което се втурнаха да се присъединят към НАТО - страхувайки се, че Русия може някой ден да се опита да наложи отново своето господство.

Спорни избори в Беларус доведоха до продължили месеци масови демонстрации срещу дългогодишния беларуски лидер Александър Лукашенко. Отчужден от собствения си народ и непризнат като легитимен президент на Запад, Лукашенко бе притиснат по-близо в защитната прегръдка на Путин.

По същия начин, след граждански вълнения в Казахстан само преди седмици, Русия изпрати войски, за да помогне на президента на бившата съветска република да възстанови реда като част от мироопазваща мисия на ръководения от Русия съюз на Организацията на договора за колективна сигурност. Оттогава войските напуснаха страната.

Целта на Путин е да възстанови връзките с бившите съветски съседи на Русия, като същевременно предизвиква и разделя Запада.

Вместо да води Русия в по-демократична посока, той изглежда сега отхвърля самата идея за либерална демокрация като устойчив модел, виждайки я по-скоро като самонадеяност, която Западът използва, за да преследва собствените си цели и да унижи враговете си.

Той дойде на власт, обещавайки да върне на Русия чувството за величие. Той си върна икономическия контрол от олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, постепенно удуши независимите медии и увеличи инвестициите във военните. Съвсем наскоро той забрани няколкото останали в Русия правозащитни организации.

Отвъд границите на Русия, неговите тайни служби са надзирават убийства на критици и се намесват в чуждестранни избори, включително предлагане на тайна подкрепа за избора на Доналд Тръмп през 2016 г.,

кампанията за Брекзит във Великобритания и различни десни европейски партии, които се противопоставят на европейската интеграция.

Той каза на интервюиращ през 2019 г., че "либерализмът е остарял", намеквайки, че доминиращият западен идеал за либерална демокрация вече няма място в света. Той гледа с насмешка на идеята, че украинците са независими и могат свободно да избират свои собствени съюзи. 

"Всички уловки, свързани с антируския проект, са ни ясни. И никога няма да позволим нашите исторически територии и близките ни хора, които живеят там, да бъдат използвани срещу Русия. И на тези, които ще предприемат подобен опит, бих искал да кажа, че по този начин те ще унищожат собствената си държава", пише той в есето си миналото лято.

"Уверен съм, че истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия".

Предизвикателството за Байдън, НАТО и Европейския съюз е дали тяхната колективна решимост и солидарност могат да защитят визията на Украйна за нея самата като част от Запада и дали руските националистически амбиции на Путин в региона ще успеят или ще се провалят.