Арх. Петър Диков: Панелките са здрави, приказките за 50 г. живот са спекулации

Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Възпитаник е на Висшия институт за архитектура и строителство, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия. Във визитката си е записал 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развитие, където е бил заместник изпълнителен директор. Бил е и управител на проектантско студио „ПроАрх”, както и на Научноизследователски и проектантски институт за регионално и градско планиране и архитектура. Диков е главен архитект на София от февруари 2006 г. до 17 ноември 2015 г., когато подаде оставка. Потърсихме арх. Диков, за даде компетентното си мнение за здравината на сградите в София и изобщо за качеството на старото и ново строителство в България.

- Арх. Диков, преди 10-ина години уверихте, че строителството в София е надеждно и сигурно. В момента темата е особено актуална. Бихте ли казали същото и сега?

-Да, сега казвам същото. По отношение на строителството има периоди с по-слаб  контрол, но те са много малко в историята и на България, и на София. Имаме добра школа и на конструктори, и на административно контролиране на строителството, тъй като нашите технически норми са взаимствани отпреди повече от 100 години от немските.

Благодарение на това, на практика имаме доста дисциплинирана система – отговорността на конструктора е много голяма, хората с тази специалност са много добре подготвени като специалисти и в това отношение компромиси не правят.

Все пак не знам в последно време точно как стоят нещата, защото образованието ни катастрофално пада като качество, доколко е верен лафът: „Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на доктор.” Но конструкторите, с които съм работил, са изключително качествени специалисти.

Нормите за земетръс в София, от доста отдавна, след земетресението във Вранча през 1977 г. , когато се срутиха сгради в Свищов и имаше жертви, се направи презониране, като в някои части на страната се вдигна нивото на опасност от земетръс. От тогава работи ново зониране. Жилищните сгради, които бяха паднали, бяха по една система, която беше популярна по онова време, но след земетресението изобщо беше забранена.

Това презониране особено в Северна и Източна България повиши зоните някъде с една, някъде с две степени. Специално София е с най-високата – 9-та, така че нормите са осигурени за такава степен. Но нека не се бъркат хората - девета степен по нашите норми е по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник и тя не съответства директно към скалата на Рихтер, а отговаря условно някъде между 7.2 и 7.4 и 7.5 по Рихтер.

Но важна е енергията на самия трус, трябва да се съди по последиците, на практика, по резултатите от труса. Малко хора разбират, че висока степен по Рихтер не значи, че ще има големи последици на повърхността на земята – защото земетресенията по Рихтер зависят на каква дълбочина са, в каква посока са вълните – вертикални или хоризонтални.

- Напоследък пак се заговори как панелките и ЕПК-тата са опасни и изключително рискови при сериозни трусове. В доклад на Световната банка даже се чу предупреждение, че сградите в кварталите "Люлин", "Младост" и "Дружба" са застрашени от срутване.

- Правят се много спекулации. При панелните сгради няма особено информация за поддръжката, защото това са сгради, произведени фабрично. Когато е фабрично произведена, качеството и  контролът на качеството са по- добри, отколкото при монолитното строителство.

Те са правени на вибропреси, със специално пропадане, така че по отношение на самите елементи на конструкцията не бива да има никакви съмнения в здравината на тези  сгради. При панелните сгради съмнения може да има единствено при т.нар. заварки, които са свързването на отделните елементи – вертикални и хоризонтални. Това са  специални стоманени пръти, които са заваряват и след това се замонолитват с бетон.

Навремето правихме много сериозна програма преди санирането – специално за панелните даже бяхме направили типови проекти за саниране, беше заложено и изследване на конструкцията с проверка. Всички връзки не могат да се проверят, но се дава информация от проверка на отделни части.

В проверката бяха включени два блока в район „Искър”. Като ги погледнеш отвън, изглеждаха сякаш всеки момент могат да паднат. Те бяха населени с роми, ситуацията беше катастрофална - асансьорите не работят, шахтите пълни с боклуци, канална вода и т.н. В момента, в който инженерите провериха конструкцията, установиха, че е в перфектно състояние.

Така че, не винаги това, което се вижда отвън, отговаря на реалното конструктивно състояние на сградите.

Вероятно някъде има проблеми, но като цяло си мисля че този срок на годност, за който говорят – 50 години живот за панелките и т.н. не отговаря на истината. Няма такова нещо. Бетонът има едно такова свойство –  той с годините повишава своята здравина.

Така че ако има някакви проблеми, това го слушах от конструктори – в някои сгради, строени преди 1945-1946 г. в центъра на София, част от които монолитни – при реституцията и приватизацията на партерните етажи, някои си позволиха да събарят стени и така нарушиха устойчивостта на сградата, само за да получат по-големи пространства.

А трябва да се знае, че партерният етаж е най-застрашеният – ако там някой се набърка некомпетентно в конструкцията, създава рискове. Мисля, че пак във връзка със земетресение, правихме проверки през 2007-2008 г., тогава журналистите пак питаха – ако при нас се случи земетресение, какво ще се случи и т.н.

Тогава проверки в центъра на града показаха, че в някои сгради са правени промени, и то без проект, защото някой юнак е решил, че тая стена му пречи, за да му бъде остави голям и просторен магазинът.

- Но в такива случаи, когато някой реши да бута стени и да разширява пространството в сградите, не се ли иска разрешение?

- По принцип се иска разрешение за всяко нещо, което засяга конструкцията на една сграда. Но в ония времена, веднага след промените, беше относителна стабилността на контрола на държавата и общините и някъде бяхме установили нередности. Направихме предписания, укрепвания. Но не мога да твърдя, че 100 процента всичко е открито и предписано да се укрепява. Разбира се, след като се направи предписание, следва проверка дали е изпълнено всичко.

- А как стоят нещата с новото строителство, което превзе столицата и продължава да се разраства на пълни обороти? Доколкото знам, основните материали са тухла и итонг.

- Новите сгради вече не разчитат на стени- там всичко е стоманобетонова конструкция и цялата устойчивост на сградата се дължи на тази конструкция. Там вече укрепването за земетръс не е като при старите сгради, градени от плътна тухла и самите стени имат функция за стабилността на сградата. При новите се правят т. нар. шайби, изпълнени с бетон, съответно армирани. Те обикновено са изключително неприятни за архитектите и много важни за конструкторите.

Наместването им обикновено е голямата битка между тях  – конструкторите трябва да осигурят стабилността на сградата, а архитектите - функционалност и красота. Но конструкторът не прави компромиси, уверявам ви.

- А не е ли тревожно, че в последните години в строителния бранш навлязоха всякакви случайни предприемачи, които гледат да спестят каквото могат?

- В случая предприемачът няма значение. Защото по нашите норми изпълнението на конструкцията изисква авторски надзор. Понеже това са скрити работи, основната част от устойчивостта на сградата е в арматурата.

По нашите норми – всеки, който и да е строителят, е длъжен, преди да се излее бетона, да получи подпис от съответния конструктор, отишъл на място и да е проверил, че арматурата е направена с размери и схема, които той е дал в проекта.

- А възможно ли е указанията да бъдат изпълнени немарливо и некачествено?

- Строителите са длъжни да изпълнят това, което им е дал проектантът. Да, надзорът може и да подмине някои неща по довършителни работи и т.н., но по конструкцията няма как да си го позволи.

- Значи може да се обобщи, че и новото строителство е надеждно откъм земетръс?

- Със сигурност може да се каже. Е, никой не може да бъде 100 процента уверен, че всичко се изпълнява по нашите норми. Винаги има възможни отклонения.

- При тежкото земетресение във Вранча през 1977 г. се оказа, че едни от най-старите блокове в София са забележително здрави. Строени преди 1944 г. кооперации дори не се напукаха, за разлика от прясно издигнати постройки. 

- Трусът от Вранча в София се усети сравнително слабо. Сега се сещам, че всичките проверки ги правихме покрай земетресението в Перник, което предизвика сериозни проблеми в София. Имаше сериозно напукани 2 14-етажни блока блока в „Борово”.

Там се направи специална комисия от общината, провери се конструкцията, дадоха се предписания и се направиха частични укрепвания. То повечето напуквания бяха по стените, а не по конструкцията. 

- Арх. Диков, а какви са тези стрес тестове на сградите, за които се говори?

- Няма стрес тестове. Сградата като се изпълни, какви стрес тестове да й правиш? Да я клатиш ли? Няма такова нещо.

Има стрес тестове за хората – относно земетръсните стени, когато има бедствие - какво да правят, къде да застанат.

Но аз, като гледам нещата в Турция - едната сграда стои без да й има нищо, а до нея другата паднала. Това показва, че вероятно там има проблеми с качеството.

- Кажете, презастрояването в южните части на София, крие ли риск при бедствие? Отстоянията са малки, хората няма къде да избягат от жилищата си, ако земята се разлюлее по-сериозно.

- Ами презастрояване има и в центъра на София. Минете по „Граф Игнатиев”, вижте кварталите, дали там се притесняват, че е презастроено? А къде да бягаш при земетресение, е друг въпрос и много широка тема.