Българинът е храбрец №1 в света - 6 май да стане национален празник

Използвам тази скромна трибуна, за да предложа 6 май, Денят на храбростта, да бъде обявен за национален празник. И да приключим със споровете за миришещия на руски партенки 3 март и на гръцки раса 24 май. Защото Свети Георги може да е преборил змея веднъж, но българинът с десетилетия води люта битка с ламята в собственото си легло и пак никога не се предава. А понякога тръшка и някоя вещица от съседния вход. Храбрец като никой друг!

Има ли по-смел народ от този, който се изправя срещу световна пандемия без ваксина и без маска, плюе в лицето на Сорос и Гейтс, и посреща китайския патоген с голи гърди? Няма, разбира се. Е, вярно, бая народ измряха като кучета с тръби в гърлото, ама смелостта иска жертви. Нищо, че могат да бъдат предотвратени с едно боцкане за част от секундата.

Нима българинът безстрашно не се качва на колата си, изпил 6 ракии, но напълно убеден, че 18-годишната му Дачия ще премине като съветски танк през пражки студент през трафика и ще го прибере у дома жив, здрав и само с леко махмурлийско главоболие? Пък ако случайно забърше две момичета на някоя спирка, все ще се намери някоя вярна полицайка или опитен Адалберт да го измъкне сух от водата, нали?

Нашенецът притеснява ли се да набива хамбургски салам с майонеза, да пуши по две кутии цигари на ден и да ходи на доктор само ако задникът му прокърви неудържимо? Нищо, че баща му е умрял в ръцете му от инфаркт на 49 – на него такива неща не могат да му се случат, онова е било от стрес сигурно. Или от ония гадости, дето самолетите ни пръскат с тях. Или защото се е изнервил от някой спор за имот с братовчедите от Долно Уйно – зер, това ни убива, напрежението.

Не се ли хвърля българинът с граничеща с безразсъдство смелост да гласува за всеки полуидиот, обещал му да изгони „Дънди прешъс“ от свещените ни земи, да вкара Бойко в затвора и да натика еврогейовете в миша дупка? Не избра ли мишоците на Слави, ромчето от „Максуда“, всякакви атакисти, шкембе-войводи, резесета, барековци и подобни маргинали да го представляват в парламента и в Европа, да коват съдбата на децата му, макар че оная си работа не могат да открият в гащите с фенерче без чужда помощ?

Съгражданинът ни може да е малтретиран и наранен, депресивен и увреден, но със сигурност не е страхлив. Търси физическа конфронтация при елементарно засичане на пътя, вади пищов в съседски спор за паркомясто, бие жена си, налага децата, трови кучета и котки с антифриз и възпроизвежда толкова насилнически модели, колкото няма да се съберат в три тома по народопсихология.

Има само един-единствен страх – да не бъде отхвърлен, отлъчен, дисквалифициран или отритнат от общността. Да не го помислят за педераст, за евроджендър, за мекушав, за либераст, за недостоен да защитава честта и семейството си. Именно този ужас го прави толкова храбър – той няма път за отстъпление. Като генерал Георги Тодоров при Булаир срещу 27-а османска пехотна дивизия. Затова и заслужава 6 май за национален празник, нищо, че няма парад. Парадът е вечерта в къщи с колан в ръка, а жената и децата – подредени до стената за почетен пердах.